Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




РекламаСравни цени вКнигосвят
Реконструкция
Цвета Делчева
Мъже
Георги Марков
Обичате ли Брамс?
Франсоаз Саган
Айша
Хенри Райдър Хагард
Отчаяние
Владимир Набоков

СЦЕНА / ЕКРАН / ЕФИР


Премиера на "Хофман" - двуезичен спектакъл на "Метеор"


16 и 17 май 2019, 19:30 часа, Гьоте-Институт - София


Премиера на "Хофман" - двуезичен спектакъл на "Метеор"

 

◊ СЪБИТИЕТО

Премиера на "Хофман" - двуезичен спектакъл на "Метеор", посветен на живота и творчеството на Е.Т.А. Хофман.

"Хофман"

Двуезичен спектакъл на „Метеор"

. Режисьор: Ани Васева
. Текст: Ани Васева, Боян Манчев, с включени фрагменти от Е.Т.А. Хофман
. Превод от немски на български: Страшимир Джамджиев, Теодор Берберов, Нина Чилиянска
. Превод от български на немски: Елвира Борман
. Езиков педагог по немски език: Венцислава Дикова
. Апарати: Стефан Дончев
. Музика: Кристиан Алексиев
. Костюми: Ани Васева, Теодора Бамбикова, Борислав Борисов
. Изработка обекти: Мирослав Маринов

В представлението са използвани илюстрации на Любен Зидаров, картини на Каспар Давид Фридрих и музикални композиции от Е.Т.А. Хофман.

С участието на: Леонид Йовчев и Стефан Милков

И гласовете на: Карин Мюллер Стефанов, Анет Хардеген и Дирк Сислак.

Премиера: 16, 17 май 2019, Гьоте-Институт, България, София, ул. „Будапеща" 1, 19:30 ч.

Спектакълът е посветен на живота и творчеството на Хофман. На романтичесите бесове, на красивото и грозното, на техниката и поезията.

„Хофман е писател на това, което трябва да е, а не на това, което е".

*

Представлението е осъществено с любезното съдействие на Гьоте-Институт, България.

Проектът е финансиран от Програма „Култура" на Столична община.

Екипът на спектакъла благодари за съдействието на Alarma Punk Jazz, галерия "Етюд" и "Ха-ха-ха Импро Театър", "Проект А" и Евгения Атанасова.

 

◊ Е.Т.А. ХОФМАН

Творчеството на Хофман е белязало цялата фантастична литература от деветнайсти век насам – от Гогол и Балзак, през Достоевски, Едгар Алан По и Бодлер, до Кафка, Томас Ман, Булгаков и съвременната фантастична литература като цяло. Сюжети от негови книги са в основата на множество музикални произведения, като сред най-известните са "Крайслериана" на Шуман, „Лешникотрошачката" на Чайковски, "Хофманови приказки" на Офенбах и „Копелия" на Лео Делиб. Съвременните български читатели познават Хофман през изданието на „Котаракът Мур" („Отечествен фронт", 1973), двата тома „Избрани творби" („Народна култура", 1987) и книжката с прекрасните, странни илюстрации на Любен Зидаров – „Хофманови приказки", съдържаща четири произведения на Хофман („Лешникотрошачката", „Златната делва", „Малкият Цахес, наречен Цинобър" и „Царската годеница") и др .

Е.Т.А. Хофман е странна и необичайна фигура. Необичайна за историята на литературата като цяло, но и за собственото си време и за литературното течение, към което принадлежи. Ако повечето от големите романтически автори – Байрон, Шели, Блейк, Колридж, Пушкин, Лермонтов, Новалис, Тик – се обръщат към фантастичното като към сюблимен заместител на реалността, то Хофман изобретява нова форма на фантастичното: гротескно, смешно, смесващо всекидневната реалност с ексцентричен въображаем свят, но не по-малко извънредно и най-важното – не по-малко вълнуващо и желано. Фантастичното при Хофман е парадоксално и необяснимо. То събира в едно противоречащи си, често взаимоизключващи се явления. Авторът никъде не си прави труда да обясни на любезния читател как се съчетават тези несъчетаеми елементи - подход, който по-късно става централен за творчеството на Гогол, който в разказа си „Нос" никъде не подсказва на читателя как носът носи шинел, ходи, говори, влиза в църква и заема служба. Механичното занимава Хофман като неорганично подобие на органиката, което е по-интересно, занимателно и ценно от органиката – автоматите и куклите при Хофман са виртуозно изработени, но стряскат с грубостта и ритмичността си, разкриваща ги като нежива, заплашителна природа. Те са и плашещи и прекрасни. Обикновени животни при Хофман почти не се появяват – хофмановите животни са магьосници, философи или дори хора – архивариусът Линдхорст от „Златната делва" е саламандър, а дъщеря му Серпантина е змия (разбира се, не става ясно как всички общуват с Линдхорст като с човек и то на важна служба или как студентът Анселмус е влюбен в змия). Патосът и помпозността на Хофмановите съвременници липсват в неговите творби, но затова пък последните въвеждат иронична нагласа, характерна за модерния алиениран свят: ирония, която ще открием по-късно при Гогол и Достоевски, при По и Бодлер.

Изходната хипотеза на работата ни, на която се основава и творческият ни интерес към Хофман, е именно хипотеза върху фантастичното. Според нас истинската хофманомания, която косвено продължава и до днес, не може да бъде обяснена без "ефекта Хофман": ефектът на дестабилизиране на реалното, на извличането на свръхреалното от самата структура на баналната ежедневна тъкан на реалното. "Ефектът Хофман" предшества и обуславя модерната психологизация на изкуството, както и появата на самата психоанализа. Емблематичните съвременни жанрове на психологическия трилър и научната фантастика се намират под знака на Хофман. Интересува ни преобръщането на романтическия мит за автора, както и въвеждането на алтернативна идея за творчество и опит за създаване на действителност, не по-малко трагични от романтическите, но отказващи се от парадната самогероизация.

Значимостта на Хофмановото творчество за модерния театър в това отношение е ключова. Не само балетът, оперетата и операта на XIX в. се оказват задължени на Хофман; някои от революционните театрални режисьори от началото на XX в. са директно вдъхновени от неговото творчество. Таиров поставя Хофмановата "Принцеса Брамбила", Хофман влияе и на Всеволод Мейерхолд, измежду чиито любими автори е. Този интерес прави възможна хипотезата за връзка между метода на биомеханиката на Мейерхолд и автоматите на Хофман, както и на Фройдовата идея за автоматизма на несъзнаваното, експлоатирана художествено от сюрреализма.



Автор: Екип на "Метеор"

14.05.2019 - 11:27

Посетено: 267


Етикети: "Метеор", премиера, Хофман, спектакъл, Леонид Йовчев, Стефан Милков, Ани Васева, Боян Манчев




Вземи линк към публикацията:

https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=29625&sid=3






ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . Списание „Философски алтернативи“ 3/2019
коментари: 0 посетено: 84
-
bg . Летни музикални вечери на Античния форум - 2019
коментари: 0 посетено: 67
-
bg . Конкурс за стипендии за Лятна академия за сетивен театър
коментари: 0 посетено: 74
-
bg . Честваме 182 години от рождението на Васил Левски
коментари: 0 посетено: 135
-
bg . Концертът на Майкъл Бубле в София се отменя
коментари: 0 посетено: 133
-
bg . "Моменти” - изложба на Моника Тошева в Художествена галерия – Русе
коментари: 0 посетено: 110
-
bg . Биографичната книга "Руслан Райчев" с премиера във Варненската опера
коментари: 0 посетено: 208
-
bg . "Внимание! Обектът наблюдава!" - изложба на Антон Стоянов
коментари: 0 посетено: 161
-
bg . Националната галерия представя Румен Жеков - "Избрано"
коментари: 0 посетено: 207
-
bg . Проф. Светозар Донев: Уебър е Моцарт на мюзикъла
коментари: 0 посетено: 161
-
bg . Оле Фрам и Стефан А. Щерев за радиобалета и Бузлуджа. Възстановка, отработване, отчуждение. Радиобалетът като перформативна памет
коментари: 0 посетено: 125
-
bg . Грандиозна „Аида“ на Античната и средновековна крепост "Туида" в Сливен
коментари: 0 посетено: 112
-
bg . "Summertime 2019" - сборна изложба в галерия "Париж"
коментари: 0 посетено: 172
-
bg . Ден на Франция с френски цигански суинг и Para Hot Jazz
коментари: 0 посетено: 226
-
bg . Шекспирова Паталеница представя „Венецианският търговец“
коментари: 0 посетено: 151
-
bg . Николо Коцев, „Кикимора“ и Бургаската опера доказват, че рокът не е мъртъв
коментари: 0 посетено: 228
-
bg . Изложба на Елза Гоева в галерия "Дечко Узунов"
коментари: 0 посетено: 174
-
bg . Бургас с два фестивала в едно - музика от 90-те и кулинария
коментари: 0 посетено: 154
-
bg . Балетните премиери "Танц при изгрев слънце", "Лотос" и "Следващият" на сцената на Старозагорската опера
коментари: 0 посетено: 141
-
bg . 17 години от премиерата на култовия "Вечерен акт"
коментари: 0 посетено: 139
-
bg . Вокалът на “Iron Maiden” Брус Дикинсън с авторско шоу в София
коментари: 0 посетено: 163
-
bg . „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел – първата премиера на Театър Римски терми – Варна 2019  
коментари: 0 посетено: 189
-
bg . Даниела Димова: Любовта не признава царица ли си, или не
коментари: 0 посетено: 234
-
bg . Цвета Христофору: Музиката е театър, целият живот е театър
коментари: 0 посетено: 159
-
bg . Юбилейна изложба живопис на Иван Вълканов
коментари: 0 посетено: 303
-
bg . Шесто издание на Международна лятна академия АЛЕГРА 2019, Русе
коментари: 0 посетено: 186
-
bg . Вагнеров фестивал за седми път
коментари: 0 посетено: 169
-
bg . Изложба "Синтез" - индонезийско и българско съвременно изкуство
коментари: 0 посетено: 261
-
bg . "Майсторлък от душа и сърце" - изложба в Националния етнографски музей
коментари: 0 посетено: 195
-
bg . Група D.VINE е хедлайнер на Еко Фестивал 2019, Казанлък
коментари: 0 посетено: 254
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>






 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: https://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти