Последни новини

"Чарли в открито море" - първа за сезона премиера на Камерна сцена в МТ "Н. Бинев"

Автор: Славомир Мрожек
Превод и режисура: Пламен Марков
Сценография и костюми: Мира Каланова
Композитор: Калин Николов

Участват: Ахмед Юмер, Владислав Стоименов, Георги Гоцин, Кирил Недков, Светослав Добрев, Стефан Мавродиев

Статистически любопитно е, че преди 25 години проф. Пламен Марков отново направи премиерно представление за 80-годишнина на театър. През 1999 г. той постави „Зидарите и попа“ на сцената на ДТ „Стефан Киров“ – Сливен. Тогава (знам това, защото бях в процеса като специализант по режисура на професора) той работи с блендата на дрона. Събра 22 актьори от различни театри в България и колажира текстове от П. Тодоров, поп Минчо Кънчев, Софроний Врачански в мащабен спектакъл, който дълго ще се помни и който получи най-престижните национални награди за театър. Не на последно място – този спектакъл изпробва и демонстрира колко усилия и средства струва да направиш представление без компромиси, с пътуващи актьори, които не са на щат. Непостижимата поне до днес „театрална реформа“ у нас.

В спектакъла „Чарли в открито море“ проф. Марков действа с платинена пинцета. Тази бленда напълно подхожда както на текста, така и на актьорския състав. Предвид публиката, която обича Младежкия театър – напълно отговаря и на нейните вкусове. След като поставя „Лисугерът“ - колаж от пиеси на Славомир Мрожек през 2019 г. във Варненския куклен театър – режисьорът отново предлага сполучлив колаж от две миниатюри – „В открито море“ и „Чарли“, които е превел от английските им версии.

И двете са създадени през 1961 г. „Карол“ е играна в над 30 театъра в Полша, у нас се поставя за пръв път. Филмирана е през 1993 г. „В открито море“ – в над 60 театъра в Полша1. У нас е отдавна позната и обичана както на професионална и експериментална, така и на студентска сцена. Филмирана е през 1990 г., като действието е пренесено от сал в открито море в нереалната природа на изоставен град2.  

Приятно, съвременно и интересно е организирано сценичното пространство в спектакъла „Чарли в открито море“ на МТ„Н. Бинев“, в съзвучие с клиповите възприятия на ежедневието, които придобихме в последните години. Всичко е „на подбив“ – звуци от море, ринг за боксов мач, офис оперение на персонажите и за разкош – плетена ракла от пиратски кораб. Условностите на камерната зала са използвани в пълна степен, за да се внуши, че историите, които виждаме са започнали незнайно кога и къде и продължават в безкрая на човешкия опит. Музикалните фрагменти допринасят за емоционалната свобода, с която да бъдат възприемани абсурдистките бариери, хипотези и внезапности. Известен с брилянтната си работа с актьорите, Пламен Марков е предизвикал игровия ентусиазъм у всички, а персонажите са изградени убедително и с много любов. Защото да играе в театър на парадокса е истинска школа за всеки уважаващ професията си актьор. Надиграването между езиковите клишета и подтекста, между психологическата невинност и трансформацията й в канибализъм, например, се провежда с удоволствие от всички актьори, с което те печелят доброто настроение на зрителя.

Кризисен момент от житейския път на Славомир Мрожек е заболяването от афазия за почти три години. Бихме ли могли да си представим невъзможност да си служи с езика както говоримо, така и писмено – за този истински майстор на абсурдистка драматургия? Чарли-Карол е полският роднина, може да се каже че се „закача“ с Бекетовия Годо. Също така загадъчен, зареждащ преследвачите си със стръв и необятно въображение.

Иска ми се още малко да разкрия и припомня как се стига до такова островче на театралното изкуство като „Чарли в открито море“, с което Младежкият театър основателно може да се гордее.

Режисьорски предпочитания на Пл. Марков: Маргарит Минков и Станислав Стратиев, Харолд Пинтър, Ясмина Реза, Дейвид Мамет. Поставя за пръв път в България пиесата „Бившата Мис на малкия град“ (1999 г. НТ „Иван Вазов“) на станалия популярен 25 години по-късно у нас с „Баншите на Инишерин“ Мартин Макдона. Наскоро сподели, че несбъднатата му мечта е била да живее („да живее“, не да работи) в библиотека. Първата му сериозна адаптация на голям текст е на „Семейство Тот“ в началото на 80-те години за Сатиричния театър, като за тази постановка му е присъдена награда за млад режисьор. Пламен Марков обича сложния смях, този, който излиза от дълбоките недра на човешкия опит. В едно свое интервю той казва: „Беше някаква митологема за успех, че трябва да се брои колко пъти публиката се разтриса от смях. Това е доста примитивно понятие за успех, за смях, за сатира, за художественост на смешното, отговарящо на понятията на тогавашната естрада и сегашните шоу - бизнес ТВ смешки.“³. Въпреки, че той визира славата на Сатирата от преди 50 години, и днес тази „митологема за успех“ я има в доста проекти.

Когато говори за юбилей на театър, Пламен Марков винаги изтъква мимолетността на театралното изкуство. Общата кондиция на театралния организъм от адреналина на десетките негови човешки съставни части. Прицелването в „тук и сега“, защото представлението е обявена във времето илюзия, в чието създаване участват както артистите, така и конкретната публика. От сцената звучат актуални за живота ни категории като „свобода“ и „справедливост“, а „откритото море“ на този премиерен спектакъл ще зарадва зрителите с богатия диапазон от психологическия парадокс до клоунадния пик.

Снимки: Гергана Дамянова, МТ "Николай Бинев"

1 https://encyklopediateatru.pl/sztuki/1908/na-pelnym-morzu

2 https://filmpolski.pl/fp/index.php?film=522079

3 https://xn--b1agjhxg2e.com/post/150575290366