Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




РекламаСравни цени вКнигосвят
Реконструкция
Цвета Делчева
Мъже
Георги Марков
Обичате ли Брамс?
Франсоаз Саган
Айша
Хенри Райдър Хагард
Отчаяние
Владимир Набоков

СЦЕНА / ЕКРАН / ЕФИР


„Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел – първата премиера на Театър Римски терми – Варна 2019  


Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър


„Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел – първата премиера на Театър Римски терми – Варна 2019   

 

◊ СЪБИТИЕТО

На 8 и 16 юли, 21.00 ч., предстои първата премиера в XVII издание на Театър Римски терми - Варна 2019 - операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър.

Режисьор на постановката е варненката Цвета Христофору, която след дипломирането си в НМА „Панчо Владигеров“ с оперно пеене, се премества да живее и твори в Кипър. Тя е основател и президент на Оперна организация Кипър, с която развива активна творческа дейност. В предишни издания на Театър Римски терми във Варна я аплодирахме в постановката „Орфей и Евридика“ на Глук, където тя изпълняваше ролята на Орфей. Постановката на „Дидона и Еней“ от Пърсел е дипломната работа на Цвета Христофору, с която тя завършва успешно и оперна режисура в НМА „Панчо Владигеров“, в класа на Академик Пламен Карталов.

В екипа на „Дидона и Еней“ са още Стефан Бояджиев – диригент, Мария Захариу Карапита – хореограф, Андреа Параскева – сценограф, Катя Лозанова – костюмограф и Димитър Левичаров - асистент режисьор.

Ролите изпълняват: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариус Андреу (08.07.), Свилен Николов (16.07.); БЕЛИНДА - Тасула Ворка (08.07.), Мария Павлова (16.07.); МАГЬОСНИЦА – Цвета Христофору, ПЪРВА ВЕЩИЦА - Стилияна Стоянова; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС - Христо Ганевски; ДУХ - Лиляна Кондова. Оркестър на Държавна опера Варна, на пианото Жанета Бенун.

 

◊ МИТЪТ

Един от най-големите древногръцки и римски митове разказва за царица Дидона, дъщеря на финикийски цар и вдовица на жрец, която основава и изкусно управлява прочутия с богатствата си град Картаген. Любовта между нея и героя от Троянската война Еней прави щастието й пълно. Божията намеса обаче кара Еней да предпочете дълга пред любовта и да се отправи на поход, за да изпълни пророчеството, като създаде династията на римските царе и на свой ред положи основите на друг велик град - Рим. Дидона не понася раздялата с любимия и се самоубива. На смъртното си ложе предсказва бъдещата вражда между Рим и Картаген, довела до пуническите войни.

Пресъздаван многократно в историята на изкуството, митът за Дидона и Еней се среща в „Илиада“ на Омир, „Енеида” на Вергилий, „Божествена комедия“ на Данте, във фрески от Помпей и мозайки от Халикарнас, в живописта на Мантеня, Рубенс, Тишбайн, в барокови кантати и опери, творби от класиката, сред тях „Дидона” от Пучини; „Дидона и Еней“ от Хендел, „Троянци” от Берлиоз и разбира се „Дидона и Еней“ от Пърсел.

 

◊ ОПЕРАТА

Хенри Пърсел (1659-1695) е първият английски композитор, певец, органист и композитор със световна известност, която дължи най-вече на единствената си опера „Дидона и Еней“. Написана през 1689 г. от младия Хенри Пърсел, по либрето на популярния тогава поет Neyum Tate върху мотиви от „Енеида“ на Вергилий, операта е поставяна само веднъж през живота на автора. Трябвало е много време да изтече до 1895 г., когато на премиерата в Лондон „Дидона и Еней“ привлича вниманието на ценителите.

Пърсел майсторски съчетава елементи от френската и италианска барокова музика с мотиви от шотландския фолклор, като същевременно създава изтънчен, чисто английски бароков стил. Удивителен пример за истинска опера в страна, в която националната опера все още не е била създадена, „Дидона и Еней“ на Пърсел се приема за първата английска опера, която при това, по мнението на редица критици, не отстъпва по своето художествено съвършенство на най-добрите италиански образци.

 

◊ ЦВЕТА ХРИСТОФОРУ - РЕЖИСЬОР

За мен Античният театър с двата си основни принципа: да възпитава и чрез процеса катарзис да изгражда ментално здраво общество, е еталон при вземането на творчески решения. Изборът ми да поставя барокова опера до голяма степен е свързан именно със стремежа на бароковите оперни композитори за възраждане на изгубените антични традиции. Бароковото изкуство изисква от музиката ново измерение - изобразяване и изразяване. И тъй като в природата на барока е заложено да представя света като театър, музиката ще трябва също да показва нещата не в тяхната природа, а такива, каквито те изглеждат. Внушението на привидното чрез музиката минава през изключително тънки умения, родени от търсенето на мощна експресивност на звуковия език. Исторически бароковата естетика намира своя пълен разцвет в големите драматически форми опера, оратория, мотет и кантата и в този смисъл може да се каже, че операта е истинският бароков жанр.

В „Дидона и Еней“, подобно на редица други митове, присъстват Горе - светът на боговете и Долу - подземният свят, светът на страданията, на сенките, светът на демоните и мъртвите. И земята - или както се нарича в българския епос, белият свят. На нас се пада най-тежката задача. Ние сме пазителите на равновесието и хармонията между другите два свята. Равновесието между Горе и Долу! Един човек може да бъде за някого лош, за другиго - много добър, зависи в какъв момент от живота му са го срещнали. Затова, въпреки че по либрето и по Вергилиевата „Енеида“ Дидона се самоубива, заедно с нея ще умре и злото (Магьосницата). Архимагьосницата ще бъде огледален образ на Дидона, сянка приела σάρκα (от гр. плът) - живот роден от страховете, неувереността и негативните мисли на Дидона. Водещи постоянна борба, двете сили, смирени и равностойни в смъртта, се сливат и спират старото си съществуване. Със смъртта идва освобождението от дуалистичното възприятие на създаваната от човека реалност и героите, надхвърлили понятията за добро и зло, съблекли старите си обвивки, ще са готови за живот, окъпан в цветовете на дъгата. Ритуал на равновесието и трансформацията в нова форма на живот.

 

◊ ДАНИЕЛА ДИМОВА - ДИДОНА

За мен е богатство да се докосна чрез нотния и драматургичния текст на „Дидона и Еней“ до музикалното пресъздаване на тази антична драма. Вълнува ме личната среща с тази велика жена и шанса ми да я пресъздам, да се превъплътя в нейния образ така, както аз го усещам. Респектът от боговете е може би нещото, което на мен най-много ми харесва. Една стара поговорка гласи, че всеки сахиб си има своя сахиб, над всеки цар стои друг цар, т.е. ти никога не си върха на пирамидата, дори така да изглежда на околните. И точно историята и музикалната градация, която Пърсел по гениален начин разписва в тази драма, показва, че дори и най-красивите, дори и най-щастливите, не могат да имат всичко.

Ако търсим препратка към днешното време, може да си изведем като поука, че всички жени, с какъвто и властови ресурс да разполагат, могат да бъдат застигнати от любовта, без да я чакат, без да знаят откъде ще дойде. Любовта е неподвластна на разума и няма значение дали си царица, премиер или каквото и да е друго. Когато любовта те докосне, ти си просто жена, без всичко останало.

Другата препратка от тази древна история е, че в крайна сметка над всеки един, колкото и той да е на върха, над него стои дали Зевс, дали Йехова, дали Исус, дали космическият разум, над него стои някой друг. Независимо как ще го наречем, той размества пластовете на живота и ако човек не успее да усети тези размествания свише, ако влезе в противоречие с тях, единственият начин да се спаси, е като се оттегли. Да развиват сетивността си за тези процеси е качество, еднакво важно за древните и за съвременните хора.

 



Автор: Виолета Тончева

08.07.2019 - 16:18

Посетено: 296


Етикети: Театър Римски терми, Варна 2019, опера, „Дидона и Еней“, Хенри Пърсел, премиера, Цвета Христофору, Стефан Бояджиев, Даниела Димова




Вземи линк към публикацията:

https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=29982&sid=3






ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . Започна XVI Международен фестивал за късометражно кино IN THE PALACE
коментари: 0 посетено: 70
-
bg . Запазената марка Владимир Генадиев отново в галерия "Възраждане"
коментари: 0 посетено: 75
-
bg . "Танц филм фест" показва 12 филма в навечерието на "Киномания"
коментари: 0 посетено: 240
-
bg . Музикалният театър открива сезона на 29 септември с юбилеен концерт
коментари: 0 посетено: 92
-
bg . Световноизвестни имена в „Международна изложба акварел”
коментари: 0 посетено: 90
-
bg . Десето издание на Международния арт форум „БезГраници" - 2019
коментари: 0 посетено: 107
-
bg . „Морски сюжети” - изложба живопис, метал и скулптура на Венцислав Марков
коментари: 0 посетено: 96
-
bg . "Всяка година по същото време" с премиера във Велинград и Асеновград
коментари: 0 посетено: 112
-
bg . Духът на японското куклено изкуство оживява на сцената на Театър "Българска армия"
коментари: 0 посетено: 98
-
bg . „Див живот“ - изложба на Симеон Стоилов
коментари: 0 посетено: 118
-
bg . Изложба на участниците в Международно биенале на стъклото 2019 г.
коментари: 0 посетено: 96
-
bg . "In Belief is Power" - изложба на Христина Ташева
коментари: 0 посетено: 119
-
bg . България спечели две награди на Европейския конкурс за млади изследователи
коментари: 0 посетено: 94
-
bg . НБУ дари книги на изгорялото читалище в с. Катрище
коментари: 0 посетено: 176
-
bg . Духът на японската кукла Бунраку се пренася в Пловдив и София
коментари: 0 посетено: 97
-
bg . Филм на Мариус Куркински по разказ на Хайтов открива "Киномания"
коментари: 0 посетено: 80
-
bg . Софийската опера и балет присъжда най-високото си отличие на Райна Кабаиванска
коментари: 0 посетено: 103
-
bg . Канадска рок банда - гост на прощалния концерт на "Deep Purple" в София
коментари: 0 посетено: 92
-
bg . Новият филм на Роман Полански открива кино-литературния фестивал CineLibri
коментари: 0 посетено: 114
-
bg . Ренато Брузон със „Златен плакет“ от Софийската опера и балет
коментари: 0 посетено: 110
-
bg . „И в кротък унес чака тя…“ Иван Лазаров и българското изкуство през първата половина на ХХ век
коментари: 0 посетено: 152
-
bg . Изложбата „Музеят – неочакван, отворен, споделен“ с изненадващ финал в Националния военноисторически музей
коментари: 0 посетено: 112
-
bg . "Liber Mundi" - изложба фотографии и книги на Велин Белев
коментари: 0 посетено: 138
-
bg . "Прекалено много фотография" - изложба на Бранимир Каранович
коментари: 0 посетено: 191
-
bg . "Сънищата и сънотълкуването в българската традиционна култура" - публична лекция на проф. Анатол Анчев
коментари: 0 посетено: 238
-
bg . Национална литературна награда „Георги Черняков“ – 2019
коментари: 0 посетено: 242
-
bg . "Мечти и спомени" - изложба на Иван Стратиев
коментари: 0 посетено: 153
-
bg . Теодора Димова представя „Поразените” в София
коментари: 0 посетено: 199
-
bg . Откриване на индонезийска постоянна колекция в Национална галерия - Квадрат 500
коментари: 0 посетено: 167
-
bg . "Стъклени рисунки" - изложба на Дарина Цурева
коментари: 0 посетено: 150
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>






 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: https://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти