◊ СЪБИТИЕТО
На 30 септември и 3 октомври 2022 г. Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ представя премиерно „Клетка за пеперуди“ от Жан Поаре, втора премиера в 102-ия сезон на Варненския театър. Автор на сценичния вариант и постановката е проф. Атанас Атанасов. Превод Иван Панев. Сценография и костюми Петя Стойкова. Композитор и вокален педагог Петя Диманова. Хореограф Александър Манджуков. Плакат Славяна Иванова. Фотосесия Илиян Начев.
Действащи лица и изпълнители: ЖОРЖ, собственик на нощен клуб „Клетка за пеперуди“- Симеон Лютаков; АЛБИН, приятел на Жорж, звезда в клуба - Стоян Радев; ЛОРАН, син на Жорж - Недялко Стефанов; СИМОН НАУБА НАУМБЕ, майка на Лоран - Гергана Арнаудова; Г-Н ЕДУАРД ДЮЛАФОА, баща на Мюриел - Пламен Димитров; Г-ЖА КАМИЙ ДЮЛАФОА, майка на Мюриел - Веселина Михалкова; МЮРИЕЛ, приятелка на Лоран - Меглена Везирова; ФРАНСИС, актьор в клуба - Станислав Кондов; САЛОМЕ, актьор в клуба - Константин Соколов; ЖАКОБ, готвач в клуба - Велизар Емануилов; ЕВАНГЕЛИЯ КСИФИЯ, журналистка - Даниела Викторова; ТАБАРО, касиер в клуба - Свилен Стоянов; МЕРСЕДЕС, сервитьор в клуба - Роберт Ваханян, СИМБА ДО, бял цветнокож - Нейчо Петров – Реджи.
Пътят на „Клетка за пеперуди“ до Варна
Парижката премиера през 1973 г. на „Клетка за луди“ („La cage aux folles“) - оригиналното заглавие на пиесата, жъне невиждан успех. Авторът Жан Поаре в ролята на Жорж и Мишел Серо в ролята на Албин получават „Наградата на хумористите“. Постановката се радва на над 1800 представления и 1 милион зрители. След Франция пиесата се поставя в Италия, Германия, Аржентина, Венецуела и други страни.
През 1978 г. Едуард Молинаро и Франсис Вебер създават филмов сценарий по пиесата, чиято екранизация с Уго Тоняци и Мишел Серо е отличена с 2 награди „Сезар“ - за най-добър филм на годината и най-добър актьор за Мишел Серо. Следват “Златен глобус” за най-добър чуждестранен филм и номинации „Оскар“ за режисура, сценарий и костюми. През 1983 г. композиторът Джери Хърман създава мюзикъл, който се играе 1761 пъти на Бродуей и е удостоен с 6 награди “Тони”. В Европа най-популярна е американската филмова версия "Клетка за птици" на Майк Никълс от 1996 г., с Робин Уилямс и Натан Лейн.
В България първата сценична реализация на пиесата е през 2004 г. в Сатиричния театър, със заглавие „Клетка за сестрички“, реж. Здравко Митков, с Веселин Ранков и Валентин Ганев. През 2022 г. Атанас Атанасов поставя „Клетка за пеперуди“, в главните роли със Симеон Лютаков, Стоян Радев и Недялко Стефанов в ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна.
Атанас Атанасов за „Клетка за пеперуди“
Докато четях пиесата, си мислех къде би било най-добре да я предложа и без колебание се спрях на Варненския театър. Познавам много добре Симеон, той е мой студент, бях асистент във ВИТИЗ, когато той следваше. Стоян също познавам от ролите, в които съм го гледал. Според мен, те са идеалната двойка в „Клетка за пеперуди“. Гледал съм доста спектакли на Варненския театър и в тях винаги търся актьори, които да предизвикат интереса и любопитството ми дали мога да постигна с тях това, което съм си въобразявал, че е възможно. Не съм работил например с Даниела Викторова, също с Недялко Стефанов, както и с останалите млади актьори, но сега се убеждавам, че те носят голям потенциал.
„Клетка за пеперуди“ е комедия, но аз не съм привърженик просто на хумора, а на онзи хумор, чрез който авторът, а след него и постановчикът се опитват да разрешат някакви проблеми. Хуморът е основна съставна част на спектакъла, но не е единственото изразно средство. Важно е след спектакъла зрителят да не забрави посланието, което се опитваме да му предадем, при това да не го забрави бързо, защото сме заляти от интернет с огромна доза хумор, къде по-добър, къде по-банален, дори просташки. Целта е някъде под повърхността на хумора да открием съществените неща.
Става дума за две доста различни семейства – едното традиционно, а другото със сексуална ориентация към собствения си пол. Българинът, според мен, притежава прекрасно чувство за хумор и може адекватно да оценява нещата. Въпросът е ние с постановки от този тип да не го назидаваме кое как трябва или не трябва да бъде и да му оставяме възможност за избор и собствена преценка. Защото всъщност в пиесата става въпрос за правото на избор. В хода на действието се разбира, че сватбата между сина на гей двойката и дъщерята на консервативния политик, стремящ се към висок пост в управлението, е възможна, но с цената на много компромиси, които подлагат героите на смешни, дори абсурдни ситуации.
Темата за политическия театър присъства в пиесата и това я прави актуална във всички епохи. Политическата класа обаче произхожда от нас, не от друга планета. Мисля, че както неполитиците, така и политиците днес в България са объркани. Актьорите от трупата на политическия театър също са объркани и затова непрекъснато правят грешки. Трябва им режисьор, но не чужд, а собствен режисьор, който да изгради един добър национален политически спектакъл
Атанас Атанасов (1955) завършва Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Сашо Стоянов (1980). Работи в ДТ „Стефан Киров“ Сливен, театър „Българска армия“ и НТ „Иван Вазов“, от 2002 г. е актьор на свободна практика. Играе в спектакли на МГТ „Зад канала“, Театър 199, Младежки театър, театър „Сълза и смях“, Сатиричен театър и др. Участва в редица филми, сред които: “Характеристика”, реж. Христо Христов; “АкаТаМуС”, реж. Георги Дюлгеров; “Жребият”, реж. Иванка Гръбчева, “Подгряване на вчерашния обед”, реж. Константин Бонев; “Емигранти”, реж.Ивайло Христов, както и в телевизионните сериали “Дом за нашите деца” и “Неизчезващите”, реж. Неделчо Чернев; “Църква за вълци”, реж. Николай Ламбрев; „Стъклен дом”, реж. Димитър Гочев; „Четвърта власт“, реж. Ст. Радев.
В многостранната си творческа кариера Атанас Атанасов се изявява и като режисьор на редица постановки в НТ „Иван Вазов“, театър 199, театър „Българска армия“, театър „Възраждане“, ДТ „ Николай Масалитинов“ Пловдив, Учебен театър НАТФИЗ и др. В ДТ „Стоян Бъчваров“ с голям успех се играе постановката му „Любовникът от ZanziБар“ от Ели Саги. „Клетка за пеперуди“ от Жан Поаре е вторият му театрален проект във Варна.
Преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ от 1991 г., проф. д-р Атанас Атанасов води класове в специалността „Актьорство за драматичен театър“.
Носител е на множество награди, между които „Аскеер“ 2008, 2014 и „Златен век“ 2015 за изключителен принос в областта на културата.
