Последни новини

Каква сложност и каква простота носят думите – изричаме ги и понякога забравяме за тях, друг път те остават и дори болят. Днес думите са ранени, изоставени или похабени. Разхвърляни са като непотребни вещи в остаряла и забравена действителност. Преиначаваме тяхната същност, оспорваме тяхната значимост и ги оставяме пребледнели сами да се преборят за своето оцеляване.

Колко трудно е на думите да стигнат до нас и колко превратности им е наложително да преживеят. Тяхната същност днес е наранена и изоставена да се мъчи във време на неграмотност и на препускаща агресивност. Времето прелюбодейства с думите и не им оставя друга възможност освен мъченичество.

В своето време на изпитание те са скрили своята душа в опит да я опазят и съхранят за бъдното време. Днес времето се е опълчило срещу техния смисъл и значимост. Технологичната ни забързаност се е постарала да пречупи част от тяхната сила, та дори и да омаловажи тяхното съществуване. Краткостта и бързината на днешното ни комуникационно съществуване зачеркват все още съхранената обич към тях.

В безобразното ни поведение думите днес са уплашени и дълбоко неразбрани, а тяхната вътрешна чувствителност търси начин да се завърне отново при нас.

Каква неразумност е обладала днес човечеството, което с лекота затрива своята същност и я оставя да се унищожи в беззвучната реалност на електронните съобщения. Те днес са необходими и няма сила, която дори да направи опит да ги възпре. Времето бърза да си отиде и да премине с невъобразима бързина.

Днес с известна носталгичност си спомняме очарованието на споделените мисли и чувства с благите думи, които липсват.

Днес с определена настойчивост си обясняваме, че времето се е променило и тази необходимост е отминала.

Днес с непремерена настойчивост тръгваме да прелюбодействаме с думите и да ги оставим безпризорни в мрачността на настъпващото време.

Надявам се тяхната сила да е по-голяма от поредното изпитание, надявам се тяхната същност да е по-истинска от непредсказуемото очакване и се надявам, че тяхната възможност тепърва предстои да се покаже.

„Когато думите са истински, те не остаряват.“ (Ина Кънчева)

Честит празник на словото!

Денят на светите братя Кирил и Методий, празник на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност е български официален празник, честван на 24 май. На този ден в България се чества делото на славянските просветители Кирил и Методий и българската просвета и култура, включително и създаването на кирилицата в Преславската книжовна школа.

„Спасявайки делото на св. св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност...“ (проф. Роже Бернар)

Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г. В епохата на византийско владичество българската държава изчезва от политическата карта на Европа, но остава „Държавата на духа“, по думите на акад. Дмитрий Лихачов.

Свидетелства за честването на празника са открити в арменския летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен (Датата 22 май в този летопис може да се приеме, че е по т.нар. нов стил – Григорианския календар). Има сведения, че организатори на това честване през 1813 г. са гагаузи от Шумен.

В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в "Христоматия славянского языка" от 1852 г. на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.[2]

През 1857 г. празникът е почетен в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом от 1860 г., в Скопие – 1862 г., във Варна – 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.

По време на борбите за църковна независимост от началото на 19. век делото на Кирил и Методий е стимул за противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в 2 посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се почита от църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на 24 май.

За официален празник на Народна република България 24 май е обявен първоначално през 1957 г. През 1990 г. с решение на Деветото народно събрание (последното за НР България) на 30 март 1990 г. е вписан като официален празник в чл. 154 от КТ[3], а от 15 ноември 1990 г. става и официален празник на Република България (когато Народна република България е преименувана на Република България).

В другите православни държави паметта на братята се е отбелязвала единствено поотделно, на св. Кирил – на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод по повод празнуването 1000-годишнината на Моравската мисия на Кирил и Методий взема следното решение: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!“ След това празникът се чества и в други православни славяноезични страни.

Празникът на Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането и сред имигрантите в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир.

През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.

На 9 декември 2020 г. празникът е официално преименуван след гласуване в Народното събрание от „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ на настоящото „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“.