Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




РекламаСравни цени вКнигосвят
Реконструкция
Цвета Делчева
Мъже
Георги Марков
Обичате ли Брамс?
Франсоаз Саган
Айша
Хенри Райдър Хагард
Отчаяние
Владимир Набоков

ОТЗИВИ


Сваляне на маските


За поетичната книга „Работникът и смъртта” от Владимир Сабоурин



Работническо-политическа книга? Възхвала на труда? Комбиниране на обектите на астрофизиката с обектите за скрап?

Всичко това го има в „Работникът и смъртта” на Владимир Сабоурин (изд. ”Смол Стейшънс Прес”, 2016) и в същото време – това би бил най-елементарният прочит на тази книга. Без значение от етимологическите интерпретации и лингвистични гимнастики. Съзнателните ми – и не само – възприятия са организирани по особен начин, затова ще си позволя да погледна поетиката на тази книга през друга призма.

Коренът на всеки стремеж към изкуството и неговите производни е неудовлетвореност, чувство за липса и желание да покажеш/имаш нещо, което не притежаваш в действителност, или не заслужаваш. Композиторът извлича от най-скритите кътчета на душата си красиви мелодии, които са в противовес на сивотата, скуката, отчаянието, дисхармонията, в която живее. Поетите пишат за безусловната любов, именно защото нямат възможност да я преживеят наяве, въпреки свръхчувствителните си сетива.В повечето случаи. Те възпяват всякакви”две хубави очи” и „тихи дворове с белоцветни вишни”, защото или не ги усещат дълбоко свои, или просто са им отнети. Липсата е по-реална от притежанието на съществуващото. Компенсаторният механизъм задейства представите и желанията и те като че ли стават действителни.

Способността за творчество е заложена във всеки човек. Тя подлежи на развитие, осъзнато или не.

Но няма да се отклонявам далеч от основната си идея. Разминаването между представи и реалност довежда до прословутото и така обичано от психолозите „систематично двуличие”. Във всекидневието, но и в полето на изкуството. По наблюдения на онези, които се занимават с тези въпроси – преобладаващата част от хората са принудени да живеят в това състояние. Зад маска.

Блокирането на истинските чувства създава вътрешно напрежение, което се акумулира във всевъзможни части на физическото тяло и накрая обикновено избива под формата на заболяване.

Или изкуство.

По-малкото зло е, ако това напрежение се компенсира не с агресия или болест, а чрез творчество.

Логично е да се появят здравословни проблеми, ако ден след ден човек казва обратното на онова, което мисли и чувства. Ако се примирява с нещата, които ненавижда. Ако се възторгва от посредствеността и сивотата, които му носят единствено страдание. Нещастност, която няма край.

Човеците приемат за естествено да потискат вместо да изразяват спонтанните си чувства. Да говорят лъжи вместо истината. И всичко това – докато отвътре кипят от гняв, ревност, завист, безсилие или разочарование.
Такова движение по ръба наслагва още и още пластове стрес и вътрешно напрежение. Тревожността нараства и стига застрашителни размери. Човеците приемат такова поведение поради другите. Защото искат да изглеждат и да бъдат приемани от останалите като добри, вежливи, стойностни хора. И потиснатата негативна енергия изражда човешкото тяло и съзнание.

Но не и при Владимир Сабоурин.

В неговата поезия не открих чертите на „систематичното двуличие”.  Не засякох характеристиките, които определят базовата неискреност и преструвката като начин на живот. Той е безкрайно честен. На някои моменти дори цинично откровен. Той е и болезнено прям, и невъзможно директен в посочването на срама:

... Кехлибарената урина
Вони на химия
Погледни се имаш
Бели косми в ушите
Природата е против теб...

      „Автопортрет на медикаменти...”

При него няма онази неохота, с която човек се опитва да отстоява себе си. Той категорично заявява кой е, какво регистрира в света около и преди себе си и как се отнася към всичко това.

... И всичко туй ми е във висша степен през оная работа
Че с пот на челото си върша работата.

      „Сонет за едно посредствено съвкупление”

Не бива да се бърка разкриването на истинската същност с вид враждебност. Враждебността поражда враждебност, която в крайната си форма се превръща в агресия. В тази поезия има твърдост и сила, смесени с уважение. Именно – уважение: светът е точно такъв, какъвто го виждам и изговарям, но мамка му, това е единственият свят, с който разполагам.

Подобно поведение и такъв мисловен модел не подкопава душевния покой, не наранява себеуважението. Не нанася непоправими щети върху естественото вътрешно равновесие.

Сутрин нощната лампа
Светва и угасва
Като морзова азбука
Ти играеш на съобщения
За възникването на Вселената

       „Произход”

Освободен от излишностите, от синтактическите и граматически дрънкулки, поетът заявява:

... Ти си центърът на Сферата
Чиято повърхност е никъде...

      „Имагинерно време под прав ъгъл”

Без фигуративни украшения и семантични  условности, но точен в подробностите. Не твърдя, че няма детайли, но те не са натруфени, пищни, преекспонирани. Има подробности, оголени до кокал. Стряскащи, ясни и близки:

... Молитва при лишаване от сън до 180 часа
Нажежената до бяло светлина на едно вечно пладне
Без нощ без ден без изток и запад без място на земята
Под слънцето и луната гол на колене изличен
В белотата на шумоизолираната прозрачна клетка...

      „Молитви”

Още едно важно наблюдение – валсуваща композиция. Така нарекох за себе си „външната” постановка на цялата книга и „вътрешната” организация във всяка една от трите части. Частите са обозначени като „Първо”, „Второ” и „Трето”. За мен прозвучаха не като редни числителни, а като танцови стъпки. Едно-две-три.

Във всяка една от частите повторенията в заглавията на стихотворенията поддържат същия ритъм. Едно-две-три: ”Водна кула” – „Водна кула ІІ” – „Водна кула ІІІ”. Или: „Работници VІ” – „Работници ІV” – „Работници ІІ”. После пак:: „Работници V” – „Работници ІІІ” – „Работници”.
Сонетите в книгата също образуват валсовидна структура: ”Сонет. Hommage a Brecht” – „Сонет за едно посредствено съвкупление (по Брехт)” – „Из „Подуенски сонети”. Аретино Брехт Мюлер.”

Тактуването продължава. Раз-два-три. Раз-два-три. Раз-два-три.

Трите поеми доизграждат този своеобразен „музикален” фон: ”Към крушовидното време. Полетът на Александър Александрович” – „Похвала за Блажените на мирния преход. Документална поема.” – „Работникът REDUX”.
Раз-два-три. Раз-два-три. Раз-два-три.

На подсъзнателно ниво тази танцувалност сваля напрежението. Претоварената от образи и мисловни представи психика би се сринала пред ужаса на реалността, ако не е поставена в подобен „музикален” режим.

Забележително решение на автора (може би съвсем не-съзнавано), което облекчава възприемането на изговорената действителност за читателя. Така истината не става по-малко болезнена, но вече може да бъде понесена. Издържана докрай. Без евфемизми. Без маски.
В „Работникът и смъртта” съществува още един важен аспект по обследваната тема. Поетът не премълчава нищо, включително грешките. Той ги признава открито.

При волна или неволна грешка, човек е склонен да изразходва огромно количество енергия, за да покрие следите си. Загуба на енергия е и да се отлагат разговорите по наболели проблеми. Човек причинява болка на самия себе си като се терзае за и от реакцията на другите. Признаването на грешките всъщност е най-здравословния начин за съхраняване на психическата енергия. След което човек може да я насочи към по-жизнеутвърждаващи цели:

... Астрофизиката тъче булото скриващо лика на Твореца в самия миг на Сътворението...
      „За космологичното начало...”

Угризенията източват жизнената сила, а откровението дава мощ и спокойствие.

... Тъгата е обикновен пазарен трик
Там не би искал дори да си погребан...

      „Работникът REDUX”

Ще цитирам една любима мисъл на Хю Пратър: ”Всяка „грешка” е декларация за моята собствена същност, спънка по пътя, по който съм поел. Когато съм се вслушвал в грешките си, винаги съм израствал”.

Поезия на грешките и тяхното признаване. Владимир Сабоурин умее да слуша грешките – и своите, и чуждите. Вслушвайте се в грешките си, драги читатели. За да израснете така, както го е направил авторът на „Работникът и смъртта”. Именно отказът от „систематичното двуличие” ражда такива ценни книги. Книги, които не могат и не искат да се преструват. Нито да търпят маски върху лицата и душите си.




Автор: Нели Лишковска

24.03.2016 - 16:48

Посетено: 665


Етикети: Владимир Сабоурин, поезия, Издателство Смол Стейшънс Прес, Работникът и смъртта, отзиви, Нели Лишковска




Вземи линк към публикацията:

https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23187&sid=64






ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . VII Национален декемврийски конкурс за хайку „Зимни импресии”
коментари: 0 посетено: 103
-
bg . Декемврийска среща на Клуба по творческо писане на НБУ
коментари: 0 посетено: 107
-
bg . Кратък списък с номинирани преводи за наградата "Кръстан Дянков", 2019
коментари: 0 посетено: 89
-
bg . Коледни празненства с книгата и изкуствата в Регионалната библиотека в Сливен
коментари: 0 посетено: 192
-
bg . Сърп и Чакла. Литературна вечер с най-новия роман на Асен Сираков "Варницата"
коментари: 0 посетено: 82
-
bg . Премиера на поетичната книга на София Филипова „Жажди“ в клуб „Писмена“
коментари: 0 посетено: 94
-
bg . Представяне на нов брой на Университетски дневник „Цветовете на есента“
коментари: 0 посетено: 101
-
bg . Премиера на балета "Шопениана" на 5 декември в Старозагорската опера
коментари: 0 посетено: 77
-
bg . Издателство „Ерго“ на Софийския международен панаир на книгата
коментари: 0 посетено: 129
-
bg . Премиера на декемврийския брой на списание НУЛА 32
коментари: 0 посетено: 112
-
bg . Премиера на мемоарния труд „Чуто, видяно и преживяно” от Георги Томалевски
коментари: 0 посетено: 144
-
bg . Изложба на Силва Бъчварова и Васил Рокоманов в галерия "Артур"
коментари: 0 посетено: 263
-
bg . Четвъртото издание на “Нощ на историите: Ангели в образованието” представя столични учители
коментари: 0 посетено: 79
-
bg . Фестивалът Sofia MENAR 2020 с фокус “Сканди Menar”
коментари: 0 посетено: 129
-
bg . Премиера на „Изнасилени от чудеса“ от Радослав Парушев
коментари: 0 посетено: 106
-
bg . Премиера на "Империята трябва да умре" от Михаил Зигар
коментари: 0 посетено: 102
-
bg . Поетичен Никулден 2019
коментари: 0 посетено: 144
-
bg . Среща с преводачката на книгите за Хари Потър
коментари: 0 посетено: 135
-
bg . A&G Art Meeting представя четирима знакови художници в три експозиции
коментари: 0 посетено: 158
-
bg . Представяне на книгата с разкази на Димитър Радев „Косите на Авесалом“
коментари: 0 посетено: 161
-
bg . Силвия Чолева - поет и разказвач на месец декември в Столична библиотека
коментари: 0 посетено: 201
-
bg . Руси Чанев, Стефка Янорова и Валентин Ганев в "Копенхаген" от Майкъл Фрейн
коментари: 0 посетено: 186
-
bg . Представяне на книгата "Пасионът през втората половина на XX век" от Илия Граматиков с публична лекция
коментари: 0 посетено: 139
-
bg . Премиера на "Светкавици" от Радослав Чичев
коментари: 0 посетено: 210
-
bg . Премиера на романа „Жените от Кино Роялъ" от Леа Коен
коментари: 0 посетено: 99
-
bg . Изложба "Втори национален конкурс за графика класически техники"
коментари: 0 посетено: 139
-
bg . Представяне на „Семинари: Т. 2.: Платоновият „Федон“: (2010-2011 г.)“ от проф. Богдан Богданов
коментари: 0 посетено: 101
-
bg . Концерт на к-поп групата IN2IT в България
коментари: 0 посетено: 134
-
bg . Стилиян Чилингиров срещу Ньойския диктат
коментари: 0 посетено: 175
-
bg . Изложба „Вапцаров – Мечтателят“
коментари: 0 посетено: 114
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>






 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: https://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти