Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




РекламаСравни цени вКнигосвят
Реконструкция
Цвета Делчева
Мъже
Георги Марков
Обичате ли Брамс?
Франсоаз Саган
Айша
Хенри Райдър Хагард
Отчаяние
Владимир Набоков

ИНТЕРВЮ


Цвета Христофору: Музиката е театър, целият живот е театър


За премиерата на операта "Дидона и Еней" от Хенри Пърсел в Театър Римски терми - Варна 2019


Цвета Христофору: Музиката е театър, целият живот е театър

 

„Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел. Либрето Н. Тейт. Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър. Диригент Стефан Бояджиев. Режисьор Цвета Христофору. Хореография Мария Захариу Карапита. Сценография Андреа Параскева. Костюми Катя Лозанова. В ролите: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариос Андреу, Свилен Николов; БЕЛИНДА - Тасула Ворка, Мария Павлова; МАГЬОСНИЦА – Цвета Христофору; ПЪРВА ВЕЩИЦА - Стилияна Стоянова; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС – Христо Ганевски, ДУХ - Лиляна Кондова. Пиано Жанета Бенун. Оркестър на Държавна опера Варна. Премиера 8, 16 юли, 21.00 ч., Театър Римски терми – Варна 2019

 

- Поздравления за постановката на „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, чиято премиера предстои на 8 и 16 юли в тазгодишното издание на Театър Римски терми – Варна 2019. Как премина премиерата в Кипър, която предшестваше варненската?

- Премиерата в Кипър мина при небивал успех. Имаме покана за 18 октомври тази година в Никозия, а през май 2020 г. ще представим „Дидона и Еней“ в Ларнака, Лимасол и Пафос.

 

- Навсякъде по света летните спектакли на открито привличат публиката и в това като че ли предварително е заложен успехът на представлението.

- Несъмнено в спектаклите на открито има неописуема магия, чар и мистичност, това всеки без колебание ще признае - от организаторите и участниците до самата публика. Може би тези усещания се крият далече във времената при възникването на античния театър. Старогръцката култура, наричана още „култура на празника“, е известна със своите мистериални празници от неелински произход. Привнесени в Гърция от културата на древните балкански народи, тези празници целят преобразяване на действителността, откъсване от делника и доближаване до отвъдния, нематериалния свят. Те изразяват и една носталгия по времето, когато некомерсиализиран театърът е изпълнявал основните си функции - да възпитава и лекува чрез κάθαρσης (от гр. катарзис, пречистване), в случая чрез съпреживяване, т.е. чрез състрадание и страх душата да се пречисти и да стигне до духовно изцеление. Раждането на античния театър изконно е свързано с траките и орфизма.

 

- Може ли да се прецени в каква степен тези атавистични възприятия са останали в съзнанието на съвременния човек?

- Ние живеем в затвора на нашите възприятия - човек чува вибрации в диапазон от около 16-20 000 Hz и вижда в честота от 400-790 Hz. Всичко извън тези честоти е тъма, която се опитваме да опознаем със спектрограф и то пак в рамките на научно-техническото ни развитие. Попаднали под звездите в съприкосновение с Божествения космос, ние може би интуитивно усещаме тайнството, съхранено в космогонията на нашите праотци – траките. Така ставаме участници в ритуал, чрез който всеки звук създава материя и нова вселена, ритуал, в който дори и непосветените усещат сливането с природните сили на сътворението и съзнават, че могат да разрушат затвора на собствените си възприятия.

 

- Защо избра да режисираш именно „Дидона и Еней“ от Пърсел? С какво свързваш това свое творческо решение?

- Когато един творец взема решения, той винаги има отправни точки, критерии. За мен Античният театър с двата си основни принципа: да възпитава и чрез процеса катарзис да изгражда ментално здраво общество, е еталон при вземането на творчески решения.

Изборът ми да поставя барокова опера до голяма степен е свързан именно със стремежа на бароковите оперни композитори за възраждане на изгубените антични традиции. Оперите на Пери „Дафне“ и „Евридика“, които се опитват да възродят класическата древногръцка драма, както и ораторията на Кавалиери “Представление за душата и тялото“ очертават мелодраматичната реформа от 1600 г., която бележи рязък поврат и проправя пътя на нов стил, утвърждаващ във всичко максимата "Музиката е театър, целият свят е театър".

Този стил се вписва в бароковата естетика (1600-1750), вселена на промени, на движение и представления. Изкуство на илюзията, барокът разкрива света, не в неговата обективна действителност, а като нещо видяно. В този смисъл, цялото бароково творчество носи в себе си представлението и театъра. В своята „Поетика” Аристотел казва, че всеки вид поезия (епическа, трагическа, комедийна, дитирамбическа и др.) е вид подражание (от гр. mimesis), като различните видове подражание се различават по това, на какво подражават, по средствата, с които подражават и по начина, по който подражават. Самата трагедия Аристотел описва като „подражание на действие, сериозно и завършено“. Трагедията, казва той, е подражание с действие, а не с разказ, чрез състрадание и страх тя извършва очистване от подобни чувства.

 

- Как тези естетически принципи се транспонират в музиката на барока?

- Бароковото изкуство изисква от музиката ново измерение - изобразяване и изразяване. И тъй като в природата на барока е заложено да представя света като театър, музиката ще трябва също да показва нещата не в тяхната природа, а такива, каквито те изглеждат. Внушението на привидното чрез музиката минава през изключително тънки умения, родени от търсенето на мощна експресивност на звуковия език. Исторически бароковата естетика намира своя пълен разцвет в големите драматически форми опера, оратория, мотет и кантата. Може да се каже, че операта е истинският бароков жанр: „Тя е посветена на големи теми (любов, живот, смърт) и на сцената се появяват герои в обстановка на силна екзалтация. Желанието за изразност задейства всички музикални средства - дисонанси, хроматика, смели модулации, подчертаващи страстта и болката” (Д. Патиер, „Музиката на барока“).

Именно силното желание за изразност ражда новите музикални барокови средства - basso continuo (инструментална партия в баса, съпровождаща задължително и непрекъснато горните партии) и речитатива – „точната среда между декламацията на трагедията и музикалния рисунък” (Л. дьо ла Вивил). Basso continuo и речитативът са двете завоевания на XVII век, които са истинска революция, една от най-значимите в цялата история на музикалния език.

 

- И в операта „Дидона и Еней“ от Пърсел тези характеристики се разпознават...

След толкова прочетени митове между всичките общи неща неизменно присъства Горе - светът на боговете и Долу - подземният свят, светът на страданията, на сенките, светът на демоните и мъртвите. И земята - или както се нарича в българския епос, белият свят. На нас се пада най-тежката задача. Ние сме пазителите на равновесието и хармонията между другите два свята. Равновесието между Горе и Долу! Един човек може да бъде за някого лош, за другиго - много добър, зависи в какъв момент от живота му са го срещнали. Затова, въпреки че по либрето и по Вергилиевата „Енеида“ Дидона се самоубива, заедно с нея ще умре и злото (Магьосницата). Архимагьосницата ще бъде огледален образ на Дидона, сянка приела σάρκα (от гр. плът) - живот роден от страховете, неувереността и негативните мисли на Дидона. Водещи постоянна борба, двете сили, смирени и равностойни в смъртта, се сливат и спират старото си съществуване. Със смъртта идва освобождението от дуалистичното възприятие на създаваната от човека реалност и героите, надхвърлили понятията за добро и зло, съблекли старите си обвивки, ще са готови за живот, окъпан в цветовете на дъгата. Ритуал на равновесието и трансформацията в нова форма на живот.

 



Автор: Виолета Тончева

08.07.2019 - 16:01

Посетено: 235


Етикети: Театър Римски терми, Варна 2019, опера, „Дидона и Еней“, Хенри Пърсел, премиера, Цвета Христофору, интервю, Виолета Тончева




Вземи линк към публикацията:

https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=29983&sid=34






ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . Започна XVI Международен фестивал за късометражно кино IN THE PALACE
коментари: 0 посетено: 70
-
bg . Запазената марка Владимир Генадиев отново в галерия "Възраждане"
коментари: 0 посетено: 75
-
bg . "Танц филм фест" показва 12 филма в навечерието на "Киномания"
коментари: 0 посетено: 241
-
bg . Музикалният театър открива сезона на 29 септември с юбилеен концерт
коментари: 0 посетено: 92
-
bg . Световноизвестни имена в „Международна изложба акварел”
коментари: 0 посетено: 90
-
bg . Десето издание на Международния арт форум „БезГраници" - 2019
коментари: 0 посетено: 107
-
bg . „Морски сюжети” - изложба живопис, метал и скулптура на Венцислав Марков
коментари: 0 посетено: 96
-
bg . "Всяка година по същото време" с премиера във Велинград и Асеновград
коментари: 0 посетено: 112
-
bg . Духът на японското куклено изкуство оживява на сцената на Театър "Българска армия"
коментари: 0 посетено: 98
-
bg . „Див живот“ - изложба на Симеон Стоилов
коментари: 0 посетено: 118
-
bg . Изложба на участниците в Международно биенале на стъклото 2019 г.
коментари: 0 посетено: 96
-
bg . "In Belief is Power" - изложба на Христина Ташева
коментари: 0 посетено: 119
-
bg . България спечели две награди на Европейския конкурс за млади изследователи
коментари: 0 посетено: 94
-
bg . НБУ дари книги на изгорялото читалище в с. Катрище
коментари: 0 посетено: 176
-
bg . Духът на японската кукла Бунраку се пренася в Пловдив и София
коментари: 0 посетено: 97
-
bg . Филм на Мариус Куркински по разказ на Хайтов открива "Киномания"
коментари: 0 посетено: 80
-
bg . Софийската опера и балет присъжда най-високото си отличие на Райна Кабаиванска
коментари: 0 посетено: 103
-
bg . Канадска рок банда - гост на прощалния концерт на "Deep Purple" в София
коментари: 0 посетено: 92
-
bg . Новият филм на Роман Полански открива кино-литературния фестивал CineLibri
коментари: 0 посетено: 114
-
bg . Ренато Брузон със „Златен плакет“ от Софийската опера и балет
коментари: 0 посетено: 110
-
bg . „И в кротък унес чака тя…“ Иван Лазаров и българското изкуство през първата половина на ХХ век
коментари: 0 посетено: 152
-
bg . Изложбата „Музеят – неочакван, отворен, споделен“ с изненадващ финал в Националния военноисторически музей
коментари: 0 посетено: 112
-
bg . "Liber Mundi" - изложба фотографии и книги на Велин Белев
коментари: 0 посетено: 138
-
bg . "Прекалено много фотография" - изложба на Бранимир Каранович
коментари: 0 посетено: 191
-
bg . "Сънищата и сънотълкуването в българската традиционна култура" - публична лекция на проф. Анатол Анчев
коментари: 0 посетено: 238
-
bg . Национална литературна награда „Георги Черняков“ – 2019
коментари: 0 посетено: 242
-
bg . "Мечти и спомени" - изложба на Иван Стратиев
коментари: 0 посетено: 153
-
bg . Теодора Димова представя „Поразените” в София
коментари: 0 посетено: 199
-
bg . Откриване на индонезийска постоянна колекция в Национална галерия - Квадрат 500
коментари: 0 посетено: 167
-
bg . "Стъклени рисунки" - изложба на Дарина Цурева
коментари: 0 посетено: 150
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>






 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: https://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти