Последни новини

◊ ОБЩЕСТВО

• Kорупцията разяжда общество, народ и държавa
Една малко известна статия на проф. Анастас Иширков, написана преди 98 години
Вестник "ДЕН"; VIII; N 2405; 1 януари 1911 г.; с. 1-2/4

Много са недъзите, които разядат нашето общество, народ и държава, но най-страшен ми се представя корупцията. Нея си оприличавам на болест живеница, която прояда месото на тялото, оглозгва кокала,
чрез болки и безпокойства отслабва организма и направи ли достатъчно пакост на едно място, се залавя с друго и действа все тъй язвително, докато покоси живота. Корупцията, това е развала, извращение на всички човешки принципи под съсипателното действие на порочни страсти. Но у нас с чуждата дума корупция кръстихме най-големия грях спроти народ и държава: кражба от народния имот. Корупцията е заразителна народна болест. Пренесе ли се тя у млад, незакрепнал още народ, тя го разслабва, умоламощава, докарва го дори до погибел. Историята е пълна с такива примери.
(...)
Нашето общество не е бистро вълнисто море, което изхвърля на брега всичко мръсно, то прилича повече на тихо блато, в което гнилото излиза на повърхнината, отгоре. У нас крадецът не се презира, защото се уважава богатството, а сиромашията се осмива. Което казах за обществото, важи в пълна степен и за политическите ни партии. Всяка партия, която е на власт, или се готви за нея, брои в редовете си множество членове, които подобно на хищни акули заобикалят държавния кораб и богатеят на народна сметка. Тях ги знаят всички, но ги търпят помежду си, защото те са сила, защото те в опозиция с парите си крепят партията и поддържат партийните първенци, за да получат всичко десеторно, кога партията дойде на власт.

За да се спре или поне намали корупцията, трябва общество и партии, които крещят срещу нея, да я задушат на първо място между себе си. Нека всеки честен член на обществото или партията пресуши корена на корупцията преди всичко у своя съсед, приятел и съмишленик, и тогаз той може да бъде уверен, че е направил много за поправката на нашето общество - основа за силен или слаб народ, гаранция за уредена или разпадаща се държава.


◊ ПАМЕТНИЦИ

• Пълна пустота

От няколко дни насам в центъра на София - между "Александър Невски", стилната сграда на Светия синод и красивата църква "Св. София", седи нов паметник. Президентът, кметът и шефът на историческия музей Божидар Димитров (къде без него, като мирише на патриотизъм) откриха с военни почести, падане на колене и минута мълчание, статуя на българския опълченец. Да повторим - това се случи през август 2008, а не 1908.

Статуята на българския опълченец е един от много малкото паметници, открити през последните години в София, и само подчертава пълната интелектуална пустота, в която е потънала държавата. Посредствените патриотични изблици навсякъде избиват в бронз и героични пози. Тъжното в случая е, че София е неприятно празна откъм друго - паметници на идеи, интелектуалци и модерни концепции.
(...)
Това ли е най-важното за нас през 2008? Какво сме научили през последните години? С това ли искаме да ни запомнят? Нямаме ли нещо смислено да кажем?


◊ БАЛКАНИ

• Радован Караджич и неговите внуци
Дубравка Угрешич   

(...) Те са младите членове на мрачни профашистки партии в Сърбия; деца с татуировки, чиито тела показват лицето на Павелич; клиентите в магазини, които свободно продават фашистки сувенири; „смелите” нападатели на туристи, чужденци, хомосексуалисти и цигани. Това са децата, които носят на вратовете си кръстове, които редовно посещават католически и православни църкви и мюсюлмански джамии, които се мразят едни други, или някоя трета страна, при което всички се обединяват в омразата – цигани, евреи, цветнокожи и хомосексуалисти. Това са млади участници в чат-сайтове, които се учат, предполагам, от младите си унгарски събратя (Magyar garda), които защищават „унгарските ценности и култура“; от младите български фашисти на Богдан Расате, които защищават „българските ценности и култура“ и по идеологически причини бият турци и цигани; от бруталните руски деца, които бият до смърт всекиго, чиято кожа е по-тъмна от тази на Путин.

(...) местната преса и политици не обръщат внимание на „децата“, „случаите“, „хулиганите“, „подбудителите“, „неприятните, но разбираеми инциденти“ в инак успешното ежедневие на прехода.

Междувременно Радован Караджич може да се разхожда спокойно в костюмите си от Хюго Бос из съдебната зала в Хага. Неговата работа е свършена.


◊ БИНОКЪЛ

• Капка Касабова побългари англичаните
Людмила Габровска

Ако попитате някой англичанин за улица без име, той вероятно няма да ви насочи към краен квартал, а към най-близката книжарница. Защото от месец и половина "Улица без име" е сред най-продаваните книги на Острова. (...) Именно проницателният, но наситен с много хумор поглед към тези години впечатли толкова много читателите на "Улица без име" - своеобразен микс от мемоари и пътепис, в който Капка възкресява абсурдите на миналото, както и парадоксите на настоящето. Но за разлика от други емигранти, които много обичат да размахват укорително пръст, тя не раздава присъди. Идеята й е да покаже образа на България - много личен и още повече сатиричен. "Красотата може да е най-важното нещо за суетата на една държава, но за мен най-важна е истината" казва авторката.

- Г-жо Касабова, емиграцията избавление или загуба е за вас?
- И двете. Дори бих казала - по равно. Може би някои хора си казват, че това, което печелиш в чужбина, компенсира загубата. Но не е така. Загубата е безмерна, но зависи все пак какъв човек си. Загубата и печалбата никога не се компенсират взаимно, те вървят паралелно.
- Вие пътувате по света от 18 години и периодично се връщате тук. Какво не се е променило?
- Фатализмът на хората. Той е много характерна черта на повечето българи. Но това, което се е променило, е свързано със средната класа, каквато преди нямаше. Днес обаче тя все повече се оформя. А това е много важно, защото е гръбнакът на едно общество и без нея не би могло да има демокрация.
- Какво пречи на някои емигранти да вървят напред?
- Пречи им непрекъснатото връщане в миналото. Те не могат да скъсат с него и да се влеят в настоящето. Има едно буксуване във времето, което е мъчително за много емигранти. Вместо да говорят какво ще правят занапред, те продължават години наред да обясняват какво са правили преди…


◊ ЕЛЕМЕНТИ

• За духа на времето и чувството за хумор
Сергей Аверинцев

(...) Както знае всеки, нито магнитът, нито електричеството са възможни без противоположността на взаимосъотнесените полюси. Положителният полюс моментално престава да съществува, ако се отнеме отрицателният полюс, и обратното. Само от противоположността, от полярността, от напрежението възниква играта на енергиите. На това ни учеха някога Хераклит и Лао-Цзъ. (...) Няма и не може да има хумор без противоположност на взаимосъотнесените полюси, без контраст между консервативните ценности и метежа, между правилото и изключението, между нормата и прагматиката, между стабилните табута на унаследената етика и правата на конкретното, еднократното, действителното; и при това е необходимо тази противоположност да се възприема достатъчно остро, за да те довежда наистина до сълзи – но и до смях, а иначе – какъв ти хумор? А това означава, че човекът е способен на хумор в този случай и в тази мярка, в която той остава способен да съблюдава заветите и забраните.
(...)
Да направим изводите: ако диалектическата предпоставка на хумора и комичното е неотстъпчивата, неподатлива сериозност, то, напротив, толкова типичната за днешното време вездесъща, монотонна, от всички приемана и никого вече не шокираща, даже и не привличаща към себе си ничие внимание фриволност, в сферата на която вече нищо не е бяло и не е черно, а само сиво, означава край на хумора.


◊ DZHUDZHYOBALYUVA PLYUSHTYALNITSA

• Зевсе, Зевсе, защо не си стоя на Олимп
Ясен Антов

Насред Джуджьобалювата плющялница откриха статуя на Зевс. Що ще в Джуджьобалювата плющялница Зевс, казаха, тоя прилича повече на Слави Трифунов, но с брада. От едно БЗНС пък заявиха, че това бил същинският Стамболийски в напреднала възраст.
Разбира се, археолози и изкуствоведи веднага се скараха и отнесоха въпроса до М-во на културата. Оттам изтече информация, че надделявало мнение - това не е Зевс, а крал Лир от Шекспир.

Икономисти обаче казаха, че Зевс може да донесе много приходи в бюджета, защото тая плющялница можела да стане атрактивна дестинация за чужди туристи.
(...) Колкото до произнасянето и Попокатепетел трудно се произнася, пък там годишно отиват милион и триста хиляди туристи.

Изказаха мнение и от КАТ - тези табели щели да предизвикат големи задръствания, защото чужденците ще се бавят, докато разчетат написаното, и така ще се трупат кола след кола. Освен това не било ясно как трябва да се изписва Джуджьобалюва плющялница с латиница, това също било проблем.