Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




РекламаСравни цени вКнигосвят
Реконструкция
Цвета Делчева
Мъже
Георги Марков
Обичате ли Брамс?
Франсоаз Саган
Айша
Хенри Райдър Хагард
Отчаяние
Владимир Набоков

ОТЗИВИ


Убежище за културата под скелета на Мамута


За проекта "При мамута". Учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото


Убежище за културата под скелета на Мамута


„и тук може да се живее”
Ева Липска

и така може да се живее
на студено
на тъмно
на гладно
между зъбите
само с възглавницата на думите
Силвия Чолева

Мамутът е изчезнал род бозайник. Притежавал е големи извити бивни и кътници за стриване на твърда растителност. Изчезнал е в края на ледниковия период, около 11 000 г. пр.Хр. Той е съвременник на праисторическия човек.

Мамутът е нашият изчезнал културен живот. Животът на изкуството и науката, който в последните 23 години живя в най-страшния си ледников период. Живя замръзнал. Топлината на душата му се опитваше да счупи ледовете, да стопи новото време, в което беше принуден да съществува, но уви не успя. С годините силите му все повече отслабваха, той нямаше откъде да се храни, не остана въздух, от който да диша. Почти никой не се интересуваше от него, захвърлен в ъгъла, оставен на доизживяване, Мамутът сякаш вече не съществуваше като вид. Козината му опада, плътта му изчезна и от всичко остана само скелетът и сломеният му дух. Той се оттегли в агония, за да даде път на следващите човекоподобни видове и същества, които се оказаха по-приспособими и адаптивни в новия ледников период. На тези нови видове ледът не правеше впечатление, защото дебелата кожа, която имаха, ни най-малко не пропускаше студ, дори може да се каже, че се чувстваха доста уютно между кухите и прозрачни буци лед. Всички знаем кои бяха и са тези видове и кой вид „култура” измести тялото на нашия културен Мамут... Тези, които познаваха Мамута, страдаха много от изчезването му и всячески се опитваха да го съживят след ‘90-та година. Опити, опити, опити, които струваха скъпо, струваха хлябът ни, струваха оцеляването ни... докато в един момент...

Мамутът се съживи! Това се случи в началото на миналата година, когато по идея на Миглена Николчина и със съдействието на Камелия Спасова и Мария Калинова се осъществи събитието „При Мамута”, обявено като „среща между учени, поети, музиканти, роботи – срещи около човешкото”. Целта на събитието е да се търси пресечната точка между различните, но по определен начин близки области – поезия, наука и музика. Оттогава срещата се случва на всеки два месеца в Софийския университет, в аудитория 292. Тя се намира точно под последния етаж, където в Музея по палеонтология и историческа геология е запазен огромен скелет на истински Мамут.

Университетът се оказва единственото място, което е приютило останките от това праисторическо животно. Той е и единственото място, което въпреки „ледниковия период” на прехода след 1990 г. е запазило духа на културата, науката, изкуството и знанието в България. Затова и аналогията и метафората с Мамута не е случайна. Затова и името на събитието е „При Мамута”, при изчезващия вид, при скелета на онова, на което не можем да върнем разкъсаната плът, но можем да съживим духа; Можем да го събудим като се съберем заедно, всички ние, които виждаме смисъл в съживяването му, почетем поезия, поговорим за наука и послушаме музика на живо. 
  
На седмото издание „При Мамута” на 21 януари, срещата беше между поета Иван Ланджев и математика проф. Иван Ланджев. Музиката беше в ръцете на Георги Георгиев от група „Остава”. В аудиторията преобладаваха хора главно от хуманитарните науки, но това не попречи проф. Ланджев да ги заинтригува с теорията за безкрайността. По много увлекателен начин той обясняваше за безкрайността в математически смисъл, а в литературоведските и философски глави се въртяха символики за безкрайността в житието и битието. И някъде там се оказа и пресечната точка между поезия и математика.

Освен всичко, хубавото на подобни събития е, че те са възможност да се срещнат хора, много от които са се посветили на самотни занимания като творчество или наука. Ако не са събития като „При Мамута”, по-трудно могат да се видят тези хора, а те са част от онова малцинство в страната, с което наистина си струва да се общува. „При Мамута” могат да се срещнат много от изчезващите видове хора от обществото ни – онези, които чувстват, мислят и въпреки средата, в която живеят, се борят за идеите си, за смисъла да правят това, което изпълва душата и не винаги джоба. Защото, понякога вътрешното усещане за смисъл се оказва по-силно от рационалния стремеж за материално благополучие. Често гладът на духа е по-силен от глада на тялото.  

Тези хора не обсъждат злободневните теми на деня, не говорят за битови проблеми и оцеляване, въпреки че самите те са здраво притиснати в ежедневието като в безмилостна хватка между пипалата на октопод. Въпреки всичко, те си говорят за поезия, за наука, за музика, за изкуство. Напук на всичко. Напук на това, че тези най-основни органи на праисторическия Мамут са потискани, тормозени и унищожавани с години. Напук на това, че по всичко личи, че тези органи трудно могат да съществуват днес в България. Хората, благодарение на които се осъществява събитието, както и всички събрали се там, показват, че изкуството и науката се случват, въпреки всичко. Случват се, не защото са финансирани от някого, не защото това е печелившо или изгодно в момента, а защото има глад за това. Има глад за смисъл. А в храма на смисъла няма място за търговци. 

Там, под огромния скелет на праисторическото животно в Софийския университет, може да се намери единственото убежище и спасение. Но скелетът на Мамута, макар и голям, е крехък. Затова трябва всички заедно да се грижим за него внимателно, да го съживяваме и подхранваме бавно, и методично, да мислим за него така, както мислим за себе си. Защото, ако го няма Мамута, и нас няма да ни има. Той е единственото убежище на смисъла. Ако случайно по размирните и студени софийски улици усетите, че се задава нов ледников период, бързайте да се скриете под този скелет. Там, „При Мамута” оцеляват всички онези изчезващи видове.

 


Автор: Бистра Величкова

05.03.2013 - 23:15

Посетено: 1211


Етикети: СУ Св. Кл. Охридски, Културен център на СУ, форум, поезия, музика, наука, литературни новини, литературни срещи, При Мамута VII, Иван Ланджев. Георги Георгиев, група Остава, проф. Иван Ланджев, отзиви, Бистра Величкова




Вземи линк към публикацията:

https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=16485&sid=64






ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . "Мечти и спомени" - изложба на Иван Стратиев
коментари: 0 посетено: 93
-
bg . Теодора Димова представя „Поразените” в София
коментари: 0 посетено: 101
-
bg . Откриване на индонезийска постоянна колекция в Национална галерия - Квадрат 500
коментари: 0 посетено: 110
-
bg . "Стъклени рисунки" - изложба на Дарина Цурева
коментари: 0 посетено: 105
-
bg . Концерт на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“
коментари: 0 посетено: 101
-
bg . Български Хайку съюз ще участва в най-мащабното събитие за съвременна и традиционна японска култура "Aniventure Comic Con" 2019
коментари: 0 посетено: 74
-
bg . 55 години ще отбележи Театър 199 „Валентин Стойчев“ през новия сезон
коментари: 0 посетено: 67
-
bg . Лицата на градa. Произведения от фонда на СГХГ
коментари: 0 посетено: 172
-
bg . Виртуозът Елин Колев с изискан концерт във Варна
коментари: 0 посетено: 82
-
bg . Конкурс "Нов поетически превод"
коментари: 0 посетено: 473
-
bg . Изложба "Думи, образи, места. 140 години от обявяването на София за столица"
коментари: 0 посетено: 230
-
bg . Театър пред Чинията на Бузлуджа и изложба “Нонумент” в Музея на хумора
коментари: 0 посетено: 91
-
bg . Световни имена в научните среди пристигат в България по повод EUCYS 2019
коментари: 0 посетено: 114
-
bg . "10 weapons drawings" - изложба на Деян Янев в Галерия Гешов
коментари: 0 посетено: 137
-
bg . Литературните маршрути през септември и октомври
коментари: 0 посетено: 117
-
bg . Премиера на "Чехов търси талант" по Нийл Саймън
коментари: 0 посетено: 148
-
bg . Проверка на грамотността и богата културна програма са част от „Алея на книгата“ - София
коментари: 0 посетено: 139
-
bg . Уличният фестивал 6Fest превръща пловдивския квартал "Капана" в Душата на карнавала
коментари: 0 посетено: 123
-
bg . "Сиела" без цензура на Aniventure Comic con 2019
коментари: 0 посетено: 123
-
bg . Премиера на книгата "Захарното дете" от Олга Громова
коментари: 0 посетено: 211
-
bg . Премиера на „Граждани с безсмислен вот” – новата публицистична книга от проф. Валентин Мутафчиев
коментари: 0 посетено: 152
-
bg . Издателство "Омофор" очаква авторски снимки за фотографска изложба "Православието - светлината отвътре"
коментари: 0 посетено: 308
-
bg . Българската традиция и модерното изкуство се срещат в музикален пърформанс “Седемте чудеса на България”
коментари: 0 посетено: 106
-
bg . "Rotations" - изложба на Венелин Шурелов в Париж
коментари: 0 посетено: 92
-
bg . Разказ на Явор Цанев печели Конкурс "Нова социална проза"
коментари: 0 посетено: 419
-
bg . Галерия Sariev представя: Изложба на Уилфрид Алмендра
коментари: 0 посетено: 142
-
bg . "Обратно в утрото на бъдещето" - изложба живопис на Елица Матеева-Паскинс
коментари: 0 посетено: 176
-
bg . "Палати от колиби" - изложба на Mиряна Тодорова
коментари: 0 посетено: 181
-
bg . Книгите се броят наесен - рекорден брой издателства и книгоразпространители участват на "Алея на книгата" - София
коментари: 0 посетено: 195
-
bg . Анимацията "Физика на тъгата" на Теодор Ушев със световна премиера в Торонто
коментари: 0 посетено: 138
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>






 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: https://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти