Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




ОТЗИВИ


Пияните neoдачници в Танцът Делхи


Три от най-обсъжданите спектакли за сезона са под шапката на „германската” театрална школа


Пияните neoдачници в Танцът Делхи

Сцена от „Neoдачници”. Снимка: Росина Пенчева

 

Пияните neoдачници в Танцът Делхи - в такъв своеобразен словесен каламбур може да обединим три от най-обсъжданите спектакли за сезона – „Пияните” на Явор Гърдев в Малък градски театър „Зад канала”, миналата неотдавна премиера на „Neoдачници” на Иван Панталеев, както и „Танцът Делхи” на Галин Стоев в Народния театър. Колкото и да са различни, трите постановки си приличат по това, че са направени под общ знаменател – на „германския” тип театър. В тях се разпознава (в различна степен при трите) германската театрална школа, както вече отбелязаха и някои театрални критици. Това е условно разбира се, но е вярно. Най-силно „немската” школа личи в работата на живеещият отдавна в Германия Иван Панталеев и неговите „Neoдачници”, следва „Танцът Делхи” на Галин Стоев, свързал живота си с Франция и накрая идва представлението на Явор Гърдев „Пияните” с автор Иван Вирипарев, който пише текста специално за немските театри. Вирипарев е автор и на „Танцът Делхи”. Панталеев взима за основа „Дачници” на Максим Горки, но пренася действието в наши дни, като внася  допълнителни текстове на Хайнер Мюлер, Мишел Уелбек и Бионг Хан Лии. Тоест и трите спектакъла правят своеобразен портрет на нашата действителност, но по свой си начин.

„Neoдачници” на Иван Панталеев е изчистен от всякакви театрални „финтифлюшки” , тонът е почти равен, емоционалният градус е почти на нулата и на пръв поглед като че ли няма много общо с почти истеричния тон в постановка на Галин Стоев. Но тях ги обединява спецификата на поставяне, тоест режисьорското решение – съзнателно да отдалечава публиката от действието на сцената (характерна за „германския” театър), с което не е свикнала българската публика. Заради това съзнателно „отчуждаване”, най-вероятно те ще останат чужди на родния зрител.

Само най-запалените театромани могат да оценят режисьорското решение на Панталеев – да остави сцената на „Neoдачници” почти гола и напълно изчистена от предмети (с малки изключения като хладилника - символ на цивилизацията на ХХ век, в който стават доста интересни неща), за да изпъкне актьорската игра на великолепните 12 артисти. Това е любим прийом в германския театър, добре познат ни и от гастролите на Димитър Гочев у нас. Друго характерно за този тип театър (което важи и за трите спектакъла) е почти пълното отсъствие на сюжет. Действието се състои от почти самостоятелни сцени и монолози, между които не бива да се търси особена връзка, защото те са построени на принципа на пъзела, който само оформя общата картина. Да, малко объркващо е да гледаш пиеса на Горки, а пък да слушаш от сцената напълно съвременни послания, но в интерес на истината постановчикът честно беше предупредил за новите текстове. Вкарването на съвременната актуалност в театъра обаче е много хлъзгава територия. Актуалността предполага известна публицистичност, тоест едноплосковост, което не търпи изкуството. Само най-добрите режисьори съумяват да избегнат този капан, в който се е вкарал Панталеев, но пък и това е свойствено на „немската” школа, с която зрителите добре е да се запознаят предварително, за да не останат разочаровани.

Тогава ще оценят иронията на постановката и това, че въпреки модерната „опаковка” и привнесените политкоректни послания, Панталеев е съумял да запази същността в пиесата „Дачници” на Горки, а именно – той е успял много добре да „обрисува” скучаещият и празен живот на една имагинерна средна класа, която живее от почивка на почивка, както казва и един от героите в пиесата. В тази средна класа може да разпознаем както немското бюргерство, така и „новите” руснаци и българския елит, ако щете, който за почти 30 години преход натрупа достатъчно състояние, за да живее по турските курорти, от там да се прехвърля на островите в Португалия, а през зимата – в италианските или френските Алпи. Физиономията на тази горна прослойка на средната класа, която няма нужда вече да работи, за да си живее добре, е нарисувана почти със сарказъм от Панталеев и именно в това се състои главният успех на постановката. Линията за празното съществувание на едни празни същества (на една почти празна сцена) добре е прокарана през цялото действие от режисьора.

Ако случайно гледате последователно „Neoдачници”, после „Пияните” и накрая „Танцът Делхи”, то ясно може да проследите през какви фази минава животът на тези празни същества, защото и в трите пиеси, колкото и парадоксално да звучи това, става думи за едни и същи герои. В „Neoдачници” те са още самодоволни, макар и скучаещи, само някои от тях чувстват известна празнота и неудовлетворение, но то не е достатъчно, за да променят начина си на живот. В „Пияните” героите вътрешно се изяждат от някаква неизказана неудовлетвореност, която контрастира с външно успешният им и напълно задоволен живот. Всичките те се чувстват празни и затова не престават да се наливат, за да не изтрезнеят и да не би да се наложи да погледнат истината в очите. В третата фаза, ако може така да се нарече, действието на „Танцът Делхи” се развива в клиника, където всички изживяват с огромно страдание дните си. Болезнено достоверната игра на Радина Кърджилова изключително пасва на тази концепция и не случайно нейната игра попадна в полезрението на Икар-ите.

Включването на „Neoдачници”-те на Иван Панталеев, „Пияните” на Явор Гърдев и „Танцът Делхи” на Галин Стоев едновременно в столичния афиш може да е случайност, а не съзнателно програмирано, но каквато и да е причината, резултатът е много любопитен. И уникален, защото зрителят има шанса да сравнява три представления на една тема, на трима от най-известните български режисьори, които са почти от едно поколение. От трите спектакъла най-симпатичен за българската публика вероятно ще бъде „Пияните” на Явор Гърдев, може би защото абсолютно всичките герои се намират през цялото време в алкохолно „опиянение”, което е добре познато и разбираемо за публиката, а и се изобразява много симпатично от виртуозната игра на актьорите. Но пък и другите две представления спомагат за нашето самообразование и са в тон с девиза: „Единство в многообразието”.

 



Автор: Мариана Първанова

11.04.2018 - 13:16

Посетено: 699


Етикети: Neoдачници, Танцът Делхи, Пияните, театър, спектакъл, отзиви, Мариана Първанова




Вземи линк към публикацията:

https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=27456&sid=64






ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . Bach to Jazz на Кварто Квартет
коментари: 0 посетено: 88
-
bg . Мост към Изтока: класическата китайска литература
коментари: 0 посетено: 318
-
bg . Лисичета бесуват в Народния театър
коментари: 0 посетено: 359
-
bg . За изложбата на бесарабския художник Виктор Христов
коментари: 0 посетено: 224
-
bg . Игра с огледала в галерия „Нюанс”
коментари: 0 посетено: 477
-
bg . "Жертвоприношение" на Тарковски
коментари: 0 посетено: 439
-
bg . „Арт алея” отпразнува 15 години с изложба
коментари: 0 посетено: 304
-
bg . Как Грохотът отеква
коментари: 0 посетено: 385
-
bg . Кирил Аврамов от хаоса твори изкуство
коментари: 0 посетено: 570
-
bg . Отмъкнати моменти за поезия
коментари: 0 посетено: 699
-
bg . „Вечерята“, или за „непосилната лекота на битието“
коментари: 0 посетено: 826
-
bg . Ъндърграунд фолклор в една каналджийска бригада през соца
коментари: 0 посетено: 355
-
bg . Власт, управление и обществено развитие
коментари: 0 посетено: 242
-
bg . Светът на организационното поведение
коментари: 0 посетено: 295
-
bg . В капана на „Нелюбов“
коментари: 0 посетено: 331
-
bg . В Едемската градина „С птици и с дървета разговарям“
коментари: 0 посетено: 322
-
bg . Пияните neoдачници в Танцът Делхи
коментари: 0 посетено: 700
-
bg . Принципи на базите от данни
коментари: 0 посетено: 273
-
bg . „Перфектните непознати“ – перфектна дисекция на човешките отношения
коментари: 0 посетено: 332
-
bg . Семиотични орбити
коментари: 0 посетено: 293
-
bg . Любен Зидаров рисува духа на Париж
коментари: 0 посетено: 620
-
bg . Природни стихии и риби в творбите на Росен Рашев-Рошпака и Силвия Чанева
коментари: 0 посетено: 222
-
bg . „Възвишение“ или голготата българска
коментари: 0 посетено: 269
-
bg . „Вездесъщият“ или окото на камерата
коментари: 0 посетено: 323
-
bg . „Изгубеният свят” на чехите протестанти в България - „историческо огледало” на нашето съвремие
коментари: 0 посетено: 357
-
bg . Този град не е лишен от памет
коментари: 0 посетено: 369
-
bg . Лудостта като бягство от света показва Лилия Абаджиева в „Хенри IV”
коментари: 0 посетено: 669
-
bg . Хитовият „12-те гневни” с премиера в театър „Възраждане”
коментари: 0 посетено: 773
-
bg . Една книга в унисон с природата…
коментари: 0 посетено: 387
-
bg . За новото издание „Векът на структурализма“
коментари: 0 посетено: 408
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>






 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: https://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти