Разговаряме с Николина Богданова в атмосферата на изложбата ѝ "Ангели" в Ателие Пластелин, проект, реализиран по програма Творчески инициативи на НФК. Седемте големи картини в експозицията са много сериозни и дълбоки.
– До каква степен знанието, практиката и уменията, срещите с друг първоизточник в областта на реставрацията, са събрали тази енергия, за да отключиш качествено нов поглед към ангелите?
– Изображенията не са рисувани по канон, това е светска живопис, светски поглед. Да, много обичам реставрацията и съм повлияна от нея, още повече от технологичните познания, от техниките на рисуване. Обичам да експериментирам. Картините са дигитални, но експериментът в тях също е много сериозен, самата реставрация предполага едно търсене и преоткриване на стари техники. В сегашната изложба този облик го има, защото те приличат на стари документи, които някой е държал някъде в някакъв шкаф, от свои близки роднини, родители. Попадайки в трудна житейска ситуация, в черно петно, човек се сеща за тях и ги изважда - за да ги потърси, за да ги повика.
– Подходът към темата за ангелите прилича на система от огледала - ти даваш човешки черти на своите ангели - нещо като система между сърцето и разума ли е?
– Да, има такъв момент. Самите петна, постигнати с монотипия, много често са огледални едно на друго. В двете петна съм намерила различни образи на различни ангели, които нямат общо с канона, а имат човешки образ. По канон те имат 6 криле, или цялата глава е в очи, не изглеждат като хора. Моите са по-скоро ангели-хранители. Те нямат имена като каноничните. Защото са тези, които аз съм видяла.
– В това се крие енергията на творбите - явно съкровеното ти откритие е било много силно. Любопитно е, обаче, откъде тръгва за теб тази история с ангелите.
– През 2013 г. бях в тежко емоционално състояние и получих поръчка да нарисувам обложка за диск за йога-студио. Нарисувах нещо съвсем различно, което, разбира се, не беше одобрено. Но аз запазих тези ангели и исках да доразвия идеята. И когато дойде решението за изложбата, поставих ангелите в много манипулирани фонове - намерих мои авторски интересни снимки, най-вече на природа. Силно манипулирах снимките, за да се "преобърнат" - някои са изцяло огледални - черното е бяло, а бялото - черно, за да избягам от конкретния образ на снимката и да създам нов. Както, когато един ангел се появи в живота ни, той променя цялата среда - физически и смислово. Затова те са на такива фонове, променени до неузнаваемост. Ако е било вода, сега изглежда като скала, ако е било облак, сега е вода. Защото ние, хората, се сещаме за нашите ангели-хранители - човек може да има много от тях, няма определен брой - когато сме в "тъмното петно" и нямаме разумен, рационален ход. Те, идвайки при нас, буквално трябва да пренебрегнат няколко природни закона, за да могат да ни помогнат. Затова е толкова манипулирана средата около тях, не си личи къде се намират те. Някакво приказно място е, защото, пристигайки в живота ни, правят точно това.
– Силата на твоето търсене е била много убедителна, защото картините предизвикват зрителя да доразвие още ситуацията на ангела в своето въображение.
– Това е така, а най-добре би било да може да ги припознае, защото те нямат имена. Някои от тях назовавам "Воин", "Опора" - според това как ми въздейства този образ. Някои са по-мили, други - по-взискателни. Всеки зрител може да си именува ангела, който му допадне. А аз съм ги подредила, например, Ангел 43. Те са много повече, отколкото участват в това пространство. Могат да се видят в онлайн галерия, да се поръчат. Чрез дигиталния пазар те могат да се продават и извън България, където изкуство се продава много трудно. Имам предложение от един сайт изображенията да се принтират върху различни предмети - шапки, аксесоари, чаши - така по-лесно ще намерят дом.
"Потърсих в тъмнината Светлината,
в най- тъмните мастилени петна,
и там намерих вятъра от маха,
на Ангелски крила."
Изложбата продължава до 27 юни в Ателие Пластелин. Още за нея: https://kulturni-novini.info/
