Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




РекламаСравни цени вКнигосвят
Реконструкция
Цвета Делчева
Мъже
Георги Марков
Обичате ли Брамс?
Франсоаз Саган
Айша
Хенри Райдър Хагард
Отчаяние
Владимир Набоков

СЦЕНА / ЕКРАН / ЕФИР


„Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел – първата премиера на Театър Римски терми – Варна 2019  


Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър


„Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел – първата премиера на Театър Римски терми – Варна 2019   

 

◊ СЪБИТИЕТО

На 8 и 16 юли, 21.00 ч., предстои първата премиера в XVII издание на Театър Римски терми - Варна 2019 - операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър.

Режисьор на постановката е варненката Цвета Христофору, която след дипломирането си в НМА „Панчо Владигеров“ с оперно пеене, се премества да живее и твори в Кипър. Тя е основател и президент на Оперна организация Кипър, с която развива активна творческа дейност. В предишни издания на Театър Римски терми във Варна я аплодирахме в постановката „Орфей и Евридика“ на Глук, където тя изпълняваше ролята на Орфей. Постановката на „Дидона и Еней“ от Пърсел е дипломната работа на Цвета Христофору, с която тя завършва успешно и оперна режисура в НМА „Панчо Владигеров“, в класа на Академик Пламен Карталов.

В екипа на „Дидона и Еней“ са още Стефан Бояджиев – диригент, Мария Захариу Карапита – хореограф, Андреа Параскева – сценограф, Катя Лозанова – костюмограф и Димитър Левичаров - асистент режисьор.

Ролите изпълняват: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариус Андреу (08.07.), Свилен Николов (16.07.); БЕЛИНДА - Тасула Ворка (08.07.), Мария Павлова (16.07.); МАГЬОСНИЦА – Цвета Христофору, ПЪРВА ВЕЩИЦА - Стилияна Стоянова; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС - Христо Ганевски; ДУХ - Лиляна Кондова. Оркестър на Държавна опера Варна, на пианото Жанета Бенун.

 

◊ МИТЪТ

Един от най-големите древногръцки и римски митове разказва за царица Дидона, дъщеря на финикийски цар и вдовица на жрец, която основава и изкусно управлява прочутия с богатствата си град Картаген. Любовта между нея и героя от Троянската война Еней прави щастието й пълно. Божията намеса обаче кара Еней да предпочете дълга пред любовта и да се отправи на поход, за да изпълни пророчеството, като създаде династията на римските царе и на свой ред положи основите на друг велик град - Рим. Дидона не понася раздялата с любимия и се самоубива. На смъртното си ложе предсказва бъдещата вражда между Рим и Картаген, довела до пуническите войни.

Пресъздаван многократно в историята на изкуството, митът за Дидона и Еней се среща в „Илиада“ на Омир, „Енеида” на Вергилий, „Божествена комедия“ на Данте, във фрески от Помпей и мозайки от Халикарнас, в живописта на Мантеня, Рубенс, Тишбайн, в барокови кантати и опери, творби от класиката, сред тях „Дидона” от Пучини; „Дидона и Еней“ от Хендел, „Троянци” от Берлиоз и разбира се „Дидона и Еней“ от Пърсел.

 

◊ ОПЕРАТА

Хенри Пърсел (1659-1695) е първият английски композитор, певец, органист и композитор със световна известност, която дължи най-вече на единствената си опера „Дидона и Еней“. Написана през 1689 г. от младия Хенри Пърсел, по либрето на популярния тогава поет Neyum Tate върху мотиви от „Енеида“ на Вергилий, операта е поставяна само веднъж през живота на автора. Трябвало е много време да изтече до 1895 г., когато на премиерата в Лондон „Дидона и Еней“ привлича вниманието на ценителите.

Пърсел майсторски съчетава елементи от френската и италианска барокова музика с мотиви от шотландския фолклор, като същевременно създава изтънчен, чисто английски бароков стил. Удивителен пример за истинска опера в страна, в която националната опера все още не е била създадена, „Дидона и Еней“ на Пърсел се приема за първата английска опера, която при това, по мнението на редица критици, не отстъпва по своето художествено съвършенство на най-добрите италиански образци.

 

◊ ЦВЕТА ХРИСТОФОРУ - РЕЖИСЬОР

За мен Античният театър с двата си основни принципа: да възпитава и чрез процеса катарзис да изгражда ментално здраво общество, е еталон при вземането на творчески решения. Изборът ми да поставя барокова опера до голяма степен е свързан именно със стремежа на бароковите оперни композитори за възраждане на изгубените антични традиции. Бароковото изкуство изисква от музиката ново измерение - изобразяване и изразяване. И тъй като в природата на барока е заложено да представя света като театър, музиката ще трябва също да показва нещата не в тяхната природа, а такива, каквито те изглеждат. Внушението на привидното чрез музиката минава през изключително тънки умения, родени от търсенето на мощна експресивност на звуковия език. Исторически бароковата естетика намира своя пълен разцвет в големите драматически форми опера, оратория, мотет и кантата и в този смисъл може да се каже, че операта е истинският бароков жанр.

В „Дидона и Еней“, подобно на редица други митове, присъстват Горе - светът на боговете и Долу - подземният свят, светът на страданията, на сенките, светът на демоните и мъртвите. И земята - или както се нарича в българския епос, белият свят. На нас се пада най-тежката задача. Ние сме пазителите на равновесието и хармонията между другите два свята. Равновесието между Горе и Долу! Един човек може да бъде за някого лош, за другиго - много добър, зависи в какъв момент от живота му са го срещнали. Затова, въпреки че по либрето и по Вергилиевата „Енеида“ Дидона се самоубива, заедно с нея ще умре и злото (Магьосницата). Архимагьосницата ще бъде огледален образ на Дидона, сянка приела σάρκα (от гр. плът) - живот роден от страховете, неувереността и негативните мисли на Дидона. Водещи постоянна борба, двете сили, смирени и равностойни в смъртта, се сливат и спират старото си съществуване. Със смъртта идва освобождението от дуалистичното възприятие на създаваната от човека реалност и героите, надхвърлили понятията за добро и зло, съблекли старите си обвивки, ще са готови за живот, окъпан в цветовете на дъгата. Ритуал на равновесието и трансформацията в нова форма на живот.

 

◊ ДАНИЕЛА ДИМОВА - ДИДОНА

За мен е богатство да се докосна чрез нотния и драматургичния текст на „Дидона и Еней“ до музикалното пресъздаване на тази антична драма. Вълнува ме личната среща с тази велика жена и шанса ми да я пресъздам, да се превъплътя в нейния образ така, както аз го усещам. Респектът от боговете е може би нещото, което на мен най-много ми харесва. Една стара поговорка гласи, че всеки сахиб си има своя сахиб, над всеки цар стои друг цар, т.е. ти никога не си върха на пирамидата, дори така да изглежда на околните. И точно историята и музикалната градация, която Пърсел по гениален начин разписва в тази драма, показва, че дори и най-красивите, дори и най-щастливите, не могат да имат всичко.

Ако търсим препратка към днешното време, може да си изведем като поука, че всички жени, с какъвто и властови ресурс да разполагат, могат да бъдат застигнати от любовта, без да я чакат, без да знаят откъде ще дойде. Любовта е неподвластна на разума и няма значение дали си царица, премиер или каквото и да е друго. Когато любовта те докосне, ти си просто жена, без всичко останало.

Другата препратка от тази древна история е, че в крайна сметка над всеки един, колкото и той да е на върха, над него стои дали Зевс, дали Йехова, дали Исус, дали космическият разум, над него стои някой друг. Независимо как ще го наречем, той размества пластовете на живота и ако човек не успее да усети тези размествания свише, ако влезе в противоречие с тях, единственият начин да се спаси, е като се оттегли. Да развиват сетивността си за тези процеси е качество, еднакво важно за древните и за съвременните хора.

 



Автор: Виолета Тончева

08.07.2019 - 16:18

Посетено: 368


Етикети: Театър Римски терми, Варна 2019, опера, „Дидона и Еней“, Хенри Пърсел, премиера, Цвета Христофору, Стефан Бояджиев, Даниела Димова




Вземи линк към публикацията:

https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=29982&sid=3






ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . "Дихание" - изложба на Джон Демос
коментари: 0 посетено: 54
-
bg . Номинации за Национална награда за поезия „Иван Николов“ 2019
коментари: 0 посетено: 87
-
bg . Технически експерименти и артистизъм
коментари: 0 посетено: 57
-
bg . Как изглежда и как звучи една литературна творба
коментари: 0 посетено: 128
-
bg . Конкурс "Речник на Страданието"
коментари: 0 посетено: 87
-
bg . JP3 с концерт на Международния фестивал "Джазиколорс" в Париж
коментари: 0 посетено: 67
-
bg . "На 65 милиона години – камъкът" - изложба на Иван Русев
коментари: 0 посетено: 88
-
bg . Изложба на Маша Живкова-Узунова (1903–1986)
коментари: 0 посетено: 98
-
bg . Представяне на книгата „Когато великани ходеха по земята” от Мартин Касабов
коментари: 0 посетено: 75
-
bg . Представяне на „Приготви се да нямаш” от Иван Радоев
коментари: 0 посетено: 149
-
bg . Изложба на православни икони се открива в Париж
коментари: 0 посетено: 87
-
bg . In Memoriam - Николай Атанасов (1978-2019)
коментари: 0 посетено: 104
-
bg . Джамал Уариаши представя романа си „Глад”
коментари: 0 посетено: 161
-
bg . „Малък театър на края на света" в... Пловдив
коментари: 0 посетено: 84
-
bg . Втори Международен симпозиум на Българско общество "Ф. Достоевски"
коментари: 0 посетено: 108
-
bg . VIII Международно триенале на графиката - София
коментари: 0 посетено: 89
-
bg . Премиера на книгата "Случки в близката нереалност" от Макс Блехер
коментари: 0 посетено: 253
-
bg . След 2-годишна пауза: Dubioza Kolektiv с голям концерт в София
коментари: 0 посетено: 90
-
bg . "Идилия в бяло" - изложба на Димитър Вецин
коментари: 0 посетено: 108
-
bg . Първи самостоятелен концерт-матине на Академичен хор "Сексагинта Приста"
коментари: 0 посетено: 174
-
bg . Изложба „Заедно в изкуството за по-добро бъдеще“
коментари: 0 посетено: 196
-
bg . Френски цигански суинг с Para Hot Jazz
коментари: 0 посетено: 110
-
bg . 10 години от премиерата на „Приятнострашно“ от Яна Борисова
коментари: 0 посетено: 92
-
bg . Националният литературен музей и НДФ „13 века България“ връчват наградата за поезия „Владимир Башев“
коментари: 0 посетено: 128
-
bg . Галерия "Арте" представя Владимир Морзоханов
коментари: 0 посетено: 177
-
bg . Галерия "Възраждане" представя проф. Анри Кулев
коментари: 0 посетено: 146
-
bg . Стартира "Творческа лаборатория: Текстът Георги Марков" към УчИ-БАН
коментари: 0 посетено: 210
-
bg . „Скулптура” - изложба на Георги Маринов
коментари: 0 посетено: 149
-
bg . Конкурс "Нови социални утопии"
коментари: 0 посетено: 882
-
bg . Народният театър "Иван Вазов" гостува на Сити Марк Арт Център с "Контрабасът" от Патрик Зюскинд
коментари: 0 посетено: 165
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>






 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: https://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти