◊ ПОКАНА
За поетическата антология „Вечности“
Антологиите, антологийното мислене имат своите привърженици и противници от немалко години насам (вж. началото на книгата „Фрагменти“, БП, С., 1967 г., на Атанас Далчев). Все пак поради причини от литературен, пара- и екстралитературен характер ще приемем, че антологиите са необходими и ценни особено днес, когато литературата промени своя облик, параметри и структури, когато паметта – литературна и обществено-историческа – бе изместена от други фактори, определящи настоящия дневен ред (в годините на т.нар. Преход). Да не забравяме, че наричат антологиите „микролитератури“, „литератури в литературата“ и пр., че поетическите (и не само) антологии играят „филтрираща“ роля на всички литературни равнища, че служат за „огледала“, корективи и оценители на текстове в даден, синхронен момент.
Във встъпителния текст на съставителя на този антологиен проект Владимир Шумелов „За антологията и антологиите“ обширно е коментирана появата на днешната поетична антология „Вечности“ след няколко такива опита през последните две-три десетилетия – къде по-сполучливи, къде не, вписването му в днешната регионална и национална българска традиция, в общия културен и литературен пейзаж на старопрестолния град (вече със статут на Историческа и духовна столица на България).
Антологията „Вечности“ престоява доста години в писателското/съставителско „чекмедже“, не цяла „вечност“, но толкова дълго, че през това време си отидоха от този свят много от поетите вътре, включително и редакторът на тази книга, поетът, писателят, журналистът и краеведът Христо Медникаров. Субективната селекция на Владимир Шумелов включва 37 имена на пишещи поезия от В. Търново и свързани с дълбоки връзки с града поети от три-четири поколения. Освен „регионална“, донякъде това е и „национална“ по характер антология. Авторите са представени с различен обем стихове (общо 165), както и с биографични текстове и снимки, без в случая антологията да налага оценъчни моменти, категоризиране и лимити, което е неминуемо в подобни издания. „Така или иначе – пише съставителят – подобна извадка не цели включването на всички дейци на писаното поетическо слово, свързали живота си със старата столица, а цели да даде представителна картина на случилото и случващото се тук-и-сега, да изтрие следите от непрофесионално отношение към художественото слово и книгата като цяло, личащи от предишни подобни издания“.
Дори само заради имената и стиховете на поетите Янислав Янков, Снежана Иванова, Радко Радков, Николай Колев – Поета, Христо Медникаров, Ивайло Иванов и др. издаването ѝ си заслужава. А тук са и немалко талантливи представители на академическата общност от Великотърновския университет, млади имена. Една пъстра поетическа палитра, която очертава съвременния облик на поетическото във В. Търново, подава връзки между поколенията от известната Търновска поетическа вълна и днешната поезия, осъществява приемственост, открива тенденции.
Сборникът продължава линията на съхраняване на литературната памет и архивиране на литературните артефакти в Историческата и духовна столица на България от последните десетилетия. След излезлият в две издания Справочник „Литературно Търново. Търновски писатели и книжовници от св. Теодосий Търновски до наши дни“ (2019, 2020; с включени статии за 412 личности и 44 приложения; съст. Владимир Шумелов) настоящата Антология е още една крачка към запазване на тази памет.
_____________
„Вечности. Великотърновска поетическа антология от края на XX и началото на XXI век“, съст. Владимир Шумелов, ред. Христо Медникаров, ИК „Огледало“, С., 2021.
