Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




РекламаСравни цени вКнигосвят
Реконструкция
Цвета Делчева
Мъже
Георги Марков
Обичате ли Брамс?
Франсоаз Саган
Айша
Хенри Райдър Хагард
Отчаяние
Владимир Набоков

ОТЗИВИ


Убежище за културата под скелета на Мамута


За проекта "При мамута". Учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото


Убежище за културата под скелета на Мамута


„и тук може да се живее”
Ева Липска

и така може да се живее
на студено
на тъмно
на гладно
между зъбите
само с възглавницата на думите
Силвия Чолева

Мамутът е изчезнал род бозайник. Притежавал е големи извити бивни и кътници за стриване на твърда растителност. Изчезнал е в края на ледниковия период, около 11 000 г. пр.Хр. Той е съвременник на праисторическия човек.

Мамутът е нашият изчезнал културен живот. Животът на изкуството и науката, който в последните 23 години живя в най-страшния си ледников период. Живя замръзнал. Топлината на душата му се опитваше да счупи ледовете, да стопи новото време, в което беше принуден да съществува, но уви не успя. С годините силите му все повече отслабваха, той нямаше откъде да се храни, не остана въздух, от който да диша. Почти никой не се интересуваше от него, захвърлен в ъгъла, оставен на доизживяване, Мамутът сякаш вече не съществуваше като вид. Козината му опада, плътта му изчезна и от всичко остана само скелетът и сломеният му дух. Той се оттегли в агония, за да даде път на следващите човекоподобни видове и същества, които се оказаха по-приспособими и адаптивни в новия ледников период. На тези нови видове ледът не правеше впечатление, защото дебелата кожа, която имаха, ни най-малко не пропускаше студ, дори може да се каже, че се чувстваха доста уютно между кухите и прозрачни буци лед. Всички знаем кои бяха и са тези видове и кой вид „култура” измести тялото на нашия културен Мамут... Тези, които познаваха Мамута, страдаха много от изчезването му и всячески се опитваха да го съживят след ‘90-та година. Опити, опити, опити, които струваха скъпо, струваха хлябът ни, струваха оцеляването ни... докато в един момент...

Мамутът се съживи! Това се случи в началото на миналата година, когато по идея на Миглена Николчина и със съдействието на Камелия Спасова и Мария Калинова се осъществи събитието „При Мамута”, обявено като „среща между учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото”. Целта на събитието е да се търси пресечната точка между различните, но по определен начин близки области – поезия, наука и музика. Оттогава срещата се случва на всеки два месеца в Софийския университет, в аудитория 292. Тя се намира точно под последния етаж, където в Музея по палеонтология и историческа геология е запазен огромен скелет на истински Мамут.

Университетът се оказва единственото място, което е приютило останките от това праисторическо животно. Той е и единственото място, което въпреки „ледниковия период” на прехода след 1990 г. е запазило духа на културата, науката, изкуството и знанието в България. Затова и аналогията и метафората с Мамута не е случайна. Затова и името на събитието е „При Мамута”, при изчезващия вид, при скелета на онова, на което не можем да върнем разкъсаната плът, но можем да съживим духа; Можем да го събудим като се съберем заедно, всички ние, които виждаме смисъл в съживяването му, почетем поезия, поговорим за наука и послушаме музика на живо. 
  
На седмото издание „При Мамута” на 21 януари, срещата беше между поета Иван Ланджев и математика проф. Иван Ланджев. Музиката беше в ръцете на Георги Георгиев от група „Остава”. В аудиторията преобладаваха хора главно от хуманитарните науки, но това не попречи проф. Ланджев да ги заинтригува с теорията за безкрайността. По много увлекателен начин той обясняваше за безкрайността в математически смисъл, а в литературоведските и философски глави се въртяха символики за безкрайността в житието и битието. И някъде там се оказа и пресечната точка между поезия и математика.

Освен всичко, хубавото на подобни събития е, че те са възможност да се срещнат хора, много от които са се посветили на самотни занимания като творчество или наука. Ако не са събития като „При Мамута”, по-трудно могат да се видят тези хора, а те са част от онова малцинство в страната, с което наистина си струва да се общува. „При Мамута” могат да се срещнат много от изчезващите видове хора от обществото ни – онези, които чувстват, мислят и въпреки средата, в която живеят, се борят за идеите си, за смисъла да правят това, което изпълва душата и не винаги джоба. Защото, понякога вътрешното усещане за смисъл се оказва по-силно от рационалния стремеж за материално благополучие. Често гладът на духа е по-силен от глада на тялото.  

Тези хора не обсъждат злободневните теми на деня, не говорят за битови проблеми и оцеляване, въпреки че самите те са здраво притиснати в ежедневието като в безмилостна хватка между пипалата на октопод. Въпреки всичко, те си говорят за поезия, за наука, за музика, за изкуство. Напук на всичко. Напук на това, че тези най-основни органи на праисторическия Мамут са потискани, тормозени и унищожавани с години. Напук на това, че по всичко личи, че тези органи трудно могат да съществуват днес в България. Хората, благодарение на които се осъществява събитието, както и всички събрали се там, показват, че изкуството и науката се случват, въпреки всичко. Случват се, не защото са финансирани от някого, не защото това е печелившо или изгодно в момента, а защото има глад за това. Има глад за смисъл. А в храма на смисъла няма място за търговци. 

Там, под огромния скелет на праисторическото животно в Софийския университет, може да се намери единственото убежище и спасение. Но скелетът на Мамута, макар и голям, е крехък. Затова трябва всички заедно да се грижим за него внимателно, да го съживяваме и подхранваме бавно, и методично, да мислим за него така, както мислим за себе си. Защото, ако го няма Мамута, и нас няма да ни има. Той е единственото убежище на смисъла. Ако случайно по размирните и студени софийски улици усетите, че се задава нов ледников период, бързайте да се скриете под този скелет. Там, „При Мамута” оцеляват всички онези изчезващи видове.

 


Автор: Бистра Величкова

05.03.2013 - 23:15

Посетено: 1146


Етикети: СУ Св. Кл. Охридски, Културен център на СУ, форум, поезия, музика, наука, литературни новини, литературни срещи, При Мамута VII, Иван Ланджев. Георги Георгиев, група Остава, проф. Иван Ланджев, отзиви, Бистра Величкова




Вземи линк към публикацията:

https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=16485&sid=64






ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . Клуб "Бродуей“ представя мюзикъла "Коса" в пет български града
коментари: 0 посетено: 0
-
bg . Внимание! Армстронг!
коментари: 0 посетено: 135
-
bg . Проф. Ян Енглерт получи почетното звание Doctor honoris causa на НАТФИЗ „Кр. Сарафов"
коментари: 0 посетено: 114
-
bg . "Не може да се избяга от изкуството" - изложба на Ян Фабр
коментари: 0 посетено: 175
-
bg . Премиера на „Достатъчно дълго“ от Петър Чухов в София
коментари: 0 посетено: 206
-
bg . "Музика под небето на Париж" с Ginger Groove в Студио 5
коментари: 0 посетено: 97
-
bg . "Hills of Rock" обяви още 15 изпълнители и нова трета сцена
коментари: 0 посетено: 199
-
bg . „Преднамерени грешки“ - изложба на Максимилиан Праматаров
коментари: 0 посетено: 73
-
bg . ИЕФЕМ - БАН представи новия си образователен център
коментари: 0 посетено: 92
-
bg . Марко Ганчев – поет на март в Столична библиотека
коментари: 0 посетено: 110
-
bg . Италианското издателство "Тунуе" публикува втората книга на Калина Мухова - Il balcone („Балконът“)
коментари: 0 посетено: 136
-
bg . Теодосий Спасов - Фолклорът среща Джаза
коментари: 0 посетено: 212
-
bg . XXII Международен фестивал за съвременна клавирна музика ppIANISSIMO 2019
коментари: 0 посетено: 386
-
bg . "Пейзажи от Пловдив" - изложба на Вихрони Попнеделев
коментари: 0 посетено: 84
-
bg . Премиера на книгата "Управление на бедността (Медицина и хигиена в междувоенния период)" от Вероника Димитрова
коментари: 0 посетено: 103
-
bg . Седмица на испанската и българската литература
коментари: 0 посетено: 103
-
bg . Криза на претовареното възприятие в първия проект за 2019 г. на Галерия +359
коментари: 0 посетено: 52
-
bg . XVI Национален конкурс за поезия "Никола Вапцаров"
коментари: 0 посетено: 127
-
bg . Концертът на “Bullet For My Valentine” ще бъде в “Арена Армеец”
коментари: 0 посетено: 76
-
bg . Читателски клуб на НБУ: Разговор за книгата „Игра на тронове“ от Джордж Р. Р. Мартин
коментари: 0 посетено: 75
-
bg . Нов брой на вестник "К"
коментари: 0 посетено: 160
-
bg . Списание "Философски алтернативи" 1/2019
коментари: 0 посетено: 155
-
bg . Премиера на „Сливовиц“ от Катерина Хапсали
коментари: 0 посетено: 126
-
bg . VIII Психодрама фестивал - Пловдив
коментари: 0 посетено: 61
-
bg . Габровският "Благолаж" - приключение и предизвикателство
коментари: 0 посетено: 127
-
bg . „Орисията – Димитър и Никола Казакови“ - непоказвани творби на Димитър и Никола Казакови в галерия „КО-ОП“
коментари: 0 посетено: 101
-
bg . Изложба "Владигеров в европейския музикален калейдоскоп на XX век. Посоки, връзки, отражения"
коментари: 0 посетено: 93
-
bg . Среща с Яник Енел - носител на първата награда „Гонкур в България"
коментари: 0 посетено: 112
-
bg . Премиера на "Огледало на въображението" от Светлозар Василев
коментари: 0 посетено: 107
-
bg . Концерт "Барок и романтизъм" - Concerto antico чества рождението на Й. С. Бах
коментари: 0 посетено: 162
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>






 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: https://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти