Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




ИНТЕРВЮ


Браила помни активно българско присъствие, но днес „Българската църква“ е заключена с ръждясал катинар


Разговор с Христо Боев – българския представител в резидентската програма ФИЛИТ


Браила помни активно българско присъствие, но днес „Българската църква“ е заключена с ръждясал катинар

 

- Първите ти впечатления от Браила? Дори не е минал половината ти престой в този град.

- Това е град с изключително впечатляваща старинна архитектура, която може да се види на почти всички улици, приветливи хора и вездесъщо присъствие на един от двамата много големи писатели на града – Панаит Истрати, другият, незабележим в сегашните публични пространства, е Михаил Себастиан.

 

- Пое ангажимент да напишеш пътепис на румънски за Браила специално за програма FILIT. Какво мислиш да включиш в него?

- Имах първоначалната нагласа да потърся българските следи в един от ключовите румънски градове за Българското освобождение и Възраждане. В Браила се основава БАН през 1869 г., когато новата българска държава още не съществува. Сред много други неща имах желанието да потърся и следите на д-р Кръстьо Раковски (Кристиян Раковски), племенник на Г. С. Раковски, който е прекарвал доста време в Браила през 20-те години на миналия век, когато се е срещал с Панаит Истрати. Българинът от Котел е доктор на науките от Франция, виден съветски дипломат, румънски културен и политически деец, първият министър-председател на Украйна, приятел на Л. Троцки и близък познат на Дж. Оруел. Самият Оруел ползва Московските процеси (1936-1938), сред които и този срещу д-р Кръстьо Раковски, в които са осъдени на смърт над 150 души, след разследване от НКВД, поръчано от Сталин, екзекутирани по заповед на Берия, като модел на признанията във всякакви скалъпени престъпления на хора с промити мозъци в шедьовъра си „1984“.

Несъмнено Раковски е много интересна личност от световно значение, за която в България се знае много малко. Разбира се, струва си да опиша и сегашното състояние на нещата, така че тази статия ще бъде разходка в миналото – ще ползвам наличните архиви в окръжната библиотека на Браила, и впечатления от настоящето – както го виждам аз за това, какво представлява Браила за един българин през юли, 2018 г. Несъмнено, място трябва да заеме и настоящето присъствие на М. Себастиан в Браила. Както казах, това на П. Истрати е видимо с невъоръжено око.

 

- Преводач си на Михаил Себастиан, Браила е родното място на този писател. Как се чертаят мостовете между българо-румънския бряг?

- Трудно ми е да отговоря еднозначно на този въпрос. Българският бряг е далеч обратно по течението на Дунава, Браила е бил и си остава мултикултурен град с население от около 200 000 души понастоящем. Това, което виждам, е присъствието на гърци, евреи и молдовци. Също така, присъстват и ромите с цветните си носии, внасяйки доста допълнителна светлина по окъпаните от слънце улици на града. От разговори с местни културтрегери разбирам, че броят на българите в града се брои на пръстите на едната ръка. Балчик, като далечен български бряг на морето се появява неколкократно в „Произшествието“ (1940) на М. Себастиан, който изгражда сантиментална представа за този град, тогава в рамките на Румъния. Тук, разбира се, е живял известно време и Христо Ботев, чийто бюст се намира на една от най-красивите старинни улици на града, „Михай Еминеску“. Разбира се, не можем да забравим и за „Немили-недраги“ (1883) на Иван Вазов, където Браила присъства осезаемо и където е била кръчмата на Странджата.

Отношенията на браилските културни институции сега са основно с Велико Търново и Шумен, но със сигурност не са много активни. Тук се намира и „Българската църква“, перманентно заключена с ръждясал катинар, никой не знае защо. Мога да кажа, че съвременните българи са чували за Браила от страниците на произведението на Вазов. Съответно Раковски тук е считан за „хлъзгава“ фигура, свързана най-вече със Съветския съюз, макар че е бил румънски и български гражданин. Научих, че Христо Ботев е говорил румънски много добре, докато Раковски е допускал грешки, с което си е спечелвал присмеха на П. Истрати, като с последния понякога е говорел на френски. Може би на твоя въпрос най-добре отговаря бюстът на един от най-знаковите български поети, разположен на улицата с името на един от най-значимите румънски поети, и двамата със световно значение, спомен от някогашното активно българско присъствие в града и настоящо обещание или предпоставка за възраждане на по-близки отношения между нашите две страни.

 

- Има ли нещо много специално в Браила, как би го формулирал?

- Това е град, в който можеш да се влюбиш от пръв поглед. Атмосферата му е неуловима – смесица от внушителна старинност и динамично съвремие. Винаги можеш да преминеш от едното състояние в другото, а понякога са и насложени. Несъмнено, трябва да се пише за Браила, може би в страниците за този град хората ще могат да усетят и специалното в него.

 

- Какви ангажименти има един преводач след посещението си в подобна резидентска програма?

- Моите, както и на колегите ми в другите румънски градове, са да преведа 20 страници от румънски класик, за предпочитане непревеждани до момента. Престоят по програмата, по същество, е признание за извършения до момента труд на преводача – преведените от него или нея произведения от румънски на друг език, с които е осъществен принос за разпространението на румънската култура в чужбина.

 

- Разбираш ли защо българските хъшове избират Браила?

- Напълно!

 

- Следващият автор, който искаш да преведеш? И на какво се дължи привързаността ти към румънската литература, доктор си по сравнителна американска и английска литература…

- Искам да преведа много, не един и лошото е, че ми е много трудно да определя следващия, по-скоро мога да говоря за следващите. От съвременните, имена като Д. Теодорович, К. Г. Балан – с втория му роман, първия вече го преведох и предстои да излезе – „Мошеник ЕООД“. Втория роман на Флорин Иримия, първият му – „Дефект“ вече излезе в мой превод. Има произведения на М. Калинеску, които много си струват. От класиците, М. Друмеш, някои романи на Л. Ребряну, но с това не се изчерпва списъкът.

Румънската литература ме привлича неустоимо със своята откровеност относно това, което може да се нарече „човешкото състояние“ (the human condition), това, което определя нашето житие-битие в дадената епоха, начина по който индивидът гледа на света. Това е литература, която са занимава много пряко с човешката душа – съвсем пряко например в „Адам и Ева“ на Л. Ребряну, като четем тази литература, можем да си представим, дори да повярваме, че съществува такава и по този начин това четене е докосване до безсмъртието. Тази литература съдържа изключителна универсалност, което предопределя и големия брой преводи от румънски на други езици. От тази гледна точка, аз виждам по-голяма връзка с произведения от американската литература – напр. „Спасителят в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър. Румънските пиеси, включително тези на М. Себастиан – напр. „Звезда без име“, „Островът“, „Последният час“ ми напомнят на произведения на Т. Уилиамс като „Стъклената менажерия“, „Котка на горещ ламаринен покрив“ и „Трамвай желание“, или „Случка в зоопарка“ на Е. Олби – напомня ми на „Живот на един перон“ на О. Палер, макар и последното да е роман. Не липсват връзки в тази насока и с британската – напр. „Каля Викторией“ на Ч. Петреску в своето безкомпромисно изображение на града (Букурещ) като място на крушение на човешки съдби напомня силно на произведения на Ч. Дикенс, където е изобразен по сходен начин Лондон. Има редица произведения и в трите литератури – румънската, американската и британската, където градът присъства много силно, което много ми харесва, напр. „Произшествието“,Градът на салкъмите“ и „От две хиляди години“ на М. Себастиан (Букурещ, Браила), „Лорелай“ на Й. Теодоряну (Яш), „Когато светът беше невинен“,Животът започва в петък“ и „Бъдещето започва в понеделник“ на Й. Първулеску (Брашов, Букурещ), „Доня Алба“ на Дж. Михаеску (Букурещ), от американската литература се натрапват имена като Дос Пасос с „Манхатън Трансфър“, „САЩ“ (Ню Йорк, Чикаго). Пол Остър, Дж. Френзън и Т. Улф – Ню Йорк и т.н. Споменатите тук се нареждат сред любими мои автори и произведения.

 

- В България е известно началото на повестта Немили-недраги на Вазов: „Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха. Студената декемврийска мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше напластила в една от главните улици на града и задушаваше с отровния си дъх последните минувачи, които бързаха да се приберат у дома си.“...

През декември ли ще отседнеш отново тук?

- Много бих се радвал да мога да дойда и през декември. Това може да е повод за нова статия.

 

* * *

ФИЛИТ е най-голямото литературно събитие за цяла Югоизточна Европа, като брой участници и профилни събития. Резидентската програма ФИЛИТ дава възможност на преводачите на румънска литература на чужди езици да обменят опит помежду си, да се срещнат със съвременни румънски писатели и да се потопят в атмосферата на Румъния, като участват в редица културни събития в града, в който се намират (Яш, Браила или Бистрица). ФИЛИТ насърчава мобилността на преводачи професионалисти и подкрепя техните проекти. 

Христо Боев е завършил английска филология в ПУ „Паисий Хилендарски“, д-р по сравнителна американска и британска литература на Университета „Овидиус“ - Констанца. Симултанен и писмен преводач, преподавател по литература и английски, френски и румънски език. Живее в Добрич и Балчик.

 



Източник: ФИЛИТ
15.07.2018 - 15:42

Посетено: 267


Етикети: ФИЛИТ, програма, резидентска програма, Румъния, Браила, Христо Боев, интервю, румънска литература, програма FILIT




Вземи линк към публикацията:

https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=28064&sid=34






ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . Изложбата "21 август 1968: Краят на Пражката пролет" ще бъде представена в Бургас
коментари: 0 посетено: 97
-
bg . CineLibri и Vivacom търсят фотографския прочит на „Любов между редовете"
коментари: 0 посетено: 133
-
bg . Тече приемът в Творческа академия "Заешка дупка" 2
коментари: 0 посетено: 134
-
bg . Денис Олегов чете нови стихотворения
коментари: 0 посетено: 170
-
bg . Програма на Сити Марк Арт Център за септември 2018
коментари: 0 посетено: 168
-
bg . Българската поетеса Димана Иванова с награда от Международния фестивал „По страните на Моравия“
коментари: 1 посетено: 400
-
bg . Награди от III Международен екслибрис конкурс Варна 2018
коментари: 0 посетено: 189
-
bg . Игра с огледала в галерия „Нюанс”
коментари: 0 посетено: 363
-
bg . „Ритуална рЕволюция" - закриваща изложба на Арт резиденция „Старото училище", с. Горна Липница
коментари: 0 посетено: 269
-
bg . „Лебедово езеро“ с хореографска редакция на Сергей Бобров
коментари: 0 посетено: 209
-
bg . „Малкият формат в големия град” - изложба графика на Веселин Дамянов - Вес
коментари: 0 посетено: 166
-
bg . Национална литературна награда „Дора Габе“
коментари: 0 посетено: 692
-
bg . III Международен екслибрис конкурс Варна 2018
коментари: 0 посетено: 193
-
bg . Конкурс "Refresh Touch" за Нощта на учените 2018
коментари: 0 посетено: 184
-
bg . Конкурс "Fresh Girls" за Нощта на учените 2018
коментари: 0 посетено: 186
-
bg . Времето за творческа революция започна в Горна Липница на 3 август
коментари: 0 посетено: 496
-
bg . Галерия "Папийон" представя Николай Стоев с "Един следобед в Малката Райска градина"
коментари: 0 посетено: 246
-
bg . Apocalyptica, Nightwish и Глен Хюз на фестивала "Варна мега рок"
коментари: 0 посетено: 170
-
bg . Столична община - Лятна културна програма на открито 2018
коментари: 0 посетено: 549
-
bg . Конкурс „Refresh Voices” за Нощта на учените 2018
коментари: 0 посетено: 190
-
bg . „Изборът на Марта“ от Жорди Галсеран с режисьорския почерк на Георги Михалков във Варна
коментари: 0 посетено: 160
-
bg . Конкурс "Refresh Video" за Нощта на учените 2018
коментари: 0 посетено: 131
-
bg . Внушителна дарителска изложба в ХГ "Вл. Димитров-Майстора" - Кюстендил
коментари: 0 посетено: 184
-
bg . Посланията на европейските лидери – вече част от изложба на Националния военноисторически музей
коментари: 0 посетено: 119
-
bg . Годишен конкурс за наградата за превод "Кръстан Дянков", 2018
коментари: 0 посетено: 182
-
bg . "H220см" - изложба на Боряна Петкова в Галерия +359
коментари: 0 посетено: 389
-
bg . Първи международен конкурс за модни дизайнери „IDEAMODA“
коментари: 0 посетено: 156
-
bg . Конкурс за млади преводачи на полска литература
коментари: 0 посетено: 132
-
bg . Литературен клуб "Отвъд кориците" с четения в три града
коментари: 0 посетено: 176
-
bg . "Лятно кино в квартала" започва на 10 август
коментари: 0 посетено: 188
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>






 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: https://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти