Последни новини

Неподправен виенски шик и оркестров звук от световна класа, комбинирани с българска страст и майсторство от страна на диригента Найден Тодоров и солиста Марио Хосен (и двамата пловдивчани по рождение) предложиха на зрителите на Античния театър първите два концерта на Виенския симфоничен оркестър в България. Повече от 120 години след своето основаване, прочутият официален оркестър на град Виена гостува у нас и, за отбелязване, с единствения българин в състава си, вече от 15 години – контрабасистът Ивайло Йорданов.

Виенската филхармония и Wiener Symphoniker са общопризнати музикални емблеми на австрийската столица. И ако филхармониците от града „на хубавия син Дунав“ са гостували на два пъти у нас – с Херберт фон Караян и с Рикардо Мути (извън редовното им присъствие от телевизионния екран на традиционния Новогодишен концерт всеки 1 януари), то с прочутия „втори“ виенски състав първата ни среща на живо се състоя на 9 и 10 септември. Това стана възможно благодарение на съвместните усилия на Сдружение „Тракия“ и финансовата подкрепа на община Пловдив като част от Културния календар на града за 2022 година. Партньор на събитието е Австрийското посолство.  

Колкото и каквото и да се каже за качествата на този оркестър, свързан с имената на легендарни музиканти, надали ще е достатъчно, за да опише усещането за съвършенство в звукоизвличането, за хармония, тембри, както и за и цялостно ансамблово внушение на всяка от секциите, обединени от несравнима звучност. „Каква завладяваща компактност на цялото!“ – възторжено възкликна по време на краткия антракт прочутата българска пианистка проф. Милена Моллова.

Стотици са музикантите, които имат принос към това съвършено пиршество на сетивата. От времето на историческия „Watschenkonzert“ от 31 март 1913 г., на който Арнолд Шьонберг дирижира композиции на Цемлински, Веберн, Берг и Малер, както и свои собствени творби, с оркестъра в различни периоди са работили и Густав Малер, Рихард Щраус, Антон фон Веберн. А сред многобройните прочути солисти на официалния оркестър на фестивала в Брегенц са Клод Дебюси и Бела Барток.

Още при изпълнението на увертюрата „Кориолан“ на Бетовен, присъстващите изживяха истинско удоволствие от музиката в нейния изчистен и – защо не – близък до съвършенството бляскав звук. Надали самият композитор би останал разочарован от подобна интерпретация на знаменитата си творба, изпълнена с характерните за всеки световен оркестър размах и лекота! За мнозина, вероятно това бе моментът на осъзнаване защо по традиция познавачи и изследователи приписват най-вече на Караян и неговите 16 години начело на оркестъра заслугата за т. нар. „виенска класическа звучност“.

От първия миг на взаимно опознаване чак до самия край на концертите, публиката – с възклицания, дискретни коментари или просто застинала от възхищение и възторг, се питаше действително ли е това, което се случва на сцената, или е поредна сюрреалистична игра на сетивата.

Същото усещане подчертано се засили при изпълнението на Концерт за цигулка Nо 1 от Николо Паганини. Всяка от частите прозвуча дотолкова завършено, че дори алогичните и като че ли неизбежни в последно време аплодисменти между тях, не изглеждаха неприемливо. А вдъхновеното, в не един и два момента спиращо дъха музициране на „виенчанина“ от Пловдив Марио Хосен, даде повод на проф. Моллова да припомни тясната и особена връзка на нашумелия наш цигулар с творчеството на гениалния италиански композитор: „В света няма друг музикант с неговата отдаденост и с неговия принос за цялостното представяне на Паганини в наши дни – и като проникновеност в тълкуванието на нотния материал, и като записи на неговото творчество, и като стимул за появата на неговите произведения като нотен материал. Да не говорим за качествата на интерпретацията му – тук всеки сам може да си направи изводите!“

Вдъхновеното изпълнение на Марио Хосен – професор по цигулка в НБУ, предизвика не само възторзите на публиката, но и признанието на гостуващите австрийски музиканти. Видимо впечатлени от солистичната му изява, първите цигулки държаха да го поздравят и персонално за изпълнението.

Замислена като своеобразен „бис“, популярната Песен из „Българска сюита“ за цигулка и оркестър прозвуча някак по-приглушено и камерно с прочутия виенски оркестър. Може би не всички са останали очаровани от необичайната интерпретация на творбата на Панчо Владигеров, но сякаш на по-бавни „обороти“ тази филигранна композиция предлага адекватна възможност на виртуозен солист като Марио Хосен, безусловно да демонстрира майсторското си владеене на инструмента. Същото важи и за оркестъра, който по този начин изведе на преден план брилянтната простота и съвършенство на композицията.

В истински естествена кулминация на събитието се превърна изпълнението на познатата и обичана Симфония Nо 9 „Из новия свят“ от Антонин Дворжак. Всяка от частите открои авторовата концепция за произведението, прецизно извеждайки музикалните акценти. Тук непременно следва да се отбележи ролята на Маестро Найден Тодоров и на музикантите за интерпретацията на творбата по начин, който буди възхищение:

„Дворжак - магия като самия живот – музика, в която има всичко - размисъл, тържество, победа на духа, мъничко тъга и победоносен финал. Обичам!“, написа по този повод във Фейсбук Силвия Желева. „Впечатляващ оркестър! Има собствен облик и маниер. Изпълниха симфонията по много изразителен, на места и много фин начин. Слушах с вълнение!“, допълни Ирен Капеловска.   

Бисът – прочутият Унгарски танц Nо 5 от Брамс, увенча с празнична поанта тази паметна вечер!

Пред входа за музикантите се изви дълга опашка от почитатели на класическата музика – явно всеки искаше да изрази възторга си от събитието, което със сигурност дълго ще продължи да се съпреживява. След концерта с емблематичния оркестър на родна земя, затрогващо сърдечни думи на признание чу диригентът Найден Тодоров. Като виенски възпитаник и пловдивчанин, той чистосърдечно възкликна: „Чувствам се неизразимо щастлив – това беше сбъднат сън!“

Извън събитието, по повод обявения конкурс за директор на Софийската филхармония – пост, който Маестро Тодоров заема през последните няколко сезона при осезаем скок в развитието на състава и с изключителни преживявания за публиката, благодарение на гостуващите наши и чужди световни имена, със сигурност и случилото се в Пловдив следва да бъде подобаващо оценено. Още повече, че успешното първо гостуване на  Wiener Symphoniker у нас не беше организирано от филхармонията и може да се оценява като постижение не само за гостуващия оркестър, но и като личен триумф за диригента и солиста в тази незабравима вечер.

Снимки: Wiener Symphoniker за първи път в България