Министър-председателят на България (1997–2001) Иван Костов с втора книга „Свидетелства за прехода 2000–2009“
През 2019 г. министър-председателят (1997–2001 г.) Иван Костов започна необходим и откровен разговор за пътя и цената на модернизирането и европеизирането на България.
На 2 октомври в книжарниците ще се появи достойното продължение на този разговор – „Свидетелства за прехода: 2000–2009“, в което българският държавник представя едно от най-бурните десетилетия в новата ни история, пречупвайки го през своите наблюдения и през най-важните факти и документи на времето.
Той проследява в дълбочина събитията от 2000 до 2009 г., които водят до политическите и социалните дефицити днес. Разкрива причините за застоя, настъпил в реформите в България в началото на новия век – постепенното овладяване на държавата от мафията, използването на прокуратурата за политически цели, спирането на реформите в администрацията, армията, МВР и службите. Анализира скандалите при замяната на българския външен дълг и приватизацията на БТК. Посочва така наречените „обръчи от фирми“ и началото на руската хибридна агресия срещу България.
Политикът и икономист проследява опитите за имитация на съдебна реформа, причинили сегашната липса на върховенство на закона и незавършената демокрация в България. Оценява, че преходът не е завършил, защото не се е случила необходимата дълбока промяна на мирогледа на българското посткомунистическо мнозинство.
Премиерата на „Свидетелства за прехода: 2000–2009“ ще се проведе на 2 октомври 2024 г. от 18:30 ч. в зала 3 на Национален дворец на културата, а участие в дискусията ще вземат писателят и главен редактор на изд. „Сиела“ Захари Карабашлиев и проф. дфн. Калин Янакиев.
Добре дошъл е всеки, който е готов да чуе тези свидетелства, да гради и брани българското демократично бъдеще.
„Изграждането на модерен демократичен начин на мислене на обществото може да стане само чрез културното развитие на отделния човек, а това е невъзможно без общуване на нов език; без критично и трезво отношение към всичко направено, казано и разпространено в публичното пространство; без уважение и защита на личното пространство, на правата и свободите на всеки отделен човек.“
