Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




ГЛЕДНА ТОЧКА


Легитимна ли е науката ни?


ДС, доноси, писани и неписани правила. И малко въпроси...



Истината е, че науката ни в последните 20 и много повече години се е градила от доносници на ДС. Тази седмица след излезлите документи отчетох, че част от тях са и мои учители. Приемам го лично, без мелодраматизъм. И с голямо разочарование. Иначе огорчението е за моя сметка, а доверието ми измамено. Слушала съм години наред - пет на брой, речи и изказвания за познанието, свободата, мисълта, каузата да казваш какво мислиш, да си толерантен към чуждостта и другостта. Самотата да си себе си. Идеята да си интелектуалец без прикритие. Да даваш парите си за книги, театър и да не рекламираш популистки себе си... Вероятно, ако си физик-доносник, е по-приемливо, но в литературата е пагубно. Идеологията там е отвътре и завинаги, защото се борави със сюжети и дилеми от всекидневието, с герои, които понякога приличат на нас, обикновените хора. Та, литературата била институция. Това го научих от моите учители. Тази седмица ги видях и в списъка.

Приятели ме утешават, че съм наивна и изненадана. И непоправима.

Опитвам се да бъда обективна и да погледна нещата отстрани, а и въпросите ми не са дребнави и заядливи, защото са свързани с важно питане. Повечето от хората във ВАК (бившата вече атестационна комисия) са доносници. Очевидно са били ангажирани парично и всякак с ДС. Тогава критериите на професорите и званията, които са давали на свои колеги, легитимни ли са днес? Т.е. кога оценката е била по чужда поръчка и кога чрез обосновка и покритие? Какъв е бил водещият принцип - научността или демагогията, деляща хората на „свои” и „чужди”, а не на можещи и други. Интуитивно допускам, че е имало някаква пропорция и мярка в това. И не на последно място - легитимно ли е днешното знание, защото хуманитаристиката заявява себе си по по-различни правила. Тя залага на идеите освен като научност, но и като новаторство на духа, откривателство, хипотеза, спохождане на перманентна видимост, която винаги се стреми да налучка повече от един път, знаейки, че честността е отчетност пред себе си. Преди всичко. Ако по поръчка бунтът на различния се смачква - няма напредък. Науката влиза в схематизма на битовото, а не на битийното. Тогава се губи и диалектиката, и равновесието между идеално и рационално.

Опитвам се да кажа, че в хуманитаристиката има писани и неписани правила. Неписано правило е, че не можеш да свеждаш всичко и всеки до своите възгледи и интереси. Защото винаги има още мнения, които не винаги (ми) харесват. Още различни и не-мои възгледи, които имат право обаче да принадлежат на своите автори. Добра ученичка съм, знам!

Ако „сътрудничеството” е за пари и от амбиция - някак го разбирам, без да го приемам. Колко от хората в списъка обаче са доносничели за свои колеги, с които са работили пряко? Това е главното питане след въпросителната около легитимността на днешното ни знание. Което знание може да е издържано научно - но казах вече, че „придобиването му” също е от значение. Последното е първо европейско правило. Едва ли има статистика, която да ни просветли колко са „пострадалите”. Избутвана ли е конкуренцията с лакти и скришно под влияние на изнудването да не те разкрият (да речем), или на страха да не би някой видимо да е по-добър в областта. И какво, по дяволите, е това „явочна квартира”? Звучи ми зловещо и репресивно и ми напомня за язва, яма, язовец...

Министър Младенов отзова посланиците „разузнавачи”. А аз какво да направя със своите учители.

Дължите ми извинение.

Всички сте в списъка.



Автор: Дияна Иванова

18.06.2011 - 22:19

Посетено: 2526


Етикети: Дияна Иванова, мнение, публицистика, ДС, доносници, агенти, досиета, наука, преподаватели, наука и морал




Вземи линк към публикацията:

https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=12759&sid=23






ВАШИЯТ КОМЕНТАР
И разни други въпроси
Теодора2011-06-19 01:55:38
Например, сигурни ли сте, че "добрите ученици" от вашето поколение не биха станали доносници при същите обстоятелства? И преди да отговорите възмутено, спомнете си, хуманитаристи, "1984".

И друг въпрос: защо не заподозряхте, че има нещо гнило в и заради патоса на вашите учители?

Защо не поискате извинение за качеството на образованието, което ви дават - може би не тези същите, но пак "учители"?

Ще видим дали проф.-доносниците ще се извинят.

Да видим какво ще направи академичната общност - студенти и преподаватели - ако не го направят.
и разни други въпроси
diyana2011-06-19 09:40:15
Не диря извинение и не си въобразявам нищо.
Приели сте ме буквалистки.
Моите учители нямаха патос - там е работата. Твърде добри са, а и към 2000 година патосът си е неприемливост, както и днес. И не говоря за качеството на образованието - не съм експерт. Мога да кажа, че съм получила добро образование.Това не го отричам.
А какво е могло да стане нямам на идея - при същите при други обстоятелства.
Как да е!
ДС
ДЖИ 2011-06-19 12:55:01
Тя е права на 1 човек се падаха 4 щатни доносници и агенти- и сега савъв властта даже, в медиите - нищо не се е променила -те не са разузнавачи били , а гъртачи на чужд труд и усилия в името на държавата , и народа !
браво
читател2011-06-19 13:12:42
Браво на автора. Трябва да се говори по тези въпроси.
Въпроси
Слава2011-06-19 14:51:29
Поздравления за авторката!

Относно последната "порция" агенти. Аз пък се чудя за какво им е било например на Греди Асса, Александър Йосифов, Павел Герджиков да стават агенти и доносници. За такива хора се чудя - защо. Ще пеят по-хубаво ли, ще композират по-хубаво или ще рисуват по-хубаво. За какво им е било това? Заради постове, заради осигурени продажби, заради какво. Или са имали "вътрешна необходимост"? Никой никога няма да ни отговори на тези въпроси.
@ Дияна Иванова
Теодора2011-06-19 18:10:16
Извинете ме за буквалисткия прочит, изглежда наистина не разбирам. Какво означава "Дължите ми извинение"? Реторичен директив?
Или пък не смятате, че е нужно да се извиняват?
За агентите доносници Павел Герджиков и Александър Йосифов
христо радушев2011-06-19 23:33:47

Павел Герджиков влезе в софийската опера с протекцията на своя покровител и любовник Любомир Пипков, защото просто нямаше глас и не можеше да бъде истински, нормален бас. Просто винаги е издишал. Но като хитрец, артист и в живота, успя да стане професор по оперна режисура без диплома за такава/?!/ - нашенски абсурд, нали, а това било станало лесно, защото беше доносник и пречеше на много хора, под маската на шегаджия и чаровен компяньон, а всъщност беше един подлец и кариерист, комунист и доносник. Народен артист! Като режисьор е просто нула, не може да направи нищо свястно, като комик беше добър, макар да издишаше гласово. Просто един комунистически хитрец!
Същото важи и за другаря проф Александър Йосифов, напълно бездарен, но много хитър и алчен човек, който написа куп опери и оперетки за деца, без нито една мелодия в тях, а се рекламира като втори Парашкев Хаджиев, който беше голям композитор, може би най-големия ни оперен автор. Като директор на Балкантон Александър Йосифов цеди този печеливш завод повече от двайсет години и стана богаташ, записваше всяка своя тъпа песньовка и затова шегобийците написаха епиграма за него: "каквото Сашко измоча, записва си го в балкантон на плоча!" та и този старец още се подвизава из музикалната академия и учи младите на пеене, без да му е ясно и доносничи за колегите си. Жалка история!

Още въпроси
9992011-06-20 09:17:22
Легитимно/законно ли е изобщо обществото ни? Не само българското – човешкото.

Кои природни закони сме престъпили?

Кои божествени закони не сме престъпили?

Каква е присъдата? Кога ще се изпълни. Или вече се изпълнява?
за 999
diyana2011-06-20 10:59:17
Да не изместваме конкретиката с всемирни въпроси, които са важни и интересни, но в един по-общ разговор за живота. Далеч съм от поставяне на въпроси за вини и присъди. Вълнуваме легитимно ли е у нас знанието на бъдещето - хуманитаристиката, носещо емоционална памет, и затова и така уязвимо. Легитимна ли е "паспортната му част" - тази дето ни представя пред другите, изчистили се вече от подобни питания.
За конкретиката
9992011-06-20 19:54:38
Да се представи частното в неговия контекст, не е изместване на конкретиката.
Браво
Ина2011-06-28 06:12:43
Аз лично не искам никой да обвинявам. Не мога да не изкажа поздравления за така добре издържана статия! А иначе някои от посланиците успяха да си договорят добра отсрочка.
Повърхностно
Егати Пауъра2011-06-29 01:18:57
Уважаеми съфорумци, нека видим нещата в една вече загатната в първата публикация перспектива, която обаче се нуждае от допълнително разгръщане. Да, става дума за легитимността на научните кадри не само в морален, но и в чисто ПРОФЕСИОНАЛЕН СМИСЪЛ. Ще го кажа ясно, без увъртане, без хиперболи, без емоционални призиви и възклицания. През комунизма редица изявени дейци на науката, образованието и културата са получавали "предложения" за сътрудничество (от въпросните сенчести репресивни служби) срещу командировки, специализации, постове, привилегии, заплащане и т.н. Поправете ме ако греша, но една служебна промоция, съчетана с дългосрочни командировки зад Желязната завеса, с професионални контакти с водещи експерти в съответната област в чужбина, с пълно финансово обезпечаване на престоя зад граница и т.н. може лесно да даде и на практика даваше преднина на командированото лице спрямо "задръстените" колеги, които на времето не можеха да отидат дори във "вражеска" Гърция. Просто казано, това се нарича управление на кариерното развитие и промоциране на доверени кадри, които след време биват обявявани за "можещи", за "талантливи", за "лицето" на съответната служба или институция, за "гениални". Някои ще кажат: "Добре де, ама те щом са успели да убедят останалите и са показали съответните качества, какъв е проблемът? Че те (службите) няма да привлекат за сътрудници прости хора, я?" Там е работата - били са в привилегировано положение и са получили възможности за развитие, недостъпни за простосмъртните люде, които или не са имали подобни "предложения", или са се отказвали от тях по морални подбуди. След което, естествено, на тях се е гледало като на "втора ръка" хора, като на декор на ярко светещите слънца, някои от които днес обясняват наляво и надясно, че въобще не знаели за агентурната си дейност, а други - че знаели, но служили на родината и се гордеели с това, че нямало как ... то в онези времена ... Има как, има. Ама тогава няма да сме велики, няма да ни познават всички, няма да имаме бляскава кариера, няма да сме ментори, няма да заемаме престижни постове. Е, въпросът е сложен - не искам да съдя никого, само давам един, струва ми се, полезен ракурс. Очаквам мненията ВИ.
Егати Пауъра
diyana2011-06-29 16:02:50
Много ми харесва начинът, по който формулираш само зададеното от мен. Естествено, че няма единствено морален аспект „сътрудничеството”, че е много повече – възможност да развиеш умението си, да видиш света, да се огледаш и откриеш себеподобни, да нацелиш посоката… А и никой не говори за некадърни хора. Избраничеството е по други показатели. И каквото и да говорят в своя защита – това се нарича привилегия, която не всеки е имал.
Целта ми не беше да анализирам, а да задам разнопосочни гледни точки, които останалите да нацелят и доразвият. Става дума за публицистика. Не мога и да бъда категорична, защото написаното от мен е плод на прочетено, разговори и интуиция, а не на опит от това време.
Лично за мен ракурсът е полезен – много. И интересен. Само дето се подписваш с „ник”, което е вид нелегитимност. И избор.
Трябва време да се развият различни хипотези с по-голямо хладнокръвие. Така ще се осъществи спокойно дискусията за тоталитарното и посттоталитарното (и корените на „днешното”), за инструментите на манипулация, за „обещанията”, кадруването, парите, пострадалите, „учениците” във времето, кариерното развитие… Как са се подбирали сред учените „сътрудниците”, по какви показатели. Лично аз с любопитство бих интервюирала тези лица, които са вербували учените. Питам се каква ли е била тяхната интелигентност. Очевидно е имало обща кауза и структура, която е действала. Вероятно е било привилегия да имаш явочна квартира и обещанията са били повече.
Аз се занимавам обаче с литература, а не със социология, политология или психология – нямам инструментариум, с който да изследвам и нарека по правилния начин подобни интересни явления от близкото минало. Знам, че някой ден някой ще се заеме с архивите, не знам обаче дали тогава ще има очевидци.

защо за миналото, а не за настоящето
Mila2011-07-06 11:03:31
Към последното изречения в предишния коментар: интересно подтекстово привилегироване (като по-автентична или по-истинна?) на гледната точка на очевидеца, която ще се "изгуби" в изследването на архивите от по-късна дата.
А иначе в цялата дискусия до тук всъщност ми се губи критическият поглед към настоящето що се отнася до отношенията на сегашната реална власт към науката. Фактите са, че след разформироването на ВАК по икономически и политически причини, властта днес сметна за необходимо да отвори досиетата на бившите членове на бившия ВАК. Защо? За да придаде постфактум морални измерения на реални политики и да получи онова потупване по рамото, което праведните - облечени в реална власт - заслужават. Всъщност дискусиите, които избягват да адресират рамката на настоящето, в която властта има отношение към науката, правят точно това - индиректно я потупват по рамото, вместо да се усъмнят и да анализират властовото разположение към днешна дата, което все си мисля, че би трябвало да е modus operandi (а и vivendi) на хуманитаристиката.
mila
diyana2011-07-06 17:00:00
Ох, не знам дали ще е автентично или не-истинско. Не съм историк. Очевидец - не знам дали ще съм!
Адресирайте рамката на настоящето, изрежете неважните парчета, подпишете се с имената си, разкажете за вашия опит с властта и хуманитаристиката. Бъдете откровени. Задайте. Очертайте полемиката без претенции за невалидности (чужди), не изказвайте само въпроси и не очаквайте твърде много от един текст без претенция за анализ, стрелящ по своята съпричастнот и разочарование.
Не мисля, че има дискусия - има мнения и то интересни. Не превръщайте моите "хапки от реалността" (Reality Bites) в собстени "захапки". То е като горчивия стар марципан, дето не се заменя за днешния шоколад-лешник. Захаросано ми е.
Не случайно Цветан Тодоров избягва тукашните учени (с изключение на един професор) - както и Юлия Кръстева избягва да говори на български. Има причина – интригантска и напарчетена ни е науката, като всичко наоколо!
На лобита и претенции. Надявам се не само.

А ние тук ще си говорим за това:
Уинона Райдър, Итън Хоук и Бен Стилър са звездите в тази весела и хаплива романтична комедия за млади хора (и недотам), които разсъждават за живота, щастието, любовта, приятелството и всичко останало...:)))))




Повърхностно - 2
Егати Пауъра2011-07-10 23:50:21
Здравей, мила Мила! Е, хайде - щом искаш, ето ти малко и за настоящето. Науката ни като цяло е в пълен ступор. Голяма част от хората с научни степени сякаш се опитват да "преметнат" системата (тя нерядко им го позволява), а не чрез защитата на научните си тези да внесат някаква видима промяна в парадигмата на съответната научна област. И колкото по-високо се изкачва изследователят по-стълбицата на науката, толкова по-голяма следва да е отговорността му, толкова по-настойчиво той трябва да търси промяната, развитието и пр., нали така? Нали? Или бъркам? Първо, колко хора работят във фундаменталните теоретични направления на своята наука, от физика до хуманитаристика? Колко от изявените ни професори, доценти и, хайде, доктори са действително познати в чужбина и техните трудове действително се изучават в магистърски и докторски програми, и то с цел разработване на дисертационни тези в западни университети? На какъв език са написани и кой го разбира? Как се приобщаваме към световната научна общност, на която не даваме никакъв шанс да ни присъди Нобелова награда в нито една област, а после окайваме положението си? Твърдим през плач, че БАН била много ценна институция. Ами тогава да попитам -- аз съм си малко прост и недоучен, та простете -- как се измерва (наукометрично и както щете) резултатът от дейността на Академията? Ами с излъчване на водещи фигури в световната наука (които не ги е срам да говорят български), с Нобелови награди и с продажба на технологии на световни концерни. Кажете ми ако има друг неведом начин! Ако правехме така обаче, щеше да има пари, психологически комфорт и всичко останало (тук изключвам чисто хуманитарните институти, за които е нужна държавна подкрепа). Да, ама не!
Ами да ви кажа ли как протичат защитите по новия закон, а? Леле майко! Леле! Положението е рязко влошено, защото очевидно още не сме дорасли за "домакински" мачове. Преди някакви хора се събираха някъде и (независимо от броя на гласовете "за" и "против") докладваха, решаваха и утвърждаваха. Обаче дисертантите малко или много се съобразяваха с комисията, с отворения характер на защитата, със страха от непредвидени въпроси, с риска от излагация "баш в София" и т.н. и се принуждаваха да придават "фризиран" форматен вид на понякога доста скромните си тези, ако мога така да се изразя. Сега и това го няма. Ще видите какво ще стане в най-близко бъдеще, дано да не последваме румънския пример - като ти дават професорска титла и ЗАПЛАТА, 'що пък да не си ги вземеш? Купуваш си джип с ВСИЧКИ екстри и отпрашваш за плажовете в Гърция. Точно като тях.
Но не може и без миналото, не може, защото настоящето, за което настояваш да говорим, няма да има солиден фундамент, няма да е продължение на никаква традиция, ако подминем с лека ръка учените от "онзи" списък и (не)постигнатото през тези 45 + 20 години. С уважение: Егати Пауъра
нехайство за бъдещето
diyana2011-07-11 13:39:51
И какъв е изходът, Егати Пауъра? „Онзи списък” формулира представи и хипотетично се явява даденост и неизменност. Инерция без реставрация. Нещата в науката са следствие от нещо и мисъл за бъдеще. Повърхностно е да си мислим, че нашите представи са от днес. Опитът в хуманитаристиката е особена благина, която очертава ясни граници и представи, без да изключва тяхната съвкупност. Човек, който се занимава с наука, го знае. Ако не вземем предвид „съвкупността”, сме натясно – влизаме сами в ограничение и мижавост. А хуманитаристиката е и емоционална памет, което допълнително усложнява нещата. Как да отцепиш от себе си миналото (си), което те съгражда някак. И големият въпрос е: Как да съградиш днешното, да се пишеш за откривател – като не си НАЗОВАЛ миналото? Не си го формулирал – изчистил. Едно нещо ме подразни в открито писмо на професор Валери Стефанов – абсолютното пренебрежение към „плебеите”, сякаш е видял и заграбил хуманитаристиката, разбрал е знанието не отчасти, а нацяло, достигнал го е, взел го е за себе си. Употребил го е. А това според правилата на науката НЕ се нарича пътуване и задаване на ход за "утре"…
Опитът ми с общуване с учени, които не са от България, показва, че много малко от бг учените са познати навън. Питала съм лично затова не веднъж. Имам чувството, че академичният английски е доста голям проблем за някои. Най-малкото не се цитират никъде – няма ги в библиографските справки, концептуално като хипотези и откривателство, иновации, фундамент, който да послужи за "общото". И тогава тази затвореност преминава в нещо много просто – нехайство за бъдещето. И вероятно 45+20+20.

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . Галерия "Папийон" представя Илия Милков (1927-2009)
коментари: 0 посетено: 28
-
bg . Премиера на „Трубадур” от Верди с международен екип в Опера Пловдив
коментари: 0 посетено: 33
-
bg . Специален Ден на майката в Националния военноисторически музей
коментари: 0 посетено: 36
-
bg . Конкурс на издателствата "АРС" и "Scribens" за издаване на дебютна книга
коментари: 0 посетено: 49
-
bg . От любов към Рембранд
коментари: 0 посетено: 24
-
bg . Представяне на „Властта на безвластните“ от Вацлав Хавел
коментари: 0 посетено: 49
-
bg . Горещ суинг от голямaта звезда на Италия - Дарио Наполи
коментари: 0 посетено: 58
-
bg . Петият Софийски международен литературен фестивал е платформа за нова европейска литература и култура
коментари: 0 посетено: 141
-
bg . Бойка Велкова и Мария Каварджикова са „Две” за стотен път в Народния театър
коментари: 0 посетено: 169
-
bg . "Да пишеш в непознатото" - поетично четене с Том Филипс и Иван Христов
коментари: 0 посетено: 192
-
bg . "Косите на Венера" - авторски концерт на Николай Пеев (класическа китара)
коментари: 0 посетено: 28
-
bg . Галерия "Абсент" представя изложба акварел на Сава Цоновски
коментари: 0 посетено: 106
-
bg . 57 автори на Петия форум „Малки графични форми”
коментари: 0 посетено: 125
-
bg . КинеДок в България завършва първото си издание с над 150 безплатни кинопрожекции в цялата страна
коментари: 0 посетено: 91
-
bg . Срещи с проф. Светлозар Игов и проф. Антония Велкова-Гайдаржиева
коментари: 0 посетено: 208
-
bg . "Пътят до старото село" - изложба на Димитър Вецин в галерия "Париж"
коментари: 0 посетено: 130
-
bg . Премиера на книгата "Записки по революцията" (1997-2017) от Евгений Дайнов
коментари: 0 посетено: 159
-
bg . Концерт на Струнен квартет „Метис“ (Литва), част от Софийски фестивал за камерна музика Аджитато’
коментари: 0 посетено: 154
-
bg . Представяне на книгата "Да бъдеш римлянин в Мизия" от Калин Стоев
коментари: 0 посетено: 146
-
bg . Четем книги на проф. Михаил Неделчев
коментари: 0 посетено: 180
-
bg . Първите стъпки на българското съвременно изкуство
коментари: 0 посетено: 176
-
bg . "Софийски шарки" - живопис и монотипии в галерия "Дебют"
коментари: 0 посетено: 254
-
bg . Трима български иконографи подреждат изложба в катедралата в Манчестър
коментари: 0 посетено: 447
-
bg . XXV Международен панаир на книгата в Братислава (9-12 ноември)
коментари: 0 посетено: 158
-
bg . Майсторски вокален курс на Бруна Балиони
коментари: 0 посетено: 130
-
bg . Балетът „Корсар“ за първи път на Софийска сцена
коментари: 0 посетено: 846
-
bg . Най-цветното представяне на Move.bg и среща с илюстратора и аниматор Розалина Буркова
коментари: 0 посетено: 128
-
bg . Джефри Мур в София и Пловдив
коментари: 0 посетено: 271
-
bg . Групова изложба "Близки срещи" в галерия ИСИ - София
коментари: 0 посетено: 161
-
bg . Лекция за френската лексика в романа "Тютюн" на Димитър Димов
коментари: 0 посетено: 240
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>







 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
 РЕКЛАМА
bg Vampirromane
bg Business & Karriere
bg Dictionnaires techniques
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини и в седмичния му бюлетин, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: https://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти


Buy Books from Amazon: Bücher Amazon | Amazon Livres