Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




РекламаСравни цени вКнигосвят
Реконструкция
Цвета Делчева
Мъже
Георги Марков
Обичате ли Брамс?
Франсоаз Саган
Айша
Хенри Райдър Хагард
Отчаяние
Владимир Набоков

ОТЗИВИ


Quarto Quartet и Христо Казаков изпълняват Шостакович


Най-доброто от концертната зала "България" през март 2015


Quarto Quartet и Христо Казаков изпълняват Шостакович

В края на месец март 2015 година софийските меломани имаха възможност да чуят един наистина отличен концерт, където в първата част пианистът Христо Казаков изпълни самостоятелно едно от творческите дела на Дмитрий Шостакович, наречено „24 Прелюдии и фуги“ опус 87. Във втората част също бе изпълнено произведението на този съветски композитор – „Клавирен квинтет“ в сол минор опус 57. И двете произведения се считат от изследователите на творчеството на композитора, наред с неговите симфонии, за особени произведения, които в най-голяма степен показват композиторското мислене и логика на този творец. Те се изпълняват сравнително рядко както на световната, така и на българската сцена и затова може да се каже, че този концерт беше истински подарък за слушателите, престъпили прага на зала „България“ в тази вечер.
 
Интересна е историята на създаване на „Прелюдии и фуги“. Композиторът ги сътворява през периода  от октомври 1950 до март 1951 година – един сложен, както за него лично, така и за развитието на страната му период. Болката от политическите преследвания, както и обругаването му в прословутата статия „Сумбур вместо музыки“, отпечатана в „Правда“ (28 януари 1936 г.), като че ли все още не са утихнали. Композирането на този цикъл е своеобразно обръщане към световното класическо музикално наследство. Основно пред Шостакович е примерът на И. С. Бах с неговият цикъл „Добре темперирано пиано“. Тласък за написване дава и участието на Д. Шостакович в тържествата по случай отбелязването на 200-годишнината от смъртта на Бах, както и участието на композитора като почетен член на журито на международния конкурс за пианисти в Лайпциг. В този конкурс взема участие и Татяна Николаева – тя е и първата изпълнителка на музиката на този цикъл, а по-късно прави и първия грамофонен запис на тези произведения. При първото изпълнение музикалната критика от това време отбелязва не само неговата техническа и драматургична сложност, а и това, че композиторът поддържа смело традицията на руската концертна полифония, в чиято основа са поставени произведенията на С. Танеев и А. Глазунов. Другата положителна страна, която днешните изпълнители също така подчертават, е разгънатата сюжетност и неповторимост на „24 Прелюдии и фуги“ оп. 87, което е произведение, написано с високо майсторство, но е и ново постижение в изкуството на полифонията.
 
Българският пианист Христо Казаков в своето концертно изпълнение на сцената на зала „България“ успя да поднесе на публиката с вещина и майсторство всички тези особености на музикалния език и логика на композитора Шостакович. По време на изпълнението зрителите в залата бяха разтърсени от демонстрираното в изпълнение в голяма степен преклонение пред творчеството на световния гений – от една страна е стиловият диалог с Бах, Хендел и Букстехуде като образец за полифония, а от друга страна Казаков успя да ни покаже онази полифонична линия – изключително трудна и своеобразна творческа линия – на Шостакович, ако се сравнява с тази на прелюдиите и фугите на великите майстори на Барока. Именно тази времева и стилова трудност, наред с чисто техническата и инструменталната, преодоля и с бляскаво изпълнение показа Христо Казаков. Основното, което присъстващите усетиха по време на първата част на концерта беше, че изпълнителският дар на пианиста събираше в едно не само многото от звучащите линии на реалността, но и тайните връзки между прелюдия и фуга, които в творчеството на Шостакович силно се отличават от бароковите по логиката на вътрешните връзки и по общия резултат от музикалната картина.

Интерпретацията на Казаков беше уникална и с това, че той успя да покаже границата, до която достига всяко състояние, представено на страниците на този цикъл – например висшето спокойствие (до-мажор), задълбочената медитативна печал (ми бемол минор), кристално прозрачната яснота на духа (сол минор) или безкрайната плетеница, написана по подобие на руските народни напеви (ре минор) като преди всичко звуците, извлечени от пианиста, предаваха на слушателите вечната жизнена енергия, наситила музиката на полифониста Шостакович, където преодоляването на звуковото напрежение е основната черта на изпълнителския дар на Казаков, подкрепени от неговата концентрираност и интелектуален прочит на цикъла по време на взаимодействието му с инструмента. С "Прелюдии и фуги" , както и с цялото концертно изпълнение пианистът доказа за пореден път световната си класа.

Във втората част на концерта пианистът Христо Казаков заедно с Quarto Quartet в състав Иван Пенчев и Светлана Станчева (цигулка), Татяна Тодорова (виола) и Димитър Тенчев (виолончело) изпълниха произведението „Клавирен квинтет“ опус 57, считано за едно от най-значимите камерни съчинения на Шостакович. Първата подробност, която направи впечатление при изпълнението на пиесата беше тази, че целият изпълнителски колектив я показа като единен музикален опус, който в максимална степен представя естетиката на Шостакович, която той изразява в камерните си творби. Замисълът за единен музикален наратив спомогна на изпълнителите на струнните да покажат светлата и тъмната страна на произведението, които композиторът отчетливо е създал при написването му. Важни за демонстриране пред зрителите бяха не само същността на жанра и границите на неговата камерност, но и сработването на пианиста Христо Казаков с останалия колектив.
 
Композиторът започва да пише този квинтет през 1939 г., за което свидетелства споменатото от първия цигулар на "Квартета Бетовен" Дмитрий Циганов: „ще напиша квинтет непременно и ще го представим заедно“ (Советская музыка, 1976, №9, с.29-30.). За пръв път е изпълнен на 23 ноември 1940 г. в камерната зала на Московската консерватория. Това е едно от малкото произведения на Шостакович, което е било единодушно прието от критиката, колегите и слушателите.  Композиторът Сергей Прокофиев пише: „Ако Шостакович беше на 60 години, то за човек, помъдрял от годините, тази способност да премерва всяка нота, несъмнено би била достойнство, но сега има опасност да прерастне в недостатък. Жал ми е, че на квинтета не му достигат стремежи и пориви, макар че като цяло го считам за забележително произведение“ (Советская музыка, 1942, №2, с.71-72.).
 
Характерно за творческия подход на композитора при създаване на това произведение е обръщането към Баховата полифония, което много ясно си личи в първите две части Прелюдия (ленто) и Фуга (адажио), като в същото време много от елементите на музикалната тъкан - особено при създаването на нейния мелодичен и хармоничен език, са съобразени и с руското музикално наследство. Именно тази картина и това дълбоко родство по линията на Баховото полифонично мислене ни показа изпълнението на този квинтет Quarto Quartet и Христо Казаков в зала "България". Освен това музикантите много добре продемонстрираха разбиране на основните музикални черти на зрелия авторски стил и език на Шостакович - изпълнителите поразиха публиката с майсторската стегнатост при встъплението, максимално изразените звукови кулминации, където особено отчетливо се чувстваше изпълнението на виолата и виолончелото, съвършенството на ансамбъла и единството между струнното и клавишно звукоизвличане, а също така и мелодичната щедрост на изпълнителите на квинтета.
 
Фактът, че с избора за изпълнение на този квинтет, който и до днес остава не само едно от най-добрите съчинения на Шостакович, но и знаково произведение за жанра "квинтет" в световната музикална литература на ХХ век, показва добрия вкус и възможностите на Quarto Quartet да изпълнява безспорни шедьоври на модернизма - истински Шостакович до последния музикален знак на партитурата.


Може да се каже, че изпълнението на този концерт на 31 март с участието на Quarto Quartet и пианиста Христо Казаков, постави достоен край на музикалната програма на Софийската филхармония за месеца (март 2015).




Автор: д-р Юлиан Митев
Източник: International Art Research and Review

29.09.2015 - 22:32

Посетено: 655


Етикети: Софийска филхармония, 2015, март, класическа музика, Шостакович, събитие, отзив, Quarto Quartet, Христо Казаков




Вземи линк към публикацията:

https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22030&sid=64






ВАШИЯТ КОМЕНТАР
С нетърпение очаквам следващите им концерти
Здравка Якимова2015-09-29 22:51:41
Всеки концерт им е едно преживяване, вълнуващи музиканти.
Може би,техните концерти са действително най-интересното от програмата на филхармонията. Искам да слушам на повече концерти цигуларят на "Кварто" Иван Пенчев, великолепен музикант със страхотно излъчване...

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . Мета-Аз-Приказка. Дъжд на Луната
коментари: 0 посетено: 119
-
bg . "Н20 / 2Н20" - изложба на Нина Ковачева и Валентин Стефанов
коментари: 0 посетено: 107
-
bg . Изложба на Кирил Иванов, Моника Роменска и Соня Станкова в Художествена галерия Русе
коментари: 0 посетено: 61
-
bg . Трето издание на "Лятно кино в парка на хумора"
коментари: 0 посетено: 206
-
bg . Веселина Кацарова с втори Майсторски клас в родната Стара Загора
коментари: 0 посетено: 132
-
bg . 20. Международно биенале на графиката - Варна 2019
коментари: 0 посетено: 240
-
bg . „Белите камъчета“ - изложба живопис на Стела Стефанова
коментари: 0 посетено: 233
-
bg . Обявиха второ издание на SPICE Music Festival в Бургас през 2020 г.
коментари: 0 посетено: 132
-
bg . "Рози и Лъвове" в Арт галерия "Ларго" - Варна
коментари: 0 посетено: 206
-
bg . Electronic Summer на Мирослава Кацарова
коментари: 0 посетено: 112
-
bg . Десето издание на Международния арт форум „БезГраници"
коментари: 0 посетено: 212
-
bg . Номинации за Национален конкурс "Доброволец на годината" 2019
коментари: 0 посетено: 389
-
bg . Българска литература в Иран. Среща с Фарид Гадами
коментари: 0 посетено: 182
-
bg . Уличният фестивал 6Fest Габрово гостува в пловдивския квартал Капана
коментари: 0 посетено: 151
-
bg . „Симон Боканегра“ с Кирил Манолов - най-добрия съвременен Симон Боканегра
коментари: 0 посетено: 230
-
bg . ХХХVІ Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев"
коментари: 0 посетено: 524
-
bg . Изложба на Джон Кики и Дарън Баркър
коментари: 0 посетено: 235
-
bg . Прожекция на документалния филм "Антонио Сеги, големият театър на света"
коментари: 0 посетено: 158
-
bg . Изложба "Археология на забравата"
коментари: 0 посетено: 166
-
bg . „Зов Български“ във Варна
коментари: 0 посетено: 255
-
bg . "Отвъд кориците" и Tetradkata.com с лятно четене
коментари: 0 посетено: 180
-
bg . Арт галерия „Папийон“ представя изложба „Имагинерни изрази“ от 8 август до 4 септември
коментари: 0 посетено: 231
-
bg . Ваканционна работилница за ученици „Играя и зная“
коментари: 0 посетено: 229
-
bg . Фестивалът "Spice Music" в Бургас обяви програмата си по часове
коментари: 0 посетено: 249
-
bg .  „Въображаема реалност“ от 8 до 22 август в Морско казино – Варна
коментари: 0 посетено: 221
-
bg . Райна Кабаиванска с наградата "Мария Калас"
коментари: 0 посетено: 202
-
bg . "Любовни писма" от епистоларния жанр до чат стилистиката
коментари: 0 посетено: 194
-
bg . ИК "Жанет 45" на „Алея на книгата” - Варна 2019
коментари: 0 посетено: 233
-
bg . XXII Международен Джаз фестивал Банско 2019
коментари: 0 посетено: 173
-
bg . Маестро Борислав Иванов дирижира на 88
коментари: 0 посетено: 266
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>






 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: https://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти