Последни новини

     – Колко буркана със сълзи събрахте в годините?

     – По принцип не плача. Баща ми казваше „Ставай и продължавай!“. Научих се да преглъщам болката, да я пренасочвам, да я канализирам и материализирам в резултати. Но метафорично, бурканите са много. Консервирам спомени. В стихотворението, откъдето е цитатът, сълзите слагам в буркани със захар, защото животът ни, колкото и хубав да е, трудните моменти са неразделна част от него. Те се смесват с хубавото, водата попива, изпарява се, сол и захар стават една обща смес.

     – В едно от Вашите стихотворения казвате:

Когато ангелите ми умират
Когато съм затънал във живота бесен
Без да ме попитат искам ли
Тихичко отлитат като птиците наесен

     – На какво най-често се ядосвате в живота?

     – На хората, които си позволяват да тъпчат морала и човешките ценности. На тези, които се възползват от липсата на добре работеща система, от липсата на сплотена общност, от липсата на обща загриженост за общото благосъстояние, за да крадат безнаказано. Вбесявам се, че се налага да живеем в бесни времена, при все че сме толкова развити, образовани, интелигентни и имаме толкова много удобства, технологии и предимства. Ние все повече оскотяваме. Законът на джунглата продължава да определя живота ни.

В ежедневната борба за оцеляване, когато успяваш да изплуваш за глътка въздух и да се порадваш на слънцето, получаваш кратко обаждане. Внезапно твой близък е починал. Отново потъваш в бездната. Никой не те пита. Утешаваш се, че той/тя се е „спасил“ и че някой ден отново ще сте заедно на едно по-добро място…

     – Представянето на творбите на известни и не съвсем известни творци в галерията в един от средно големите ни градове в държавата на какво Ви научи и намирате ли определена специфичност в това Ви начинание?

     – Научи ме на толкова много, че ми е трудно да го опиша с думи. Знам, че звучи егоистично, но да работиш в тези среди и да общуваш с хора от този ранг е привилегия. Естествено тя има своята цена и огромни отговорности. Всеки един художник е различна вселена, а времето е толкова малко. Аз съм проводник, медиатор между художника и публиката. Давам им възможност да се срещнат, да общуват. Радвам се за всички наши приятели, последователи, някои от които не пропускат изложба от 1997 г., даже за тези, които са се впуснали дори само в едно пътешествие из света на изкуството, защото след всяка една такава среща човек си тръгва различен, променен, просветлен, замислен, обогатен. Галерия „Видима“ не съществува самоцелно. Тя е тук заради хората, за жителите на община Севлиево. Най-добрата оценка за моята работа и от двете страни е да чуя думата „Благодаря!“.

     – Вашата майка Ирина Колбасова, която бе едно от най-разпознаваемите лица не само в Севлиево, но и в България, направи така, че галерия „Видима“ да бъде дом на творчество, доброта и безброй съмишленици. Какво Ви остави тя като наследство и като послания?

     – Това, което майка ми остави като наследство, е известно на всички. Отговорът е във въпроса – име и институция на национално ниво. Без значение дали съм аз, тя или някой друг, когато нещо е създадено и доведено до едно ниво, то трябва да продължава да се развива или минимум да се поддържа на достигнатото ниво. Галерията продължава своята дейност без промяна в основните принципи на работа, които мога да обобщя в две думи: качество и уважение. Това, което добавих от себе си, е чисто технически по-добро представяне в интернет. Така посланията на художниците достигат виртуално до десетки хиляди българи, следват ни и много българи в чужбина. 

Размишлявайки по линия на наследството осъзнах, че нашата работа има и своите трайни последствия. Поне няколко са в момента известните имена на българската художествена сцена, които са направили първите си стъпки именно от нашата изложбена зала. Затова през последните няколко години инвестирам допълнителни усилия за подкрепа към младите творци. Това са изключително талантливи хора, които работят „на въпреки“, които получават малко или никаква подкрепа, при все че са се дипломирали по линия на така наречената „държавна поръчка“. Млади хора с мечти, които могат да правят велики неща, но вместо това се налага всеки ден да се борят за оцеляване. Понякога дори мисълта, че някой някъде там мисли за теб и те подкрепя, е достатъчен трамплин за една творческа личност да се отскубне и да полети.

     – Има определена разнопосочност във Вашите образователни начинания – как се осъществиха те в живота?

     – Човек се учи докато е жив или докато не реши, че повече не му се учи. Преди близо 20 години беше важно на всяка цена да имаш диплома, да си завършил някаква специалност с „бъдеще“, която ще ти позволи да се реализираш навсякъде по света… Нещо като спасителен пояс. Всъщност интересите ми са в най-различни посоки, защото светът е необятен. Богатата обща култура и широк мироглед са особено полезни в работата с изобразително изкуство. Ако имах свободно време, с удоволствие бих записал философия, история, някаква инженерна наука или дори филология. Времето не стига и затова просто си купувам книги, учебници и чета за удоволствие. 

     – Накъде летят днешните Ви мечти?

     – В момента мечтая само за мир. Ще бъде тъжно, ако това, което правим днес, утре бъде заличено от бомба. Аз съм сравнително рационален, не си поставям цели извън рамките на моите възможности. Ако постигна нещо, просто продължавам напред, ако не успея, правя анализ и пак продължавам.

     – Кои срещи оставят най-трайни следи у Вас?

     – Ако става дума за художниците, с които се срещам, пазя прекрасни спомени за всеки един. С почти всички поддържаме връзка – тук социалните мрежи са ни от голяма полза. С много от тях съм се познавал и преди да стана ръководител на галерията. С пълна сила това важи и за писателите и другите творци, с които имам удоволствието да се срещам и да работя. Като голям личен успех отчитам възможността да срещна нашата публика с роденият в Севлиево художник Алберт Хаджиганев, който живее във Франция повече от 40 години. Много хора ми помогнаха да осъществим това първо негово завръщане и придружаващата изложба. Беше прекрасно, но никой не беше готов за толкова силни емоции. Стотици хора се струпаха, някои носеха черно-бели снимки, имаше много прегръдки и сълзи от радост. Колекционери, галеристи и изкуствоведи от цялата страна дойдоха да видят работа му. Но единствената среща, която ме интересува истински и ми е абсолютно достатъчна, е вечер да се прибирам при семейството ми.

     – Част от очарованието на една изложба са срещите. Какви срещи Ви предстоят през тази година в Галерия „Видима“?

- Предстоят още много срещи. Вече работим по план за 2026 година. От опит знам, че споделените планове са провалени планове. Мога да издам, че всяка една среща ще си заслужава!

     – Кога се усещате неразбран в творческите Ви начинания?

     – Може би имате предвид поезията, но за мен тя е отдушник, лично пространство, където не държа да бъда разбран. Все пак творбите ми се публикуват и се радвам, че се харесват на хората, че мислите и чувствата ми по някакъв начин резонират и с други човешки същества. Това, което истински поглъща творческата ми енергия, е организацията на едно събитие. Забавно е, когато чуеш общоприетото схващане, че галеристите по цял ден седят и нищо не правят. Самото откриване на една изложба се подготвя в продължение на повече от месец, а планирането може да започне една-две години по-рано. За да изглежда така, че не правим нищо, е достатъчно просто всеки детайл да бъде изпипан до съвършенство. Всяка изложба има различна концепция, философия, послание. Всеки автор има различна биография, различен подход, различен житейски опит. Всичко това трябва да бъде разбрано. Докато трае този процес никой не знае какво се случва и накъде ще отидем. В момента щом идеята започне да се избистря, действаме. Дотук съм открил над 70 изложби и все още се притеснявам от това дали ще бъда разбран, дали ще успея да направя тази връзка между автора и публиката, за която говорих в началото на това интервю. Не смея да си поставям оценки, но хората ми казват, че се справям добре.

.....

Сава Милчев Христов е роден през 1988 г. в гр. Севлиево. През 2007 г. завършва профилирана паралелка по История в Националната Априловска гимназия гр. Габрово. До 2010 г. изучава Молекулярна биология в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2016 г. получава второ образование като бакалавър по Социална психология във Великотърновския университет.

В момента работи в сферата на културните дейности като управител на галерия „Видима“, гр. Севлиево. Реализира и подпомага осъществяването на редица културни дейности в града, като срещи, беседи, представяне на книги и автори.

Член е на Литературен кабинет „Пеньо Пенев“ към НЧ „Развитие 1870“, гр. Севлиево. Негови стихове са поместени  в последното издание на алманах „Бразди”.

През 1997 г. се заражда идеята за създаването на галерия „Видима“. Предложението идва от изпълнителния директор на Идеал Стандарт – Видима, инж. Васил Кънев. Ирина Колбасова, известен в града и региона изкуствовед, приема предизвикателството да изгради нова галерия в Севлиево, като си поставя за цел тя да бъде предпочитано място за утвърдени български художници.

Ирина Колбасова е родена в Санкт Петербург през 1961 г. Любовта към изкуството дължи на родителите си. Завършва висше образование през 1985 г. със специалност „История и теория на изкуството“ в Института за живопис, скулптура и архитектура „Илия Репин“ (Художествена Академия, Санкт-Петербург). Паралелно със своето следване работи осем години (от 1978 г. до 1986 г.) в научния отдел на Ермитажа – един от най-големите и богати музеи-дворци в света.

Крилете на любовта отнасят Ирина Колбасова в малкия град на централна България, където създава семейство и изгражда своето име в културните среди. Изучава български език и история на изкуствата по нашите земи, защитава своите знания и умения. няколко години работи в ДХС Габрово. През годините преподава във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Нов Български Университет.  Член е на СБХ, отдел „Критика“ на групата на Габровските художници. Защитава докторска дисертация на тема „Медалиерното изкуство от освобождението до днес“. Този неин труд е издаден в самостоятелна книга.