Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




РекламаСравни цени вКнигосвят
Реконструкция
Цвета Делчева
Мъже
Георги Марков
Обичате ли Брамс?
Франсоаз Саган
Айша
Хенри Райдър Хагард
Отчаяние
Владимир Набоков

ИНТЕРВЮ


Цвета Христофору: Музиката е театър, целият живот е театър


За премиерата на операта "Дидона и Еней" от Хенри Пърсел в Театър Римски терми - Варна 2019


Цвета Христофору: Музиката е театър, целият живот е театър

 

„Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел. Либрето Н. Тейт. Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър. Диригент Стефан Бояджиев. Режисьор Цвета Христофору. Хореография Мария Захариу Карапита. Сценография Андреа Параскева. Костюми Катя Лозанова. В ролите: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариос Андреу, Свилен Николов; БЕЛИНДА - Тасула Ворка, Мария Павлова; МАГЬОСНИЦА – Цвета Христофору; ПЪРВА ВЕЩИЦА - Стилияна Стоянова; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС – Христо Ганевски, ДУХ - Лиляна Кондова. Пиано Жанета Бенун. Оркестър на Държавна опера Варна. Премиера 8, 16 юли, 21.00 ч., Театър Римски терми – Варна 2019

 

- Поздравления за постановката на „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, чиято премиера предстои на 8 и 16 юли в тазгодишното издание на Театър Римски терми – Варна 2019. Как премина премиерата в Кипър, която предшестваше варненската?

- Премиерата в Кипър мина при небивал успех. Имаме покана за 18 октомври тази година в Никозия, а през май 2020 г. ще представим „Дидона и Еней“ в Ларнака, Лимасол и Пафос.

 

- Навсякъде по света летните спектакли на открито привличат публиката и в това като че ли предварително е заложен успехът на представлението.

- Несъмнено в спектаклите на открито има неописуема магия, чар и мистичност, това всеки без колебание ще признае - от организаторите и участниците до самата публика. Може би тези усещания се крият далече във времената при възникването на античния театър. Старогръцката култура, наричана още „култура на празника“, е известна със своите мистериални празници от неелински произход. Привнесени в Гърция от културата на древните балкански народи, тези празници целят преобразяване на действителността, откъсване от делника и доближаване до отвъдния, нематериалния свят. Те изразяват и една носталгия по времето, когато некомерсиализиран театърът е изпълнявал основните си функции - да възпитава и лекува чрез κάθαρσης (от гр. катарзис, пречистване), в случая чрез съпреживяване, т.е. чрез състрадание и страх душата да се пречисти и да стигне до духовно изцеление. Раждането на античния театър изконно е свързано с траките и орфизма.

 

- Може ли да се прецени в каква степен тези атавистични възприятия са останали в съзнанието на съвременния човек?

- Ние живеем в затвора на нашите възприятия - човек чува вибрации в диапазон от около 16-20 000 Hz и вижда в честота от 400-790 Hz. Всичко извън тези честоти е тъма, която се опитваме да опознаем със спектрограф и то пак в рамките на научно-техническото ни развитие. Попаднали под звездите в съприкосновение с Божествения космос, ние може би интуитивно усещаме тайнството, съхранено в космогонията на нашите праотци – траките. Така ставаме участници в ритуал, чрез който всеки звук създава материя и нова вселена, ритуал, в който дори и непосветените усещат сливането с природните сили на сътворението и съзнават, че могат да разрушат затвора на собствените си възприятия.

 

- Защо избра да режисираш именно „Дидона и Еней“ от Пърсел? С какво свързваш това свое творческо решение?

- Когато един творец взема решения, той винаги има отправни точки, критерии. За мен Античният театър с двата си основни принципа: да възпитава и чрез процеса катарзис да изгражда ментално здраво общество, е еталон при вземането на творчески решения.

Изборът ми да поставя барокова опера до голяма степен е свързан именно със стремежа на бароковите оперни композитори за възраждане на изгубените антични традиции. Оперите на Пери „Дафне“ и „Евридика“, които се опитват да възродят класическата древногръцка драма, както и ораторията на Кавалиери “Представление за душата и тялото“ очертават мелодраматичната реформа от 1600 г., която бележи рязък поврат и проправя пътя на нов стил, утвърждаващ във всичко максимата "Музиката е театър, целият свят е театър".

Този стил се вписва в бароковата естетика (1600-1750), вселена на промени, на движение и представления. Изкуство на илюзията, барокът разкрива света, не в неговата обективна действителност, а като нещо видяно. В този смисъл, цялото бароково творчество носи в себе си представлението и театъра. В своята „Поетика” Аристотел казва, че всеки вид поезия (епическа, трагическа, комедийна, дитирамбическа и др.) е вид подражание (от гр. mimesis), като различните видове подражание се различават по това, на какво подражават, по средствата, с които подражават и по начина, по който подражават. Самата трагедия Аристотел описва като „подражание на действие, сериозно и завършено“. Трагедията, казва той, е подражание с действие, а не с разказ, чрез състрадание и страх тя извършва очистване от подобни чувства.

 

- Как тези естетически принципи се транспонират в музиката на барока?

- Бароковото изкуство изисква от музиката ново измерение - изобразяване и изразяване. И тъй като в природата на барока е заложено да представя света като театър, музиката ще трябва също да показва нещата не в тяхната природа, а такива, каквито те изглеждат. Внушението на привидното чрез музиката минава през изключително тънки умения, родени от търсенето на мощна експресивност на звуковия език. Исторически бароковата естетика намира своя пълен разцвет в големите драматически форми опера, оратория, мотет и кантата. Може да се каже, че операта е истинският бароков жанр: „Тя е посветена на големи теми (любов, живот, смърт) и на сцената се появяват герои в обстановка на силна екзалтация. Желанието за изразност задейства всички музикални средства - дисонанси, хроматика, смели модулации, подчертаващи страстта и болката” (Д. Патиер, „Музиката на барока“).

Именно силното желание за изразност ражда новите музикални барокови средства - basso continuo (инструментална партия в баса, съпровождаща задължително и непрекъснато горните партии) и речитатива – „точната среда между декламацията на трагедията и музикалния рисунък” (Л. дьо ла Вивил). Basso continuo и речитативът са двете завоевания на XVII век, които са истинска революция, една от най-значимите в цялата история на музикалния език.

 

- И в операта „Дидона и Еней“ от Пърсел тези характеристики се разпознават...

След толкова прочетени митове между всичките общи неща неизменно присъства Горе - светът на боговете и Долу - подземният свят, светът на страданията, на сенките, светът на демоните и мъртвите. И земята - или както се нарича в българския епос, белият свят. На нас се пада най-тежката задача. Ние сме пазителите на равновесието и хармонията между другите два свята. Равновесието между Горе и Долу! Един човек може да бъде за някого лош, за другиго - много добър, зависи в какъв момент от живота му са го срещнали. Затова, въпреки че по либрето и по Вергилиевата „Енеида“ Дидона се самоубива, заедно с нея ще умре и злото (Магьосницата). Архимагьосницата ще бъде огледален образ на Дидона, сянка приела σάρκα (от гр. плът) - живот роден от страховете, неувереността и негативните мисли на Дидона. Водещи постоянна борба, двете сили, смирени и равностойни в смъртта, се сливат и спират старото си съществуване. Със смъртта идва освобождението от дуалистичното възприятие на създаваната от човека реалност и героите, надхвърлили понятията за добро и зло, съблекли старите си обвивки, ще са готови за живот, окъпан в цветовете на дъгата. Ритуал на равновесието и трансформацията в нова форма на живот.

 



Автор: Виолета Тончева

08.07.2019 - 16:01

Посетено: 154


Етикети: Театър Римски терми, Варна 2019, опера, „Дидона и Еней“, Хенри Пърсел, премиера, Цвета Христофору, интервю, Виолета Тончева




Вземи линк към публикацията:

https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=29983&sid=34






ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . Честваме 182 години от рождението на Васил Левски
коментари: 0 посетено: 48
-
bg . Концертът на Майкъл Бубле в София се отменя
коментари: 0 посетено: 58
-
bg . "Моменти” - изложба на Моника Тошева в Художествена галерия – Русе
коментари: 0 посетено: 50
-
bg . Биографичната книга "Руслан Райчев" с премиера във Варненската опера
коментари: 0 посетено: 186
-
bg . "Внимание! Обектът наблюдава!" - изложба на Антон Стоянов
коментари: 0 посетено: 151
-
bg . Националната галерия представя Румен Жеков - "Избрано"
коментари: 0 посетено: 200
-
bg . Проф. Светозар Донев: Уебър е Моцарт на мюзикъла
коментари: 0 посетено: 150
-
bg . Оле Фрам и Стефан А. Щерев за радиобалета и Бузлуджа. Възстановка, отработване, отчуждение. Радиобалетът като перформативна памет
коментари: 0 посетено: 115
-
bg . Грандиозна „Аида“ на Античната и средновековна крепост "Туида" в Сливен
коментари: 0 посетено: 104
-
bg . "Summertime 2019" - сборна изложба в галерия "Париж"
коментари: 0 посетено: 165
-
bg . Ден на Франция с френски цигански суинг и Para Hot Jazz
коментари: 0 посетено: 220
-
bg . Шекспирова Паталеница представя „Венецианският търговец“
коментари: 0 посетено: 145
-
bg . Николо Коцев, „Кикимора“ и Бургаската опера доказват, че рокът не е мъртъв
коментари: 0 посетено: 223
-
bg . Изложба на Елза Гоева в галерия "Дечко Узунов"
коментари: 0 посетено: 170
-
bg . Бургас с два фестивала в едно - музика от 90-те и кулинария
коментари: 0 посетено: 148
-
bg . Балетните премиери "Танц при изгрев слънце", "Лотос" и "Следващият" на сцената на Старозагорската опера
коментари: 0 посетено: 135
-
bg . 17 години от премиерата на култовия "Вечерен акт"
коментари: 0 посетено: 136
-
bg . Вокалът на “Iron Maiden” Брус Дикинсън с авторско шоу в София
коментари: 0 посетено: 156
-
bg . „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел – първата премиера на Театър Римски терми – Варна 2019  
коментари: 0 посетено: 183
-
bg . Даниела Димова: Любовта не признава царица ли си, или не
коментари: 0 посетено: 228
-
bg . Цвета Христофору: Музиката е театър, целият живот е театър
коментари: 0 посетено: 155
-
bg . Юбилейна изложба живопис на Иван Вълканов
коментари: 0 посетено: 298
-
bg . Шесто издание на Международна лятна академия АЛЕГРА 2019, Русе
коментари: 0 посетено: 176
-
bg . Вагнеров фестивал за седми път
коментари: 0 посетено: 164
-
bg . Изложба "Синтез" - индонезийско и българско съвременно изкуство
коментари: 0 посетено: 253
-
bg . "Майсторлък от душа и сърце" - изложба в Националния етнографски музей
коментари: 0 посетено: 188
-
bg . Група D.VINE е хедлайнер на Еко Фестивал 2019, Казанлък
коментари: 0 посетено: 243
-
bg . "Концерти за малчугани и великани" за пръв път в град Казанлък
коментари: 0 посетено: 169
-
bg . Танци и култури от Изтока: Индонезия - танцов уъркшоп
коментари: 0 посетено: 167
-
bg . ФОН: Млади автори от Пловдив - групова изложба
коментари: 0 посетено: 242
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>






 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: https://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти