Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




РекламаСравни цени вКнигосвят
Реконструкция
Цвета Делчева
Мъже
Георги Марков
Обичате ли Брамс?
Франсоаз Саган
Айша
Хенри Райдър Хагард
Отчаяние
Владимир Набоков

ГОДИШНИНИ


В паметника костница на Отец Матей Леон Филипов вгражда възгледите си за вяра и чест


За паметника костница на Отче Матея в Ново село


В паметника костница на Отец Матей Леон Филипов вгражда  възгледите си за вяра и чест

През 2018 г. се навършват 190 години от рождението на Отец Матей Светопреображенски

 

"Честта е най-голямото богатство, защото този, който я спази, след като е изгубил всичко останало, още може да се утеши и даже всичко да възобнови; тогава, когато изгубванието на честта е невъзвратимо, невъзобновимо - и всичките богатства на света не биха могли да я откупят. Нападнете един човек в неговата чест, прочие, вие ще му направите по-голяма вреда, отколкото да нападнете на неговото богатство. И така злонамереникът и клеветникът са по-опасни, отколкото крадците." - Малка бележчица, с която големият радетел на българските старини, Леон Филипов, изразява веруюто си. Един живот, подчинен на чувството за чест, за достойнство, за почит, за дълг и отговорност към отечеството и родната история. Почит и към онези изконни ценности на хуманизма, които ни съпричестяват към световната култура и история.

Леон Филипов - живял почти столетие, съвременник на строителите на Нова България и на Народната република. Преживял десетки превратности на времето, но съхранил за поколенията безценни документи: снимки, книги, рисунки и макети, по които днес можем да възстановим социалния стил на цяла една епоха.

Костницата на Отец Матей Светопреображенски е построена за петдесетата годишнина от неговата кончина по инициатива на Търновската окръжна постоянна комисия. Към комисията е създаден специален фонд за "подновяване и въздигане нови паметници на борците за свобода в окръга, както и за тружениците по народната просвета, работили в далечното минало за пробуждането на народа от тъмнината на робството и изобщо за всички заслужили народни дейци". Фондът се управлява от правилник, утвърден от Министерството на Вътрешните работи и народното здраве.

Първата инициатива, финансирана от този фонд, е паметникът на Отец Матей край родното му Ново село и е по предложение на председателя на комисията - Тодор Бончев. Паметникът е проектиран от техника Леон Филипов и се строи на малко възвишение в близост до шосето Велико Търново - Севлиево. По своя архитектурен облик паметникът представлява малък параклис мавзолей с кръгъл купол от шест части, под всяка от които има прозорче. Паметникът е висок около 15 м и широк около 6 м., изработен е от местен дялан камък. На върха е поставен каменен православен кръст. Към масивната входна врата водят няколко стъпала. Над вратата е поставен надпис "Отец Матей", а над него бюст на просвещенеца, наричан от местните хора "куклата". На надписните плочи отстрани са били издълбани някои от характерните места от биографията на Отчето. Във вътрешността на паметника костница се съхраняват тленните останки на Светопреображенеца, както и други старинни ценности.

Съграждането на този паметник и възторжения му прием окрилява Комисията да предприеме още по-мащабна инициатива - тази по построяването на паметника мавзолей в Дряновската обител. Да изработи бялата мраморна статуя на мавзолея е възложено на римския художник Лука Ардзини (Аржини).

Кой е Леон Филипов, чиято архитектурна творба се мери с италианските майстори? Роден е на 17 март 1880 г. във Велико Търново в заможното семейство на Филип Агопов или както е по-известен - Филип Елмазчи. Майка му, Мариола, е била търсена и уважавана лечителка, а някои казват, че била и гадателка.

Завършва като външно лице Търновската мъжка гимназия на 23 юни 1914 г. и кондукторски курс в София. Говори и пише: френски, немски, руски и турски. Сред документите му има и свидетелство за успешно завършен курс по винарство, и Удостоверение от Министеството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, че е "техник строител с право на свободна техническа практика". Не се знае какво е изгубило елмазчийството от това, че Леон не е последвал бащиния си занаят. Но със сигурност обликът на Велико Търново не би бил същият, без емблематичните не само за времето си, но и досега, сгради на Търновските казарми, на Общинската палата, на първата в България туристическа хижа, на костницата на Отец Матей Преображенски, на хижа "Алеко" на Черни връх, на къщи и обществени сгради в Трявна, Враца, Арбанаси. Под негово ръководство през 1922 г. е възобновена камбанарията и артиката на Дряновския манастир, паметникът на незнайния войн в Сухиндол. Със собствени средства откупува и възстановява срутената от земетресението през 1913 г. Констанцалиева къща в Арбанаси.

Леон Филипов е членувал в Съюза на Археологическите дружества в България - членска карта №7 от 6 март 1931 година. Но почти три десетилетия преди това е сред инициаторите от туристкото дружество "Трапезица" през 1904 г. да се създаде археологическа секция към местния клон. В нея археолози и историци да издирят, проучат и опишат всички местни старини. От руините на Царевец, Трапезица, Никополис ад Иструм и Арбанаси до фолклора и местните устни предания. Направени са специални витрини, в които са изложени снимки на исторически и природни забележителности от българското землище. Никой сериозен археолог не би пренебрегнал оставените от Леон Филипов скици и карта. Техническите заснемания на обектите от разкопките през 1900-та година, съдържат ценна информация за основните параметри на 17 сгради на Трапезица и описания на най-дребните детайли за тухления градеж, за формата на пироните и дори за наклона на керемидите.

За издирвателската му дейност свидетелства и едно благодарствено писмо от ръководството на читалище "Надежда". В това писмо е онази висока оценка за постоянството и упоритостта да върви по избрания път до сетните си дни: "Уважаеми господин Филипов, изказваме голяма благодарност, за това, че Вий сте съумял да издирите, вземете, запазите и върнете в библиотеката на читалището ни Първата протоколна книга след основаването му през 1869 година. С това Вий извършихте една неоценима услуга - запазихте за идните поколения най-ценния исторически документ от дългогодишния живот на читалище "Надежда". Ний ви желаем крепко здраве и дългоденствие, за да бъдете все тъй високо ценен и полезен на родната живопис и археология, и на родния ни град Велико Търново".

Българското офицерство е едно от най-популярните съсловия във Велико Търново. Може би и заради Военното училище. Сградите на 18-ти етърски на Негово Величество пехотен полк, включително и уникалната, запазена и до наши дни ограда, са проектирани от Леон Филипов. По негов проект се прави и арката, в чест на 25-годишнината от възцаряването на Фердинанд, която днес е известна като "Арката на генералите". От търновските казарми тръгва и дружбата му с известни търновчани, генерали и офицери на Царска България.

На родния град Велико Търново Леон Филипов завеща родната си къща, богатия си документален архив и над 100 гипсови макети - точни, умалени копия на обществени и частни сгради, без които историята на архитектурата по нашите земи не би била същата.

Леон Филипов приключва земния си път на 9 септември 1976 година. На погребението му присъстват обидно малко хора - тогавашната председателка на отдел "Култура" - Мария Манева и още неколцина - с длъжностното лице по погребалния ритуал - общо седем човека.

Но човек е жив, докато е жива паметта за него - в построените сгради, в съхранените снимки и рисунки, в музейните експозиции - там, където е паметта за България и за достойните българи.



Автор: Румяна Николова

09.07.2018 - 08:31

Посетено: 364


Етикети: Отец Матей Светопреображенски, паметник, Леон Филипов, Ново село, годишнина, костница




Вземи линк към публикацията:

https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=28044&sid=25






ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . Беседа на тема „Възмездие и прошка в Стария и Новия Завет"
коментари: 0 посетено: 55
-
bg . Балетът на Държавна опера Стара Загора гостува в Русе с „Нестинарка“ от Марин Големинов
коментари: 0 посетено: 67
-
bg . Премиера на "Балкански ритуал" от Георги Тенев
коментари: 0 посетено: 91
-
bg . „Нито вечен, нито преходен" - самостоятелна изложба на Радостин Седевчев
коментари: 0 посетено: 111
-
bg . Традиционни ателиета за изработка на мартеници в Националния етнографски музей
коментари: 0 посетено: 70
-
bg . „Зимни приказки“ - изложба на Даниела Стойкова във Велинград
коментари: 0 посетено: 117
-
bg . "(РЕ)ЦИКЪЛ" - изложба на Лиана Димитрова
коментари: 0 посетено: 145
-
bg . Читателски клуб на НБУ: Разговор за книгата „Емигрантите“ от В. Г. Зебалд
коментари: 0 посетено: 56
-
bg . Варна в София 2019 - най-успешният гастрол на Драматичния театър през последните 20 години
коментари: 0 посетено: 87
-
bg . Конкурс „Прованс” за млади български поети, пишещи на френски език
коментари: 0 посетено: 73
-
bg . „Зрителите ще свещенодействат...”
коментари: 0 посетено: 135
-
bg . Старите песни на суинг глас
коментари: 0 посетено: 94
-
bg . "Всяка година по същото време" програма март 2019
коментари: 0 посетено: 101
-
bg . Издателство „Летера“: 28 години издателски опит
коментари: 0 посетено: 114
-
bg . Проф. Явор Конов представя книгата си „Падре Атанасиус Кирхер (1602-1680) и неговата Musurgia Universalis (Рим, 1650): Itinerarium illustratum“
коментари: 1 посетено: 120
-
bg . "Империята на мюзикъла" на сцената на Държавна опера – Русе
коментари: 0 посетено: 94
-
bg . “Dead end” - самостоятелна изложба на Димитър Митовски
коментари: 0 посетено: 129
-
bg . „Събота сутрин, -2°С, усещат се като -7°С“ - изложба портретна фотография на Кирил Станоев
коментари: 0 посетено: 83
-
bg . Представяне на „Поколение и поезия. 1956–1989“ от Пламен Дойнов
коментари: 0 посетено: 98
-
bg . "Отсега нататък" - изложба на художника Албино Пити
коментари: 0 посетено: 223
-
bg . Националeн конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев – 2019“
коментари: 0 посетено: 177
-
bg . Националната галерия представя Александър Петров (1916-1983)
коментари: 0 посетено: 136
-
bg . Дечко Узунов. Автопортретът
коментари: 0 посетено: 136
-
bg . Черна книга на правителственото разхищение в България за 2018 г.
коментари: 0 посетено: 104
-
bg . Райна Кабаиванска в България за премиерата на „Трубадур“ в Софийската опера и балет
коментари: 0 посетено: 144
-
bg . Целувка с нож
коментари: 0 посетено: 215
-
bg . Представяне на книгата "Музеят – възможен и невъзможен" от Николай Папучиев
коментари: 0 посетено: 162
-
bg . Премиера на „Поводи за връщане" - дебютната книга на Або
коментари: 0 посетено: 134
-
bg . Йордан Ефтимов – поет на февруари в Столична библиотека
коментари: 0 посетено: 90
-
bg . Арт Галерия Le Papillon представя „Близо и Далеч / Close & Far“
коментари: 0 посетено: 129
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>






 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: https://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти