Последни новини

По случай 125 години от основаването на Исторически музей Кюстендил, в града се проведе традиционната Научна конференция „Пауталия – Велбъжд – Кюстендил и прилежащите им територии през вековете”, в два раздела: История и Археология.

Юбилейното събитие бе приветствано от множество културни институции от цялата страна, които изпратиха поздравителни адреси. Честването съвпада и с 150-годишнината от рождението на патрона на Районния исторически музей акад. Йордан Иванов. Неслучайно много от изнесените научни съобщения на конференцията имаха пряка връзка с живота и научната дейност на големия български историк като: ”Епистоларното наследство на акад. Йордан Иванов” от д.и.н. Лизбет Любенова, „Еортологични данни в ръкописното  наследство на акад. Йордан Иванов, съхранявано в Научния архив на БАН (НА - БАН) от д-р Галя Господинова и „Лекционните курсове на акад. Йордан Иванов по славянски литератури от Деница Мизинска. (И трите авторки са от НА – БАН).

Резонно, значителен дял от научните разработки на петдесетината участници имаха конкретна насоченост към кюстендилския регион. Например за пореден път от Николай Поппетров (ИИИ – Институт за исторически изследвания) бе представен дискусионният въпрос: „Съществува ли Кюстендилска художествена школа или „За мястото на кюстендилските художници в националната и световната художествена култура (по примера на първата половина на XX век)”. Ст.н.с арх. Мария Каразлатева  от Обществената Академия за наука, образование, култура сподели примера на Кюстендил в съществуващия виртуален музей на постигнатото, вследствие на синтеза на науките и художествените изкуства, знание. Непосредствената близост на града до границите със Сърбия и Македония (Северна Македония) дава възможност за изучаване на отношенията между трите страни през вековете и съвместни разработки със задгранични колеги: „Инцидентите по българо-югославската граница на Кюстендилския регион в периода 1948–1955 г.” – докладва Антон Венев от РИМ – Кюстендил и „Нови канонизации и „слави” – традиция и иновации в посткомунистическа Сърбия и България – д-р Малинка Стаматова от РИМ – Благоевград.

В секцията по археология имаше също много интересни съобщения – за мегалитни паметници в Западна България, некрополи, погребални ритуали, сечене на монети, бронзови апликации, проучвания на средновековни крепости…

Ще очакваме сборника от материали на научната конференция.