Последни новини

Прочутата пианистка Пламена Мангова избра Варна за предпремиерата на новия си проект, който ще представи в Париж, в зала “Гаво”

Именитата изпълнителка е гост на Европейския музикален фестивал Варна, концертът ѝ на 21 септември 2022 от 19:00 часа в Градската художествена галерия ще представи предпремиерно компактдиска “Интимни писма” с композиции на Роберт Шуман, Клара Шуман и Йоханес Брамс.

На път за Варна, където ще представи предпремиерно новия си компактдиск, прочутата българска пианистка Пламена Мангова сподели пред организаторите на Европейския музикален фестивал Варна идеята на своя проект. "Интимни писма’’ включва творби от Роберт Шуман, Клара Шуман и Йоханес Брамс, издаден е през 2021 г. от престижния френски лейбъл “Mirare”, за който записват световноизвестни съвременни изпълнители. А световната премиера ще бъде в Париж през ноември в легендарната зала “Гаво”.

С Пламена Мангова разговаря Нина Локмаджиева.

– Г-жо Мангова, бихте ли казали как се роди новият Ви компактдиск, който меломаните в България вече очакват като романтична глътка любов с историята на трима велики артисти?

– Получи се така, че през пандемията всъщност имах възможността да запиша компактдиск, възложен ми от френската фирма “Мираре”, която вече е издавала албуми на много, най-различни и престижни музиканти и оркестри. Тя е оглавявана от един от най-известните продуценти в класическата музика в момента, господин Рене Мартен, с когото работя от много години и който е директор на много фестивали. Той ми предложи да направя проект с тях и това е първият диск. Възложена ми бе задачата да запиша музика, която да ми бъде като репертоар по душа, но и да бъде красива. Имах възможност и да измисля интересно наименование, което да е пряко свързано по смисъл с музиката. В началото се колебаех дали да не запиша чисто авторски диск, но ми изникна идеята за една драматургия, която да е около знаменитата история на любовния триъгълник между Роберт Шуман, Клара Шуман и Йоханес Брамс. Трябва да кажа, че Бог помогна в този момент, тъй като в интернет попаднах на изключително емоционалните писма между тримата композитори. Извадките, които намерих, бяха толкова интересни, толкова затрогващи душата - емоционални  писма между три изключителни личности. Това ме наведе на страхотната мисъл, че бих искала да нарека този проект “Съкровени писма”. Дискът беше записан в края на 2020 г. в най-безумния разгар на пандемията. Към август 2021 г. подготвихме мастера, а дискът излезе през ноември 2021 г. Както знаете, нещата през пандемията се случваха толкова трудно - и организациите на концерти, и какво ли не друго, процесът беше доста дълъг, но в крайна сметка след всички отмени, сега, на 18 ноември 2022 г. ще бъде концертът премиера в Париж в знаменитата зала “Гаво”,  която е може би най-прекрасната рецитална зала в Париж, зала и със изключителна програмация. Човек може да види там имена от рода на Марта Аргерич, Максим Венгеров, Соня Йончева, дори Пласидо Доминго в рецитал. Извънредно много се радвам, че имам възможността да представя диска и на българските слушатели два месеца преди това - във Варна.

– Какво още Ви предстои през този сезон?

– За мен ноември 2022 г. ще е много парижки месец. Вече мога да ви открия една тайна. Поканена съм в журито на един от най-големите конкурси в света - конкурсът  “Маргарита Лонг - Жак Тибо”.  Мисля че сред участниците в него нашият цигулар Светлин Русев е имал трета награда преди години,  което, разбира се, е много престижно. Ще бъда в журито, където много много отдавна не съм виждала да има български представител и ,мисля че това е много хубаво за България като проява на уважение към нашата страна и към талантите, които имаме. За мен е много голяма чест, защото свързвам тази покана с моя учител проф. Дмитрий Башкиров, който, светла му памет, почина миналата година. На 23-годишна възраст, през 1955 г., той получава своята награда от ръцете на самата Маргарита Лонг точно в зала “Гаво”. Трябва да призная, че в момента, в който бях поканена за жури, просто имах някакво странно усещане, че много сили са се обединили за тази покана - земни и неземни. Беше странно и възхитително усещане. Да бъда в жури на конкурса, който е отворил вратите на моя педагог преди много години - това е задължаващо.

– Всъщност в музикалния свят конкурсите имат огромно значение и за Вас също един от тях изиграва отключваща роля.

– Не броя детските конкурси, но съм попадала на много интересни места. В Кошице, който е вторият по големина град в Словакия след Братислава, и е изумително красив, на 14 години имах първа награда в конкурса. И дори сега, след толкова много години, съм канена на много интересен нов фестивал, който ще се случи през следващото лято там. Другият ми детски конкурс беше на едно от най-красивите места в Европа, град Стреза на езерото Лаго Маджоре в Италия. След него имах няколко години на израстване, в които не прескачах от конкурс на конкурс, и тези години бяха много важни за мен, за да мога след 18-годишна възраст да се усъвършенствам с репертоара и да се развивам като музикант. Когато бях на 18 години, се явих на първия много сериозен международен конкурс - “Палома О’Ший” в Сантандер, Испания, и получих трета награда в конкуренция с пианисти на 30-годишна възраст. За мен това беше неимоверно признание на такава крехка възраст.

– И все пак, ключът от вратата на световната клавирна сцена държи конкурсът “Кралица Елизабет” в Белгия.

– Да, разбира се, това беше основният ми конкурс, второто място в него отключи за мен вратата към различни континенти, към пътувания по цял свят - вече много години - 15 години без прекъсване, ако не считаме пандемията, която наруши живота на много музиканти. Никой не е виновен за това и трябваше да се адаптираме всички, надявам се, че в момента нещата започват да стъпват така лека-полека на по-солидни крака. И дори да не е съвсем съвсем така, както е било преди пандемията, виждаме, че започват добрите моменти.

– Варна винаги е на кръстопътя на Вашите концертни маршрути,  откъде пристигате и накъде отивате сега?

– Аз страшно обичам Варна, вибрациите на този град, атмосферата..., особено когато човек попада в града в хубавия пролетно-летен сезон. Просто обожавам миризмата на море, чайките и красотата на града, има толкова много привлекателни места във Варна. Публиката е чудесна и много добре информирана - не е публика, която можеш да излъжеш - фестивална публика, образована, това са хора с тънко чувство за добър вкус, изграден с годините. Варна е мой много любим град сред градовете в България.

– Откъде ще Ви посрещнем и накъде ще Ви изпратим във Варна?

– Имам концерт във Франция, преди да дойда при вас, и след това един рецитал в Брюксел, и двата със съвършено различна програма. А сега се връщам от знаменития Фестивал за камерна музика в Йерусалим, чийто артистичен директор е дъщерята на Дмитрий Башкиров - Елена Башкирова, изумителна пианистка и съпруга на великия пианист и диригент Даниел Баренбойм. Фестивалът се прави вече 25 години на едно абсолютно феерично ниво, откриването тази година беше с Миша Майски, който свири три сюити Бах, соло, Дмитрий Ситковецки беше там, самата Елена Башкирова, Паскал Морагес, който е първият кларинет на Оркестър дьо Пари. В една от вечерите свирих с един от тримата концертмайстори на Виенската филхармония, израилтянин, когото току-що са избрали във Виена. Оттам нататък имаше двама от най-страхотните млади цигулари в момента, които са лауреати на едни от последните и най-тежки като конкуренция издания на конкурса “Чайковски” напоследък. Клара-Юни Канг взе четвърта награда преди няколко години, но започна да прави кариера, Марк Бушков е с втора награда на последния конкурс - изключително интересно беше. Имаше и музиканти инструменталисти, членове на Израелската филхармония, които свириха в концерта с нас камерна музика. Жерар Косе, може би най-знаменитият френски виолист, който е идвал и във Варна беше също. Комбинацията беше действително фантастична, телевизия “Медичи” дойде да снима някои от концертите и ще излъчи двучасов филм по повод 25-годишнината на фестивала. Беше страхотно да стъпиш отново след пандемията на Святата земя - след толкова много рестрикции и проблеми. Аз вече за осми път съм на този фестивал. През 2020 и 2021 г. организаторите нямаха никаква възможност да проведат фестивала така,  както винаги е било преди, но най-накрая всички се събрахме отново там. Атмосферата беше феерична.

– Какво Ви предстои в следващите месеци?

Предстои ми концерт с филхармонията в Манхайм под диригентството на Боян Виденов, един страхотен млад български диригент, създател на Манхаймската филхармония. Пожелавам му само прекрасно да се развива неговото бъдеще, защото той го заслужава. След това много интересни дебюти ще имам с оркестри през този сезон. В Норвегия, в Ставангер, един от най-важните музикални центрове в страната, с един от най-силните оркестри в Скандинавия, ще изпълня Шнитке концерт за струнни и втория концерт на Шостакович в една вечер. Също така за първи път ще имам удоволствието да дебютирам с Държавния оркестър на Атина в Гърция с Четвъртия концерт на Рахманинов. Догодина те ще представят всички концерти на Рахманинов и доколкото знам, попадам в много престижна група от пианисти. Всеки от нас ще представи по един концерт - Михаил Плетньов, Николай Лугански, аз и ако не се лъжа, Даниил Трифонов също - изключително престижно като замисъл и като ниво събитие. Предстоят и много други концерти, които трябваше да се случат през пандемията и се промениха като дати, много неща са в проект от отдавна, няма как всичко да се изговори в момента, но с времето ще се уточнят през годината. Знам само, че ще имам много интересни проекти в бъдеще.

– Накрая да се върнем отново към концерта Ви във Варна, с какво Ви предизвика като музикант любовната история на трима велики творци?

– Музиката и на тримата е феноменална. Това са едни от най-красивите репертоари, които са писани някога за пиано. В компактдиска завършвам последната пиеса нетрадиционно - с извадка от опус 118 от пиесите на Брамс - бавна и много проникновена музика. Оказа се, че тази извадка е била посветена на Клара Шуман, нещо което аз не знаех, докато не започнах да ровя по-надълбоко в цялата им кореспонденция. Невероятната искреност и дълбочина на тази музика и красотата на тези съкровени интимни писма, които открих за себе си, това е квинтесенцията, която мен лично ме докосна. Това е, което ни води в този проект. Оттук нататък с моята мениджърка в Париж започваме да правим много голямо и сериозно планиране на представянето на диска с тази програма за концерти из цяла Европа.

Разговаря Нина Локмаджиева

Снимка личен архив