Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




ИЗДАНИЯ / ПРЕМИЕРИ


Представяне на книгата "Нашата Via Dolorosa" от Петко Бочаров


Среща-разговор с автора


Представяне на книгата "Нашата Via Dolorosa" от Петко Бочаров


◊ СЪБИТИЕТО

На 26 януари, четвъртък, от 11.00 часа,
в Национален пресклуб БТА, бул. "Цариградско шосе" 49, София

БТА и Издателство „Жанет 45”
организират

среща-разговор с
Петко Бочаров

По повод на представянето на новата книга на автора "Нашата Via Dolorosa".


Участници: Петко Бочаров, Божана Апостолова


Ако в началото на 1989 г., пък даже и след 10 ноември, някой някъде би се осмелил да каже, че само две години по-късно СССР ще се разпадне, всеки би го сметнал за превъртял. Това, което в международен план се случи след 1989 г., потвърди една теория, която обаче Горбачов очевидно е смятал за несъстоятелна – а именно, че Комунизмът, независимо дали е руски, френски, италиански или друг, не може да се разкраси с червило и пудра. Че всеки опит да се гримира лицето му може да го убие. И доказателството е пред очите ни – развалините на Берлинската стена повлякоха историята към обединението на Германия и края на ГДР, към събарянето на съветската власт в сателитите и към неустоим порив на бившите съветски републики за независимост.


◊ ЗАЩО ТОВА ЗАГЛАВИЕ

Защото е картина на вековната ни участ. Отдавна в главата ми се въртят идеи, които искам да събера в нова книга, и тази сутрин изведнъж ми просветна. А днес е 9 август 2011. „Нашата Via Dolorosa“. Нашият път на болката. Христос е влачил тежкия кръст по стръмнината към Голгота, но вижте как са нарекли пътя, по който четиринайсет пъти е спирал, понякога и падал от изтощение. Не път на страданието, не път на разпятието, даже не и път на възкресението. А път на болката. Защото без болка никой живот не може да мине. Защото болката може да е физическа, но може и да е душевна. Тя може да се търпи с години, ала може и да е непоносима. Болката до такава степен може да стане част от ежедневието (на човека, на обществото, а и на нацията), че да престанем да я забелязваме. Тоест болката може да е и много коварна. Внезапно идва ден, когато откриваш, че е оставила неизлечими последици. Нека хвърлим поглед върху живота ни през вековете. Така, надявам се, ще разберете защо го наричам път на болката. Да тръгнем от ХІV век, от времето, когато Балканският полуостров е завоюван от турците (по-дълбоката ни древност е прекалено далеч в миналото). Но от ХІV век до наши дни, това са 7 века. 700 години, нали? Разбира се, и други нации имат зад гърба си история от 700 години, някои и повече. Но от нашата история човек научава нещо, което сигурно е уникално. Става въпрос за нещо действително страшно. Именно страшно, за друга по-подходяща дума не се сещам. Затова ви моля вас, евентуалните ми читатели, спрете, вдигнете очи от текста и за миг се замислете. В цялата тая 700-годишна история на нашата нация има само 1 (словом едно) национално усилие, което, от гледна точка на нашия (българския) интерес, да е завършило с успех. Само едно!!! Кое ли? Ами, разбира се, че съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г. и последвалата героична война със Сърбия. Това е то, действително единственото национално по мащаб усилие, завършило с успех. Съединението не е било анулирано от външни сили, войските на крал Милан са били разгромени от нашата едва прохождаща армия. Това, което сме искали, сме го постигнали. Победата ни е голяма и трайна. Оттогава, та чак до днес, пътят ни е само Dolorosa. Балканската война? Да, национално усилие е била, но болката е жестока, защото раната от проваленото политическо ръководство е била допълнително посипана с лютия пипер на Букурещкия договор от 1913 г., откъснал живи парчета месо от тялото на родината. Първата световна? Също провалено от некадърна дипломация национално усилие. Втора поред катастрофа. А следващата световна война? Трета катастрофа. Най-тежката национална болка и пак в резултат на хронически некадърно политическо ръководство. Ами комунистическият експеримент, наречен народна република?

Тук вече нашата Via Dolorosa е в най-нетърпимия си и болезнен етап. Никакво национално усилие, затова пък апотеоз на простотията и политическия слугинаж, неудържимо плъзгане надолу, държавата, повлечена от оглупяването на „големия брат“. За да дойдем накрая до водораздела на 1989 г. и болката от изманипулирания „преход“. Ето я, това е тя, нашата история през седемте века след падането ни под турско робство през ХІV век. Седемстотин години подчиненост, насилие и илюзии. Седемстотин години тъмнина, двуличие, лъжи и нагаждане. Седемстотин години безсмислени жертви. И болка. Нашата Via Dolorosa. Е, как искате с такова наследство, с такава седемстотингодишна обреченост да се обичаме един друг, да обичаме враговете си, да не лъжем и да не крадем, да милеем за държавата си? Ами че когато Колумб е откривал Америка, когато Микеланжело или Леонардо да Винчи са творили шедьоврите си, когато по-късно на орган са били изпълнявани токатите и фугите на Бах, а симфонични оркестри са свирили симфониите на Моцарт, Бетовен, Шуберт или Брамс, изобщо когато християнският свят е пробивал мракобесието на Средновековието и догматизма, какво е било тогава по нашите земи? Мрак и невежество. Това е било. Население с „преклонена главичка“, забравило своя род и корените си, население неграмотно, просто и научило се да оцелява като дивите животни. Затова е и досега толкова силна болката от падението ни през годините на съветския комунизъм, срамът ни от унизителното покорство пред господаря, когато с милиция ни принуждаваха да забравим, че сме българи. И когато „широките народни маси“ май наистина бяха забравили кои са. Патриотизмът беше мръсна дума, цял един Централен комитет на БКП в състав около 160 човека, все българи (точната бройка не я знам, но има ли значение!), гласува да подарим независимостта и националния си суверенитет на болшевишката „империя на злото“ – по думите на президента Роналд Рейгън, който впрочем лично й видя сметката, просто като я принуди да участва в непосилно за възможностите й състезание. Нито една ръка „против“, даже не и „въздържал се“ не е била вдигната на това фамозно заседание на ЦК. Нито една!! Уникално като прецедент предателство, чудовищна държавна измяна, останала обаче неосъществена не защото предателите са се осъзнали и отказали, а защото руснаците не са посмели да ни анексират. Неосъществена държавна измяна, да, ала извършена. Факт от нашата история. Е, и какво? Наказани ли бяха изменниците? Поне политическата партия, към която те до един принадлежаха, да беше се извинила. Но не. Няма съжаление, няма извинение. Нито за предателството, нито за екзекуциите без съд и присъда след 9 септември ’44-та.

Това сме ние. При нас минават неща, каквито при никакви други общества с претенции за културност няма никога да минат. Обременен с наслоения е нашият манталитет, само у нас е възможно един Левски да бъде конвоиран от някакви си 3–4 заптиета, пеша,
през зимата, през гори и дерета и да не се съберат поне също 3–4 момчета, които да направят засада и да освободят затворника. Да, ама пръста не са си мръднали. За да не пострадат те. Защото туй наше население от времето на недоносеното „въстание“, наречено априлско, е гледало на всеки, който се е бунтувал срещу робството, като на опасен за спокойствието им елемент. Затуй с чиста съвест са бързали да го предадат и като Пилат Понтийски да си измият после ръцете. Такава ни е съдбата – да догонваме. Но с болка, защото ние лесен път не познаваме. Три (или май са четири) национални катастрофи!!! Via Dolorosa.

Иска ми се с тази книга да разкажа малко по-подробно за някои от нещата, които ни са се случили или сами сме си изработили. Ясно е, че когато става дума за по-далечното минало, ще ползвам прочетени или чути свидетелства, но когато говоря за събития от най-ново време (а това значи през последните седемдесет и кусур години), ще е вече от позицията на съвременник. Убеден съм, че не са много тези, които като мен са имали възможността да наблюдават (професионално през последните 50 години) ставащото у нас и по света.

Тук ще завърша с едно малко признание. Много ми се иска и ще смятам, че поне малко съм допринесъл за помъдряването на подрастващите, ако от тук прочетеното те, тия наши млади, дето са с най-големите претенции, осъзнаят, че са благословени късметлии. Защото провидението ги е пратило на този свят в днешните именно времена, може би наистина усилни, ала страшно интересни. И второ, защото свободата, която сега имат и на която сега се радват, много лесно можеше и да я нямат.

Петко Бочаров


◊ ЗА АВТОРА

Петко Димитров Бочаров
е роден през 1919 г. в София. Завършва Американския колеж, а след това право в Софийския университет. През 1952 г. започва работа в Българската телеграфна агенция, първоначално като преводач от английски език, а после и като заместник-главен редактор. През 1983 г. се пенсионира. Между 1981 и 1993 г. участва с новини и коментари в телевизионното предаване „Всяка неделя”. Редовните му изяви и колоритният му стил по горещи международни проблеми и събития го правят една от ярките фигури в телевизионния ефир през 70-те и 80-те години. След 1990 г. Бочаров започва да пише и на вътрешнополитически теми. Има редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око”, в радио „Свободна Европа” и в „Дойче веле”. Днес пише предимно за вестник „Новинар”.





√ За онлайн поръчки на книгата на Петко Бочаров - кликнете върху заглавието -> Нашата VIA DOLOROSA



Автор: ИК "Жанет 45"

24.01.2012 - 23:44

Посетено: 1057


Етикети: ИК Жанет 45, премиера, Петко Бочаров, Нашата Via Dolorosa, нова книга, литературни новини, нови книги




Вземи линк към публикацията:

https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=13978&sid=4






ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . Изложбата "21 август 1968: Краят на Пражката пролет" ще бъде представена в Бургас
коментари: 0 посетено: 97
-
bg . CineLibri и Vivacom търсят фотографския прочит на „Любов между редовете"
коментари: 0 посетено: 133
-
bg . Тече приемът в Творческа академия "Заешка дупка" 2
коментари: 0 посетено: 134
-
bg . Денис Олегов чете нови стихотворения
коментари: 0 посетено: 170
-
bg . Програма на Сити Марк Арт Център за септември 2018
коментари: 0 посетено: 167
-
bg . Българската поетеса Димана Иванова с награда от Международния фестивал „По страните на Моравия“
коментари: 1 посетено: 400
-
bg . Награди от III Международен екслибрис конкурс Варна 2018
коментари: 0 посетено: 189
-
bg . Игра с огледала в галерия „Нюанс”
коментари: 0 посетено: 363
-
bg . „Ритуална рЕволюция" - закриваща изложба на Арт резиденция „Старото училище", с. Горна Липница
коментари: 0 посетено: 269
-
bg . „Лебедово езеро“ с хореографска редакция на Сергей Бобров
коментари: 0 посетено: 208
-
bg . „Малкият формат в големия град” - изложба графика на Веселин Дамянов - Вес
коментари: 0 посетено: 165
-
bg . Национална литературна награда „Дора Габе“
коментари: 0 посетено: 691
-
bg . III Международен екслибрис конкурс Варна 2018
коментари: 0 посетено: 193
-
bg . Конкурс "Refresh Touch" за Нощта на учените 2018
коментари: 0 посетено: 184
-
bg . Конкурс "Fresh Girls" за Нощта на учените 2018
коментари: 0 посетено: 185
-
bg . Времето за творческа революция започна в Горна Липница на 3 август
коментари: 0 посетено: 496
-
bg . Галерия "Папийон" представя Николай Стоев с "Един следобед в Малката Райска градина"
коментари: 0 посетено: 246
-
bg . Apocalyptica, Nightwish и Глен Хюз на фестивала "Варна мега рок"
коментари: 0 посетено: 170
-
bg . Столична община - Лятна културна програма на открито 2018
коментари: 0 посетено: 549
-
bg . Конкурс „Refresh Voices” за Нощта на учените 2018
коментари: 0 посетено: 189
-
bg . „Изборът на Марта“ от Жорди Галсеран с режисьорския почерк на Георги Михалков във Варна
коментари: 0 посетено: 159
-
bg . Конкурс "Refresh Video" за Нощта на учените 2018
коментари: 0 посетено: 130
-
bg . Внушителна дарителска изложба в ХГ "Вл. Димитров-Майстора" - Кюстендил
коментари: 0 посетено: 183
-
bg . Посланията на европейските лидери – вече част от изложба на Националния военноисторически музей
коментари: 0 посетено: 118
-
bg . Годишен конкурс за наградата за превод "Кръстан Дянков", 2018
коментари: 0 посетено: 181
-
bg . "H220см" - изложба на Боряна Петкова в Галерия +359
коментари: 0 посетено: 388
-
bg . Първи международен конкурс за модни дизайнери „IDEAMODA“
коментари: 0 посетено: 155
-
bg . Конкурс за млади преводачи на полска литература
коментари: 0 посетено: 131
-
bg . Литературен клуб "Отвъд кориците" с четения в три града
коментари: 0 посетено: 175
-
bg . "Лятно кино в квартала" започва на 10 август
коментари: 0 посетено: 187
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>






 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: https://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти