Последни новини

ИЗКУШЕНИЕТО НА ЧЕТИРИТЕ СТИХИИ  

Международният фестивал „Софийски музикални седмици“ и тази година предложи значими събития, които в една богата и наситена с музика, танц и слово основна и съпътстваща програми поставиха нови предизвикателства пред почитателите на музите. В многоликата панорама с любопитство се загледах в обявения концерт на Камерен ансамбъл TUTTI SOLI с диригент В. Атанасова. Техните изяви през годините (съставът е създаден в началото на 90-те годни на ХХ век) многократно са били притегателни за мен със своя широк спектър от стилови и жанрови посвещения. Сред тях си спомням за едно от първите, което дръзко и вдъхновено въведе  изпълнители и публика в далечния красив свят на Ренесанса. При това той беше представен на сцената не само с музика, но и в колоритни костюми и елегантни танци. Този синтез на изкуства се превърна в запазена марка за много от концертите под диригентството на В. Атанасова. Последваха барокови откровения със същия художествено-естетически размах и стремеж към автентично или съвременно звучене като „Стрелите на Любовта“; „Познатият и непознат Телеман“, „Il divino Claudio“, „Картини от немската природа и френския двор“, „Studiolo dei tempi“. През миналата 2024 колегиумът отново поднесе изненада с програмата  „Splendor Musicus“ по повод 30 години от установяването на дипломатически отношения между Република България и Суверенния Малтийски орден. 

Тазгодишното посвещение на концерта също беше повече от интригуващо –„Четирите стихии в бароковата музика“. Веднага „прелистих“ наум възможните връзки с  философия, математика, геометрия, медицина, природа, алхимия, астрология, Кабала. Припомних си четирите първични елемента  и тяхната тайнствена символика в древна Гърция и Далечния Изток; четирите вида материя; четирите  групи зодиакални знаци; четирите посоки на света; четирите човешки темперамента.  Всички науки през хилядолетията се изкушават от четирите стихии  вода, въздух, огън и земя.  Тяхната сила е привлекателна за стотици велики хора, чиято мисъл провижда законите на човешкото съществувание и променя разбирането за неговата същност. Те са своеобразен  магически код, който отключва вратите към вселенското познание и във вековете се превръщат в символ на простота, естественост, хармония, съвършенство – качества, които характеризират и изкуствата.

Така изкушена от посвещението на този концерт, но и в съпровода на обичайните човешки колебания „дали-или“,  се оказах в залата на Централния Военен клуб, който все по-често приютява някои от най-значимите музикални събития в София (напр. концерта на КА „Софийски солисти“ на 24.06т.г.). И не съжалявам за избора си, подобно на всеки един слушател в препълнения с публика салон.   В своя отзив тук най-лесно би било да цитирам афиша, да включа биографични данни за солистите и подбраните композитори, да акцентирам върху произведенията – данни, които предоставя двуезично оформената богата на важни подробности програма с имена, години, заглавия, изпълнителски състав.  Зная, че в тази конструкция ще бъда напълно искрена и точна, но тя няма да открои онези детайли, които създават неповторимия облик на всяко събитие; които разкриват неговия първоначален замисъл, художествена идея и творческа реализация. Намирам ги в пестеливата информация в края на листовката и в по-късните разговори с диригента В. Атанасова и композитора А. Атанасов, чието премиерно произведение „Ангелът на четирите елемента“ беше достоен (макар и отдалечен от епохата на Барока)   завършек на концерта.

Първоначалният импулс е философската идея за  четирите стихии – вода, въздух, огън и земя, осмислена чрез образните внушения на музика от епохата на Барока. Впоследствие се оформя и художественият замисъл за синтез между изкуствата – вокална и инструментална Музика, Танц и Поезия, които се вдъхновяват едно от друго, очертавайки ясни естетически паралели. В същото време, за двигателя на тази програма диригента Виржиния Атанасова  не по-малко предизвикателство е и възможността за микс между оригиналния ренесансов и бароков стил и неговата съвременна авторска интерпретация, в случая  майсторски осъществена във финалната творба на А. Атанасов чрез долавящото се родство в композиционните похвати, в подхода към вокалното начало, в изразителността на имитационната полифoния.

Само мога да предполагам трудностите, които поставя този замисъл и вложената енергия за тяхното преодоляване, за да се получи един открояващ се фестивален празник. Програмата на концерта представя прецизно подбрани известни и не толкова познати музикални образци от епохата на късния Ренесанс и Барок. Техните програмни заглавия кореспондират с всяка една „стихия”:

вода (Георг Филип Телеман - Water Music, Suite in C major TWV 55: C3 за блокфлейта, обой, струнни, басо континуо и балет; Йохан Себастиан Бах - Ария и Хорал “Der Friede sei mit Dir” из кантата BWV 158 за бас, мецосопран, цигулка, обой и басо континуо (чембало, виолончело, лютня и контрабас);  

въздух/вятър (Йохан Себастиан Бах -Ария „Der zufriedengestellte Äiolos“ (Богът на вятъра), Речитатив на Палас и Еолус за сопран, бас, флейта, две цигулки и басо континуо, Ария на Палас за сопран, цигулка и басо континуо и Ария на Еолус “Wie will ich lustig lachen” за бас и камерен оркестър из кантата BWV 20; Клаудио Монтеверди - Дует “Zefiro torna”(Полъхва вятърът) за сопран, мецосопран, цигулки, обой и басо континуо; Георг Фридрих Хендел -Жига из Кончерто гросо оп. 6 № 9 за струнни и балет;

огън ( Георг Фридрих Хендел - Ария “Racks, gibbets, sward, and fire”(„Дрипи, бесилка, меч и огън“)  из операта „Теодора” за бас; Клаудио Монтеверди -Ария “Sei languidi miei sguardi” из цикъла “La lettera amorosa” (Любовно писмо) за мецосопран и лютня; Жан-Филип Рамо - “Танц на диваците” за цигулка, струнни и басо континуо и “Мирни гори” за сопран, камерен оркестър и балет  из операта “Галантните Индии”; Антонио Вивалди - Larghetto (вода) и Allegro (огън)  из Трио за лютня, цигулка и басо континуо в сол минор, RV85;

земя (Хенри Пърсел  -“Lamento” на Дидона “When I‘m layed in Earth” из операта „Дидона и Еней” за мецосопран, струнни и басо континуо; Георг Филип Телеман - Ария “Locke nur, Erde mit schmeichelnden Reize“  из кантата TWV 1 за сопран, блокфлейта, балет и басо континуо; Атанас Атанасов -„Ангелът на четирите елемента”, кантата за сопран, алт, бас и камерен оркестър по текст на каталунския поет Хектор Вила в превод на английски език).  

Дори беглият преглед на репертоара подсказва респектиращата ерудиция и задълбочените познания на диригента за стилистиката на тази старинна епоха,  чието изкуство  заема твърде малка част от концертните програми у нас. В. Атанасова постига превъзходен естетски баланс между поезия и танц, облечени в една овладяна сложна музикална лексика.  В този художествен градеж тя е подкрепена от великолепния изпълнителски състав на Tutti soli с концертмайстор Йордан Димитров и забележителните солисти – певците Мария Радоева (мецосопран), Пламена Гиргинова (сопран) и Георги Бейков (бас), както и инструменталистите Кристиана Алипиева (чело), Явор Желев (флейта и блокфлейта), госта Олег Чухлиб (лютня и теорба), Вълчан Вълчанов (обой и английски рог), Атанас Атанасов (чембало). Танците на хореографа Светлин Ивелинов, изпълнени от Анна Мария Илиева, Радост Брайкова, Самуил Неделин и Раян Маринов, са очарователна визуализация на другите изкуства, допълвайки изящния синхрон между тях.

Концертът „Четирите стихии в бароковата музика“ е не само амбициозна художествена програма, осъществена с висок професионализъм и отдаденост. Той поставя  настойчиви въпроси както за стихиите в космическото пространство и земната природа, така и в нашето човешко общество. Ще съумее ли човекът да ги разбере и осмисли? Самият той да се овладее и укроти? Да се впише в техния извечен порядък на естественост и хармония, да приеме тяхната креативна енергия и да я насочи към създаване на социум под знака на вселенските закони? Може би и дано! А дотогава концерти като този на камерен ансамбъл „Tutti soli“ с диригент Виржиния Атанасова ще носят категоричното утвърждение на могъщата сила на изкуството да твори свят на Доброта и Красота във всяко време.