Последни новини

Изложбата „Свобода?!“ гостува на Художествената галерия „Илия Бешков“ в Плевен

Третото и последно представяне на груповата изложба „Свобода?!" ще се състои на 26 юли (вторник). Откриването ще бъде с начало от 18:00 часа, в Художествената галерия „Илия Бешков" – Плевен (бул. „Скобелев" 1). До сега пътуващата изложба посети градовете Созопол и Ловеч. За първи път град Плевен ще бъде домакин на изложбата от проекта „Свързване" на КИЦ на Република Северна Македония в София. Изложбата ще може да бъде видяна до 12 август 2022 година.

В изложбата са включени произведения на художниците от неформалната група Конекция, които са от Северна Македония, но живеят и работят в София, България: Перица Георгиев – Пепси (Скопие), Марияна Иванова (Виница), Зоран Мише (Охрид), Иво Пецов (Виница), Павел Целкоски (Охрид) и Мариян Дзингаров (Струмица).

Тук са творбите и на художниците, професори и преподаватели от факултетите по изобразително изкуство от Северна Македония: Беди Ибрахим (Скопие, ФЛУ), Йован Шумковски (Скопие, ФЛУ), Катерина Деспот (Щип, УГД) и Сърджан Мичич (Скопие, IBU).

Със своите македонски колеги излагат и българските художници, професори и преподаватели от Националната Художествена Академия в София: Георги Янков, Нина Русева, Свилен Стефанов и Васил Колев. Свое участие има и художничката Мария Алексиева от Бургас.

В изложбата най-застъпени са живописните произведения. Срещат се различни техники и авторски изкази, които кореспондират със зададената тематична насока. От използването на различни форми на комбинация на художествени техники до еднородна живописна техника в конвенционален вид.  Използваните материали за живопис се движат в широк диапазон, с използване на маслени и акрилни бои, молив, креда, пастел, апликация на допълнителни материали към основата, която може да е хартия, платно или МДФ. С живописни произведения се представят Беди Ибрахим, Катерина Деспот, Мария Алексиева, Мариян Дзингаров, Нина Русева, Перица Георгиев – Пепси и Свилен Стефанов.

Графиката в най-голямата си част е представена с класическите графични техники – висок и дълбок печат, както: линогравюра, мецотинто, акватинта, офорт, суха игла, както и комбинации между някои от тях, а също така в по-малка част е застъпен и дигиталния печат. Със свои графични творби участват художниците Сърджан Мичич, Павел Целкоски, Васил Колев, Зоран Мише и Иво Пецов.

Плакатното изкуство е представено с творбите на двама от авторите. С използване на компютърните възможности за дизайн и дигитален печат, както и с уменията в областта на визуалната комуникация се представят авторите Георги Янков и Марияна Иванова.

От общо 40 произведения, които съставят изложбата, 3 са фотографии от концептуални творби на македонския автор Йован Шумковски, които сами по себе си представляват отделна художествена единица.

Изложбата е съставена от авторски заглавия като:  „Птици", „Право или справедливост", „Реквием", „Освобождаващо средство", „Изохипси от Африка", „Смел нов свят", „1984", „Приказката на слугинята", „Цикада", „Реминисценции", „Пейзаж", „Начало", „Край", „Накъде отиваш?", „Свободата, портал към истината", „И в огъня щом се запролети", „20 години матура", „Артефакт", „Пич", „Три неясни обекта", „Сияйна пътека ", „Неясен урок по геометрична абстракция", „Проникване", „Летен обяд", „Копчето на дълбокото езеро", „Тотем – несломим дух" и „R = 1: 2 и 1 : 200"."

* * *

„Думата „свобода" в последните години, особено след започването на пандемията от Ковид-19, все по-често се чува в медиите и в разговорите между хората. Но докато една криза е може би в затишие, вече се появява друга. От изолираността от другите, сега глобалният свят се намери в страх от военна, икономическа, политическа и друг вид кризи, които потискат чувството за свобода у човека.

Има множество произведения от областта на науката и изкуството, посветени на темата за свободата, но колкото и да се опитваме да приложим добрия опит от историята, накрая винаги тъкмо нашите случаи на ограничаване са уникални и за тях няма откъде да се поучим за това как да стигнем до свободата. Или пък смятаме, че сме доста по-напред в еволюцията на човешкия вид и на нас примерите от по-близката и по-далечна история не биха ни свършили работа през нашия 21. век. Оттам и често използваната фраза, която изразява недоумение за нашата реалност  - „Не е за вярване как е възможно това да се случва през 21. век". Всичко това сочи, че ние като хора най-вероятно се възприемаме по-напред в еволюцията от нашите предци, а примерите от историята, религията, науката ги смятаме за неизползваеми в нашия „напреднал" век. В търсене на това постоянно ново и постоянен технически напредък забравяме нашето несъвършенство и нуждата от по-дълбоко проучване на нас самите, на нашия вътрешен или духовен живот, покрай повърхностната ни посветеност на формите за материалното удоволствие.

Може би наистина войната е част от човека като вид, но да воюваме за идеи, философии и естетически разбирания е по-възвишено от войната за материално надмощие над другите човешки същества. И докато на нас, художниците, може би не ни се обръща достатъчно обществено внимание, ние упорито се застъпваме за истината, а тя се таи точно в нас. Изкуството е пътят, който може да ни обединява и да носи мир и свобода на всеки, но този път е за искрените пътници.

Светлината и тъмнината вървят заедно и от нашето занимание с рисуването сме научили, че без светлината нямаше да знаем, че съществува тъмнината, както и обратното, а балансът между двете е вероятно да ни донесе красота. От екзистенциалния опит знаем, че сме ограничени в нашите тела и чувството за свобода се съотнася с начина на нашето живеене. Когато балансираме нашата материална ограниченост с нашия ум, вътрешен живот, естетическа нужда, ще съзрем свободата, която всъщност е абстрактно нематериално понятие.

Изложбата на 15-те автори е посветена на това нематериално понятие и акцентът е върху въпроса и визуалния отговор чрез творбите, за това как всеки автор поотделно реагира на усещането за нашата съвременна свобода. И наистина, дали по-силно се чува думата „свобода", когато изживяването на нейното значение отсъства?"

Д-р Иво Пецов, куратор