Когато след края на концертното изпълнение на операта „Отело“ от Верди, в Летния театър на Варна, високият адреналин неудържимо напира – не само в погледите на участвалите артисти, на хористи и музиканти, но и вербално – в думите на много от развълнуваните зрители; когато мигновено и спонтанно в социалните мрежи се изливат квалификации от рода: „Фантастична вечер!“, „Адреналин – на max!“ „Беше една магия!“; когато дни след изпълнението продължават възторжените специализирани коментари за преживяното, това означава само едно: СЪБИТИЕТО е било от онази изключителна музикантска проба, която не може да се забрави!
Самото усещане за нещо магично, се носи из въздуха с часове преди началната хорова сцена на „Отело“. Долавя се и в погледа, и в многозначителната усмивка на Маестро Павел Балев същия следобед, докато се подготвя за предстоящото изпълнение: „Привилегия е да имаме този състав от протагонисти, който в момента в България (и не само) може би наистина е водещ. Чувствам се напълно спокоен с тях, защото те правят всичко, което е написано в партитурата, като добавят и допълват чрез своя тембър, чрез своята емоция и образното внушение, което Верди е сътворил в музиката си …“ – непринудено споделя той.
Плакатът за събитието – от седмици приковаващ вниманието навсякъде из града, достатъчно красноречиво свидетелства какво предстои на сцената, когато там застанат сопраното Красимира Стоянова (Дездемона) и баритонът Владимир Стоянов (Яго) – и двамата със забележителни международни кариери и с доказан сценичен опит именно във всепризнатия Вердиев шедьовър. Няма колебания в очакванията и по отношение на първостепенния протагонист – младия тенор Милен Божков (Отело), препоръчан и подготвен за дебюта си в ролята от самата Красимира Стоянова. А името на Маестро Павел Балев, който тук за първи път дирижира операта „Отело“ (която всъщност е седма поред Вердиева творба в творческото му портфолио), е повече от гаранция за успешното ѝ представяне. Затова и предварителната му авторитетна оценка за тримата протагонисти, допълнително усилва трепетното очакване:
„Моето мнение за Красимира Стоянова е известно – изтъква Маестро Балев. - Тя е водещ глас в света, без преувеличение, заради всичко, което е направила до този момент. Мога да го потвърдя и от опита си с други певци на световно ниво, с които съм работил. Всички те безгранично ѝ се възхищават на това, което тя може да направи на сцената. Те казват, че Красимира Стоянова притежава най-феноменалната певческа техника, която някога са преживявали на живо. За тях тя е образец за вокално майсторство, и то в целия свят!
Същото е и при Владимир Стоянов. Изключително точен и прецизен във всяко нещо. Милен Божков, който прави дебют, има невероятни качества, височини, регистри и всичко е прекрасно. Личи си, че е изработил всяка съгласна, всеки тон, всеки вокал с Красимира Стоянова, което мен също много ме обогатява – присъствах на такива репетиции. Той е в едно много добро развитие на Отело и смятам, че ще оправдае всички очаквания, които му се възлагат.“
Но думите на Маестро Балев за тримата превъзходни участници не толкова очертават в аванс рамката на събитието, колкото разкриват подхода му при изграждането на пълнокръвен образно-емоционален спектакъл, при това – в отсъствието на режисьор, заради специфичната концертна форма на представянето на творбата. Нещо повече – опирайки се и на богатия си театрален опит, Маестро Балев изцяло поема постановъчните функции, с целия риск и отговорност на подобна трактовка:
„Има една, бих казал, зловеща безкомпромисност в изискванията на Верди към изпълнителите, защото той не позволява свободна интерпретация на неговата музика – допълва той. – Съществуват изключително строги пропорции във формата със смяната на ситуациите, в смяната на състоянията – чисто драматургично изградени, и ако тези пропорции не се спазят, тогава операта губи страшно много...“
В резултат, Държавна опера – Варна и ММФ „Варненско лято“ могат да са напълно удовлетворени от реализацията на този съвместен проект – в рамките на най-стария Международен музикален фестивал у нас и в 75-годишнината от основаването на оперния театър в града! А още по-същественото за тази изключителна вечер е, че с документалната ѝ регистрация БНТ фактически я превръща в неразделна част от музикалната памет на България.
Защо това е толкова важно!? – Реално колко сцени по света днес могат да си позволят подобно музикално пиршество и да предложат максимално съвършенство в изпълнението на емблематична за късния Верди творба, което и самите участници, и многобройната публика имат удоволствието да съпреживеят в Летния театър на Варна през тази августовска вечер? Триединството: класически оперен шедьовър, отлични протагонисти, хармонично включени второстепенни персонажи, хор и оркестър – майсторски овладяно и направлявано от великолепен диригент, в случая е налице в най-престижните си измерения.
Операта „Отело“, която неслучайно се приема за върхово достижение в цялостното творческо наследство на великия италиански композитор, е създавана и най-дълго – немислимите и за самия Верди повече от 5 години (започва написването ѝ почти на 70, а на премиерата ѝ е на достолепните 74 години!). Историята на създаването ѝ разказва, че след продължителното творческо мълчание – последвало „Аида“, композиторът изобщо не е възнамерявал да се заеме с толкова мащабен сценичен проект. Много колебания са съпътствали и самото заглавие на творбата. Верди обаче остава непреклонен дори пред сериозните аргументи на литературния си сътрудник, композитора–либретист Ариго Бойто: заглавието ѝда бъде „Яго“ – по името на третия протагонист, чиито интриги са в основата на непримиримите конфликти и цялостното драматургично действие. По настояване на Верди, либретото по едноименната творба на Шекспир търпи многократни преработки, едва ли не до премиерата на операта в Ла Скала на 5 февруари 1887 г., за да предизвика истински заслужен фурор.
Оттук нататък, 26-та творба на Верди има невероятно щастлива сценична съдба. Но и до днес, поставянето ѝ винаги е съпроводено с кардиналния въпрос за перфектните изпълнители на ключовите роли от трагедийно-конфликтния триъгълник: Отело–Дездемона–Яго. И ако в настоящия конкретен случай оптималният отговор е предизвестен – заради тримата великолепни интерпретатори и достойните им подгласници, то отсъствието на режисура не омаловажава, а напротив – изостря въпросителните пред интерпретативната актьорска страна на подобен визуално еднопланов, статичен спектакъл. И дума не може да става да се залага единствено на гласовите качества на изпълнителите, колкото и блестящи да са те – поотделно и взети заедно. И ако не е налице убедително изобразяване на разиграващата се музикална трагедия, качествата на подобно изпълнение в значителна степен биха били под въпрос.
За щастие, тази невидима на пръв поглед дилема е преодоляна по забележителен начин, благодарение на изключителния опит на двама от водещите солисти и с вещото съучастие на Маестро Павел Балев.
Красимира Стоянова многократно и с триумфален успех е пяла Дездемона – от Театро дел Лисеу – Барселона, Номори опера – Токио, през Виенската щатсопера, Метрополитън опера, до Мюнхен и Зала „България“. Има издаден запис на живо изпълнение с Чикагския симфоничен оркестър, под диригентството на Рикардо Мути от 2013 г., получил и най-блестящи оценки на критиката. Владимир Стоянов се е превъплъщавал с всепризнат успех в ролята на Яго във Верона, Стокхолм, Антверпен, Осло, Токио.
За Милен Божков – от години развиващ кариерата си в Германия, изработването на ролята със самата Красимира Стоянова също е невероятен шанс, който утвърждаващият се и на наша сцена тенор реализира по най-убедителен начин.
От своя страна, утвърденият оперен диригент Маестро Балев, за когото заглавието е ново, но не неизвестно, е пределно наясно с тънкостите, заложени от композитора и от либретиста в детайлната разработка на всяко действащо лице:
„Това, което много ме впечатлява в „Отело“, е изключителната строгост и в същото време – енергиен заряд, който трябва през цялото време да бъде поддържан и операта да върви като цяло – в единен темпоритъм от самото начало до край. Нямаш право на отклонения! Или метафорично казано: трябва, ако „се завива“, това да се прави така, че човек да остане с чувството, че все още „кара по магистралата“, въпреки че Верди изисква да се правят и „завои“. Мисля, че това е основен принцип в постройката при италианския Маестро.“
Всичко това проличава още в шеметното хорово начало на операта – морската буря край пристанище на остров Кипър, която предхожда разразяващите се впоследствие паралелни конфликтни линии и драматични кулминации в музикалната драматургия.
„Абсолютно кратко и ядрено концентрирано е всяко нещо в това заглавие! Няма един такт, в който авторът да разводни, да разсеe, да реши да изразява нещо допълнително. Всичко е максимално кондензирано и по отношение на израза. Той ни държи здраво и изисква от нас да спазваме: именно тези пропорции, този темпоритъм, тая строгост, това движение, тази енергия без свобода на интерпретиране. „Отело“ има изключително силен заряд. Първо действие преминава с един замах – там няма къде да се спира, няма какво повече да се прави. Всичко е стройно подредено и върви безкомпромисно напред.“ – подчертава с разбираем апломб Маестро Балев.
Точно тази, безкомпромисно вярна – с Вердиевия оригинал версия на популярната оперна творба, достига и до зрителите, изпълнили до краен предел Летния театър на Варна. И заслугата за това е основно на диригента, на отзивчивия под неговата палка и максимално концентриран оркестър, на хора и на солистите, които стриктно следват авторовата визия за творбата. Но безспорно, най-трудна и отговорна си остава ролята на солистите. Да „изиграеш с гласа си“ своя характер или да изобразиш чрез характерни интонации терзанията на човешката душа, съвсем не е лека задача, дори за невероятни изпълнители като Красимира Стоянова и Владимир Стоянов. Изисква се необикновено дълбоко проникване в характера на персонажа и изпълнителски умения чрез тембровите качества на гласа да се изобрази палитрата от състояния, през които той преминава. Особено важни за действието – драматургично и музикално, са ключовите фрази, разпознаваеми при всеки протагонист, които очертават цялостната рамка на разгръщане на действието и едновременно с това дават насоката на развитието му. И в това отношение концертното изпълнение на „Отело“ постига висоти.
Определението „изключителна“ от години не звучи пресилено, поставено пред името на прочутото ни сопрано Красимира Стоянова. Такава е и безспорно бляскавата ѝ интерпретация на трагичната съдба на благородничката от Венеция, в името на любовта. Всичко е изпято и артистично изваяно в съвършения регистър на състоянията, които Дездемона изразява: на влюбената до полуда съпруга в своя мавър – храбър и честен пълководец; на преданата и безукорно почтена жена, която се опитва да го предпази от неволни грешки; на верния приятел, който се опитва да се пребори с явна несправедливост, без да се тревожи от последствията; на жертвоготовната личност, която се разделя с живота, в пълно съзнание за своята невинност и чистота.
Стоянова градира с лекота и увереност контрастите в ситуациите около своята героиня, която вместо признание и обич за всеки от жестовете си на съпричастност, получава единствено растящо раздразнение и неразбиране от страна на любимия Отело. Невъзможно е да се предаде словесно емоционалната бленда от състояния и вокални достижения, които Красимира Стоянова демонстрира в тази роля – тя трябва да се преживее! Но, поне отчасти, за гласовото ѝ великолепие и звуково съвършенство свидетелства признанието на талантливото сопрано Илина Михайлова, пяла на една сцена с Хосе Карерас, Мария Гулегина и Кирил Манолов: „На финалната „Аве Мария“, сълзите потекоха от очите ми неусетно, без да мога да ги спра. Беше нещо, което не бях преживявала никога – сълзите падаха една след друга тежки – от удивление и от щастие. Гласът й влияеше директно върху емоциите, прескачайки всякакъв миг на реалност!“
Действително, когато я слуша наживо, и най-преситеният опероман явно не може да се раздели с усещането, че тя е способна да изпее всичко – с прекрасната си белкантова техника, но и благодарение на постоянното усъвършенстване на артистичното си майсторство през годините. И неслучайно, красотата в интерпретацията и въздействието на Дездемона на Красимира Стоянова, преди време е предизвикала оперен критик да препоръча, когато тя е на сцената, творбата да се преименува на героинята ѝ – „Дездемона“.
„С нея имаме дългогодишен творчески контакт и аз много съм учил от нея по какъв начин трябва да се води една вокална линия, как тя изгражда фразировката си. Всичко говори за една много голяма дисциплина при нейното поднасяне на музикалния текст. И от тая гледна точка в нейно лице имам много добър партньор. Същото е и при Владимир Стоянов. И двамата не бягат от текстовете, напротив – изключително дисциплинирани и точни са в техния прочит“ – споделя още Маестро Балев.
Интерпретацията на Владимир Стоянов на злодея Яго – движен от първична, непреодолима завист, за когото човешките слабости могат да служат като лост за постигане на всякаква цел, е забележителна със своята многоплановост, проникновеност и дълбочина. Същевременно, без да се дистанцира от героя си, изпълнителят внушава известно снизхождение към него, като своеобразно откровение и към публиката: че случващото се е плод на несъвършената ни човешка природа и на присъщите ѝ всевъзможни изкушения и слабости.
Мащабната гласова емисия на изключителния ни баритон би могла да се сравни с усещането за катедрала – такава завършеност и хармонично съвършенство носи всеки произведен звук. Гласът му се лее в пълен синхрон със състоянията на персонажа му – от мрачно неудовлетворен и отдаден на демоничната си вяра (в забележителния монолог «Credo in un Dio crudel»), през перфидно двуличен («Cio m'accora...») в сцената, когато „подхлъзва“ Отело към зловещи съмнения и терзания, породени от ревност, до сардонично тържествуващ от действията си («Ма il caso in mio favor s'adopra»). Всичко това е поднесено във вокално отношение с възхитителни лекота и естественост – до степен неминуемо да приветстваш членовете на Клуба на 27-те от Парма, единодушно присъдили му званието Рицар на Верди. Чест, с която се удостояват малцина избрани превъзходни интерпретатори на оперите на италианския Маестро.
Яго на Владимир Стоянов остава докрай в плен на злите демони, които направляват действията му, но зрителят не може да не се замисли до каква степен самите жертви на неговите интриги носят и лична отговорност за повлияните от външни внушения техни постъпки. Последното се отнася в пълна степен до финала на операта: когато, осъзнавайки непростимото си лековерие пред козните на Яго и като истински мъж на честта, Отело избира самоубийството – пред позорното осъждане от общността за убийството на невинната Дездемона.
Милен Божков (Отело) оправдава предварителните очаквания за дебюта му в ролята. „Той е един светъл много приятен тенор, който в никакъв случай не трябва да драматизира, да не търси по-остарелите стандарти в звукоизвличането, а да остане верен на себе си и да направи собствения си Отело и мисля, че се развива изключително в много добра посока“ – отбелязва непосредствено преди изпълнението, Маестро Балев. Но диригентът специално акцентира и върху необходимостта, преди да посегне към това Вердиево заглавие, всеки тенор или диригент да е реализирал в репертоара си поне една друга творба на знаменития оперен композитор. Милен Божков има опита на Рикардо от „Бал с маски“, който със сигурност му помага да се справи успешно и с предизвикателствата на драматичното тенорово пеене като Отело. Гласът му е чист и стабилен, звукоизвличането – уверено, а фразировката и дикцията – напълно покриват белкантовите изисквания на ролята.
В компанията на забележителните си партньори, отличният тенор успешно изгражда в развитие образа на ревнивия мавърски пълководец. Ярък в соловите изяви, Божков излъчва увереност и в дуетите, квартетите и ансамблите. Затрогващо искрено прозвучава монологът на героя му в Трето действие: «Dio! mi potevi scagliar tutti i mali della miseria», който по превъзходен начин пресъздава размислите на объркания, разкъсван от противоречивите чувства на любовна страст и безгранична ревност мавър, който се опитва да обясни на самия себе си лъкатушенията в настроенията и в поведението си.
Свои достойнства и принос за цялостното удоволствие от това концертно изпълнение на „Отело“ носят и следва да се отбележат като постижения изпълненията на: Борис Луков (Касио) и Михаела Берова (Емилия), както и на Христо Ганевски (Родриго), Гео Чобанов (Монтано) и Людмил Петров (Лодовико).
Отлично акустично решение се оказва повдигнатата част от сцената, върху която е разположен хорът. Това дава възможност красивите хорови партии да звучат над намиращия се отпред и рефлексивен по време на цялото изпълнение оркестър. Оригинална е и появата на младите хористи от Варненската детско-юношеска опера на „втория етаж“ – сякаш дочуваме звънливи гласове „от небето“. От същото място излизат и тромпетистите в тържествената сцена с фанфари – при пристигането на пратениците на Венеция в Трето действие. Може да се обобщи, че цялостните усилия на всички участници водят до едно забележително концертно изпълнение на прочутата опера на Верди и го превръщат в открояващо се събитие, което прави чест на всеки оперен театър. В този смисъл напълно заслужени са комплиментите към Държавна опера Варна и нейното ръководство, които се сипят отвсякъде тези дни.
При този състав и, ако ангажиментите на прочутите ни изпълнители го позволяват, съвсем логично продължение би било творбата да се представи в обозримо бъдеще и в нов сценичен вариант, който ще отбележи и петата в историята на театъра постановка на „Отело“. Симптоматично е, че с присъствието си на концертното изпълнение на заглавието, постоянният главен гост-режисьор на Варненската опера, Вера Немирова, подсказва възможността за едно подобно бъдещо надграждане на вече постигнатото, което би донесло и поредна неизразима радост за многобройните верни ценители на оперното изкуство у нас.
Снимки: Росен Донев
