Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




РекламаСравни цени вКнигосвят
Реконструкция
Цвета Делчева
Мъже
Георги Марков
Обичате ли Брамс?
Франсоаз Саган
Айша
Хенри Райдър Хагард
Отчаяние
Владимир Набоков

ОБЩЕСТВО


Да не забравяме своите Западни покрайнини


Декларация от участниците във Възпоменателната вечер по повод 92 години от подписването на Ньойския мирен договор



До г-жа Цецка Цачева – Председател на Народното събрание на Република България


                      Копие до:

                      г-н Росен Плевнелиев– новоизбран Президент на Република България

                      г-н Бойко Борисов – Министър-председател на Република България

                      г-н Николай Младенов – Министър на външните работи на Република България

 

ДЕКЛАРАЦИЯ

от

участниците във Възпоменателната вечер по повод 92 години от подписването на Ньойския мирен договор


Ние, подписалите се обикновени български граждани, изявени български интелектуалци, историци, писатели, журналисти и общественици на 28 ноември 2011 г. в 18.00 ч. се събрахме в зала № 1 на Централния военен клуб – гр. София на Възпоменателна вечер, организирана по повод 92 години от подписването на Ньойския мирен договор.

След като изгледахме излъчения филм „Взривената памет”, продукция на Национална телевизия „СКАТ” с автори: Зденка Тодорова и Венцислав Тоцев и изслушахме докладите на г-н Иван Николов - Председател на културно-информационен център „Босилеград” и г-жа Зденка Тодорова – Председател на Хелзинския комитет за защита правата и свободите на българите в Сърбия, останахме потресени от видяното в кадрите на филма и от чутото в докладите безпрецедентно потъпкване на гражданските, политическите, човешките и малцинствените права на нашите сънародници в Западните покрайнини.

Ето защо участниците във Възпоменателната вечер взехме решение да излезем в тяхна защита с настоящата Декларация.

Възмутени сме от факта, че Република Сърбия, въпреки заявеното желание да започне преговори с Европейския съюз, продължава и по-нататък да нарушава правата на нашите сънародници в Западните покрайнини.

Също така у нас буди недоумение и заявената безрезервна подкрепа на българския парламент и на българското правителство за сръбската евроинтеграция, без предварително да е заявена позицията на българската държава в защита на потъпканите права на нашите сънародници в Западните покрайнини. Тези права, свързани с образованието на български език, с църквата, с икономическото състояние на района, се потъпкват целенасочено и безпрецедентно чрез унищожаване на българското самосъзнание на населението, чрез заличаване на българското културно и военно-историческо наследство, както и с целенасочените опити на сръбските власти да разделят и асимилират българите в Западните покрайнини, създавайки за целта някакъв изкуствен етнос, наречен „шопски”, който говорел на език, „по-различен от българския” и по-близък до сръбския.

Затова е необходимо да Ви запознаем с проблемите, свързани с правата и свободите на нашите сънародници в Западните покрайнини:

1. Българите в Западните покрайнини са признати по Конституцията на Република Сърбия за национално малцинство. Като признато национално малцинство, българското малцинство в Република Сърбия има право да се обучава на майчин български език. Това конституционно право се нарушава от Министерството на образованието на Република Сърбия. Българският език се изучава в началните и средните училища само по два часа седмично. Изключение правят няколкото български паралелки в основното училище в Босилеград и няколко паралелки в Царибродската гимназия, с което се цели изкуственото разделяне на българските ученици на „българи” и „сърби”. Българският език е дискриминиран от образователната система в Република Сърбия.

2. Димитровград е единственият град в Сърбия, на който сръбските власти не разрешават да му бъде възстановено старото и автентично българско име Цариброд (въпреки десетките акции и инициативи на местните българи). За съжаление, градът все още носи идеологическото име Димитровград, натрапено на българите там през 1957 г.

3. Общинската администрация в Цариброд и Босилеград, макар и съставена от етнически българи, в нарушение на Сръбската Конституция и Статута на общините, е изцяло сърбизирана. Документите на общинските власти се издават единствено и само на сръбски език. Сърбизирана е и топонимията на българските села, улици, площади, местности и реки.

4. Властите в Белград в синхрон със Сръбската православна църква и с мълчаливото съгласие на Българската православна църква, продължават да погазват църковните права и свободи на българите в Западните покрайнини. В църквите богослужението е изцяло на сръбски език и се осъществява от сръбски свещеници. Българският език е изгонен от църквата. Най-очевидният пример за това е недопустимият натиск, на който е подложен босилеградският българин - отец Йоан. Той е заплашван от скандално известния врански епископ Пахомий, че ако даде каквото и да е интервю за български вестник, ще бъде уволнен и изгонен от неговата епархия в село Паралово (Босилеградско). Вината на отец Йоан е в това, че по негова инициатива и с българско участие в с. Паралово беше построен храмът, носещ името на светеца-покровител на българския народ „Св. Иван Рилски”. Този храм Сръбската православна църква не разрешава да бъде осветен.

5. С цел обезличаване на българското национално малцинство, сръбските държавни институции целенасочено създават удобни за тях неправителствени и политически организации, повечето от които са на държавна издръжка. Тези казионни организации открито се противопоставят на каузата на българите в Западните покрайнини.

6. Подменя се българската история в Западните покрайнини. Води се целенасочена антибългарска политика. Антибългаризмът особено силно пролича на 29 май 2010 г., когато в град Сурдулица беше осветена костница, в която според сръбските власти са погребани „няколко хиляди избити по време на Първата световна война сърби от страна на българския окупатор”. Очевидно е, че организаторите на това мероприятие нe държат сметка за доказаните исторически факти. Защо се подменят историческите факти и се измислят тези жертви в момент, когато България заявява безусловната си подкрепа за Сърбия по пътя  към Европейския съюз!? Защо точно в Сурдулица? Може би защото в този град живеят няколко хиляди етнически българи и сръбските власти искат да потиснат тяхното българско национално самосъзнание!?

7. С цел унищожаване на българското военноисторическо наследство в Западните покрайнини, на Царибродските войнишки гробища през 1946 г. беше взривен Паметникът на българския воин, а българските войнишки гробища бяха заличени. През април 2010 г. върху парцел № 5 от българските войнишки гробища в Цариброд беше поставена огромна антена на сръбски мобилен оператор.

Каква гавра с паметта на загиналите български войни за националното обединение на България!

8. На 19 февруари 2011 г. сръбските власти в Босилеград забраниха възпоменателната церемония по повод отбелязването на 138-годишнината от обесването на Васил Левски. Босилеград и околностите му бяха блокирани от сръбска полиция и жандармерия. На граничния контролно-пропускателен пункт между България и Сърбия Олтоманци-Рибарци, сръбските гранични власти не допуснаха големия брой автомобили и автобуси от България да преминат границата и да почетат паметта на Апостола пред паметника му в Босилеград.         

9. Върху изявените лидери на българите от Западните покрайнини сръбските власти оказват непрекъснат полицейски и съдебен натиск. Цели се прогонването им от Западните покрайнини и превръщането на българската общност в една обезглавена аморфна и дезориентирана маса от хора без ясно национално самосъзнание.

10. Провежданата от Белград политика по отношение на Западните покрайнини цели да постигне обезбългаряването на тези изконни български земи.


За преодоляване на натрупалите се и нерешени през изминалите години проблеми, както и за защита правата на нашите сънародници от Западните покрайнини, считаме, че българската държава следва да оттегли своята безусловна подкрепа за приемането на Република Сърбия в Европейския съюз. Българската държава като страна-член на Европейския съюз следва да постави на Република Сърбия задължителни условия в преговорния процес по присъединяването й към Европейския съюз. Тези условия касаят спазването правата и свободите на нашите сънародници от Западните покрайнини, като някои от тези права са гарантирани и от Конституцията на Република Сърбия, а именно:

1. Българските деца в Западните покрайнини да получават образование в предучилищните форми на обучение, като и в основното и средно училище, изцяло на майчин български език.

2. Да бъде възстановено автентичното име на град Димитровград – Цариброд.

3. Всички документи на общинските администрации в Цариброд и Босилеград да се издават двуезично – на български и на сръбски език.

4. Да се възстанови българската топонимия на българските села, улици, площади, местности и реки.

5. Да се въведе църковно служение на български език, което да извършват български свещеници.

6. Да се разреши създаването на нови български православни храмове.

7. Спиране подкрепата от страна на сръбската държава за целенасочено създаваните и финансирани казионни организации, работещи срещу интересите на българите в Западните покрайнини.

8. Спиране посегателствата от страна на сръбските власти срещу българското културно и военноисторическо наследство в Западните покрайнини.

9. Създаване условия българите в Западните покрайнини свободно да могат да честват годишнини, свързани с българската история и българските исторически личности.

10. Спиране непрекъснатия полицейски и съдебен натиск и произвол върху лидерите на българите от Западните покрайнини.

11. Спиране процеса на обезбългаряване в Западните покрайнини.

12. Международен мониторинг за спазване на гражданските, политическите, човешките и малцинствените права на българите от Западните покрайнни.


От друга страна смятаме, че Българската държава следва:

1. Безусловно и незабавно да възстанови българското гражданство на българите в Западните покрайнини, каквото гражданство (поданство) те са имали в периода от 1878 г. до 1919 г. и от 1941 г. до 1944 г.

2. Да насочи български инвестиции в Западните покрайнини, като по този начин се създадат предприятия с работни места, с които да се осигури поминък на местното българското население.

3. Да предприеме необходимите действия за изясняване юридическия статут на Западните покрайнини след разпадане държавата Югославия.


Нека подкрепим нашите братя и сестри, българи от Западните покрайнини, в справедливата им борба, това е наш обществен дълг и дълг на българската държава!

гр. София, 28.11.2011 г.



02.12.2011 - 21:11

Посетено: 1100


Етикети: Западни покрайнини, Хелзински комитет, защита правата и свободите, българите в Сърбия, Ньойски договор, нарушени права, етнически българи




Вземи линк към публикацията:

https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=13696&sid=18






ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Подкрепям декларацията!
Анжела Димчева2011-12-03 20:04:36
Дали някой ще чуе гласа на подписалите тази напълно уместна и справедлива декларация?

Съмнявам се... Управляващите мислят само за личните си печалби, съобразяват се изцяло с диктата на Брюксел и са хамелеони по отношение на националните интереси. В тези изцяло български земи за тези 92 години бяха асимилирани, сърбизирани, прокудени и обезверени хиляди българи... Не можем да върнем времето назад, но е редно да дадем българско гражданство на всички, които желаят.

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . В къща музей „Петко и Пенчо Славейкови“ ще отбележим за трети път Дядовден
коментари: 0 посетено: 76
-
bg . Дискусия за идеите без граници – Георги Господинов и Теодор Ушев
коментари: 0 посетено: 80
-
bg . Паметник на Пенчо Славейков в Милано
коментари: 0 посетено: 165
-
bg . Премиера на книгата „Анастасия Мозер: Щрихи от един живот в трудно време”
коментари: 0 посетено: 107
-
bg . Празник, посветен на... празниците
коментари: 0 посетено: 105
-
bg . Представяне на сборник със статии на проф. д-р Цеко Торбов „За правото, обществото и философията“
коментари: 0 посетено: 75
-
bg . VII Международна научно-практическа конференция „Управленски и маркетингови проблеми в изкуството“
коментари: 0 посетено: 257
-
bg . Премиера на „Писма до Лазар“ от Владислав Христов
коментари: 0 посетено: 87
-
bg . "Каруцата на село Могила" - изложба на проф. Спартак Паскалевски в Шумен
коментари: 0 посетено: 129
-
bg . Премиера на "Хартиена лодка в открито море" от Мила Иванова
коментари: 0 посетено: 143
-
bg . Списание "Философски алтернативи" 5/2019
коментари: 0 посетено: 129
-
bg . Държавна опера Стара Загора в Нощта на театрите 2019
коментари: 0 посетено: 108
-
bg . Филмът „В кръг” - равносметка за прехода 30 години след 10 ноември
коментари: 0 посетено: 171
-
bg . Участие на български хуманитаристи в два научни форума в Московския държавен университет
коментари: 0 посетено: 298
-
bg . "Визия на границата на случайността" - изложба на Свилен Стефанов
коментари: 0 посетено: 161
-
bg . Представяне на българското издание на книгата „Мишена“ от Блаже Миневски
коментари: 0 посетено: 84
-
bg . Клуб „При Чарли” с покана към своите приятели
коментари: 0 посетено: 219
-
bg . 56 премиерни и утвърдени филмови заглавия ще гледаме на 33-тото издание на Kиномания
коментари: 0 посетено: 179
-
bg . Авторски концерт на Васил Спасов
коментари: 0 посетено: 185
-
bg . Ярка и благородна родова памет
коментари: 0 посетено: 186
-
bg . "За музиката": Серия разговори с водещ Илия Граматиков
коментари: 0 посетено: 212
-
bg . "Право на АЗ" - концептуална изложба на актрисата Диа Мантова
коментари: 0 посетено: 135
-
bg . Над 170 събития в седмата Нощ на театрите в България
коментари: 0 посетено: 101
-
bg . 100 години от Ньойския диктат
коментари: 0 посетено: 140
-
bg . Фестивал на френския филм 2019
коментари: 0 посетено: 164
-
bg . Представяне и разговор за „Пътешествието на Мая“ от А. А. Георгиев
коментари: 0 посетено: 107
-
bg . Премиера на „Чърчил и Оруел. Борбата за свобода” от Томас Рикс
коментари: 0 посетено: 160
-
bg . Дискусия на тема „Как работи литературната история“
коментари: 0 посетено: 179
-
bg . Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София
коментари: 0 посетено: 140
-
bg . Събота за татковци с деца в Столичен куклен театър
коментари: 0 посетено: 169
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>






 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: https://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти