Последни новини

Всяка сянка при дървото си се връща
и обратно в корена опира пътят ни.
Споделени със света са дивите ни нощи.
И вселената ни залюлява в скута си.

Из „Кръговрат“, Костадин Филипов

 Днешните поетични послания на Илияна Кръстева са за времето, когато търсите изход, за времето, когато сте тъжни или весели, за времето, когато сте омърлушени от човешка злоба и завист, за времето, когато нямате търпение да полетите нанякъде или когато всичко е почти загубено.

Непозволено е за възрастта Ви да сте толкоз дръзка. Не Ви ли пука? О,
мрачните ми настроения обиждат същността Ви? Предлагате да сложа 
нещичко безцветно? Не съм толкова отчаяна, мон шер ами. Не е прието
в „нашите среди“ благоразумието… Непозволеното диктува модата.

Из „Непозволено“, Илияна Кръстева

***

Човешката същност е подреден хаос от вътрешни потребности, които носят своята светлина през времето и пространството. Дали пътят, по който вървим, е достатъчно приемлив от гледна точка на нашите потребности, или не е, е в онази необятна сложност на човешкото преживяване, както и в нашето собствено усещането на света. С времето се научаваме все по-малко да подреждаме чужди интереси в собствения гредоред на чувства и мисли. Научаваме се да бъдем далеч по-търпеливи и смирени в своята чувствителност, но доста по-реалистични към тленното си битие.

Откриването на нашата преходност ни плаши, нерядко дори и ужасява. И тогава, когато става най-тъмно и непрогледно, ни спасява само мечтата за онова прераждане или последователност на всичко това, което сме успели да сътворим в нашата собствена съвременност.

От време на време усещаме умора, от време на време – изблик на непреодолима емоционалност, а понякога летаргична неспособност да продължим напред. Всичко е в особеното съчетание на тази наша определена и крайна действителност.

В опитите да я осмислим е смисълът на това ни човешко живеене и това е особеното предизвикателство, което ни поставя в една различна ситуация на действие или бездействие. Бездействието е най-лесното изпълване на съдържанието на човешкия живот, а останалото е талант, сила, енергия и вътрешна потребност да се случи по този начин като чудо. Осъзнаването, че случването на чудо в тази действителност е трудно, особено в края на житейското ни битуване, то всяка среща с него ни дава определена осмисленост на направеното. При други бездействието е едно безсмислено начинание на пребиваване, което трудно може да отбележим с нещо и то остава бързо забравено нищо.

Приличаш на бутилка с послание, изхвърлена на пясъка. Какво си мислеше
Човекът-Бог за тясното пространство, което притежаваш, когато запокити те
в неизбежното? Еклесиастът? Смисъл с Десет заповеди? Да сложи ред в хаоса,
за да достигне любовта до бряг, където прероден Землянинът ще чака.

Из „Хаос“, Илияна Кръстева

Причинила си изобилие от хаос, Илияна Кръстева събира в новата си стихосбирка, знаково наречена „Дискордиа“, такава пъстрота на послания, че трудно могат да бъдат обединени и описани в каквато и да бъде класификация. И ако се откажем от напразни опити за системен анализ, ще направим най-интересното и сполучливо пътуване в това различно преживяване.

Привидно наредената случайност понякога плаши с тежестта на своята откритост и с дълбините на своята откровеност. Написаните текстове не са породени от случайни трепети и мимолетни събития, а дават ясен израз на вътрешната душевна потребност на авторката на книгата. Еманация на лична чувствителност и очарователна детайлност в описание на присъстващите в нещата същности, са характерни за всички текстове.

От обричане в една религиозна доброта – до предричане на бъдещност, която ще ни се случи.

Знаеш ли, преди опитвах да разбера в целия и смисъл
Вселената и нейните закони. Сега, като вретено въртя
си спомените и се моля Вселената в мен да събере
трагикомичните ми роли, грешките безгрешни, тайните
ми явни, веселите ми страдания и невиновните вини,
кошмарните и тъй лежерни дни, проклетата ми тъжна
веселост, смеха през плач, гротеските на моите желания, 
кристално чистите ми помисли, потънали в прах … Дано
оневини ме в името Господне някой, задето не разбрах:
Коя съм, коя бих искала да съм, коя ще съм? Да оправдая
жалкия си страх пред вас ще трябва да призная – НИКОЯ 
не съм, НИКОЯ не бих поискала да съм, НИКОЯ ще бъда!

Тръгвам, за да измисля странни истини, които да се сбъднат.

Из „Никоя“, Илияна Кръстева

Наричане към бъдното е една нова, сътворена в стихове история, която Илияна Кръстева ни предлага днес. Прави го с уговорки и с предупреждение, че е никоя, а всъщност – тя вече е опознала себе си като частица от безкрая на тази Вселена. И когато се вглъбим с поетическите ѝ послания, разбираме, че в нито едно от предложените стихотворни послания застрахователни полици не са необходими. Защото всички те са приобщени към силната ѝ вяра, че доброто е смисъл в това ни човешко живеене. Във всеки стих днес и сега страданието е потушено или прикрито, за да даде онази осветеност на случващите ни се премеждия, които ни правят едновременно по-силни и най-вече – добри. 

Безличните обезумяват, накичени с гримаси на омраза. Безмълвният
им Вик ужа̀сен е като в картината на Мунк, когато ражда „талантливи“
съдници тълпата. Изпепеляват с на̀ръч сухи съчки върху мокра клада
Разумният човек – последният в звеното Homo. О времена, о нрави жалки!

Из „Дискордия“, Илияна Кръстева

Характерното и набраздено с особена емоционалност звучене на текстовете си има своята естествена вътрешна подреденост, която авторката непозволено отрича или ни кара да мислим, че не съществува.  Без да натрапва своите собствени, Иляна Кръстева поставя читателя пред избори, които самият той трябва вече да е осмислил и отново сам да направи. Предпазва ни от грешни заблуди или непосилни терзания, подкрепя ни в търсене на истина и справедливост, успокоява ни в нашата тъжина.

Край меча бърлога горските мравки сноват. Манатарки, зеленики и рижики, 
повдигнали шапчици свенливо жумят. Ушатата сова в кухината на бора гнезди.

Сивото съселче лениво с главата надолу виси. Оглася тъжният зов на древния 
дух в планината сръндака. Величествена Луната расте. Звездите прегръщат Земята.

„СЛУЧАЙНОСТ“ – Бог се подписва така!

Из „Случайност“, Илияна Кръстева

Няма случайност в нейната случайност!