Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




РекламаСравни цени вКнигосвят
Третият разстрел
Марин Георгиев
Не пипай тази книга!
Ян ван Хелсинг
Пари на борсата
Ботьо Тачков
Опушена спирка
Александър Вутимски
Американски лекции
Итало Калвино
Натоварени със зло
Аркадий и Борис Стругацки
Муртаза
Орхан Кемал

ИНТЕРВЮ


По пътя с Кирил Матеев


Интервю с художника Кирил Матеев преди откриването на изложбата му в столичната галерия „Нюанс“, 5-18 април 2017 г.


По пътя с Кирил Матеев


Броени дни преди откриването на изложбата „По пътя...“ се намирам в ателието на Кирил Матеев, където наред с творби създадени през годините, той ми показва скулптурите за настоящата му изложба. Повече за тях и нещата по пътя ви представям в интервюто с автора.

Роден е през 1954 в Шабла. През 1981 завършва специалност „Скулптура“ в Националната художествена академия при проф. Д. Даскалов. А от 1993 преподава в катедра „Метал“. Негови скулптури са притежание на наши и чужди галерии: Германия, Русия, Франция, Швеция, Белгия, Гърция, Украйна, Аржентина, както и на много частни колекции.


- Как се насочи към скулптурата?

- Всеки, който иска да стане художник, си представя живописеца с баретата, четката, палитрата, с брадата. Никой не си представя, че ще бъде резбар или скулптор…  Е, може би някои, но аз специално никога не съм мислел, че ще правя скулптура или графика, а живопис. Но даже до 2-ри курс, когато бях в гимназията, ми беше неприятно да пипам глина – мазна, мокра, мека, кал. Докато не дойде един учител – Данчо Гаврилов, който от целия ни курс направи скулптори. Всъщност той така сладко, толкова увлекателно разказваше за скулптурата и ни показваше сравнително модерни работи, не съветска класика, а Бурдел и Роден. И покрай тези негови приказки аз неусетно взех да харесвам да се цапам с глина, да мачкам глината, да моделирам, да правя нещо. А пък той успя да ни убеди, че скулптурата е все едно да направиш една рисунка, ама от 360 места да я нарисуваш. И постепенно започнах да заобичвам скулптурата, пластиката въобще, защото едно, че е по-трудно да го направиш убедително от всяка една гледна точка, но и някак си е по-мъжка работа. А и самият аз установих, че нямам усет към цветовете. Мисля, че за да си живописец, трябва да имаш много по-друго отношение, да усещаш нюансите, тоналността, гамите – всичко. Всичките тези неща при мен малко липсваха и аз затова може би подсъзнателно правя повече графика, а не се занимавам толкова с цвят.


- Предстои ти да откриеш изложба в столичната галерия „Нюанс“. Как се роди идеята за нея и защо я озаглави „По пътя…“?

- Идеята…? Адски тривиално звучи, но просто вече беше време да направя някаква изложба. Последната ми самостоятелна изложба беше преди повече от 10 години. За 60-годишнината си не направих изложба, защото мразя годишнините и юбилейните изложби. По някакъв начин ми навяват мисълта за това колко временно е човекът на този свят. Един мой учител казваше, че „скулпторът прави две изложби – една приживе и една посмъртно, не може да прави всяка година.“ А иначе защо е озаглавена „По пътя“... това са неща, чувства и някакви вълнения, които са се родили в мен, точно по този житейски път, който, силно казано, е път на изкуството. „По пътя“ е много случайно заглавие. Имаше и друго, доста по-дълго, което включваше и камъни и препъникамъни и какви ли не неща. Обаче аз в крайна сметка го редуцирах. „По пътя...“, за да може да се тълкува всякак. А когато една картина, пластика или графика може да се тълкува по много начини, тя тогава се разбира от повече хора.


- В експозицията ще покажеш 13 скулптури. Има ли символика в това число?

- 13 са, защото аз много си обичам това число, нищо, че много хора го мразят. Може би съм бил в предишния си живот черна котка и затова 13 ми е любимото число. 13-и номер изтеглих на изпита по рисуване, когато кандидатствах в академията. И още щом изтеглих това номерче, бях сигурен, че ще изкарам изпитите и че ще ме приемат. А тогава кандидатствахме над 200 човека за същия брой места.


- Защо се насочи към библейската тематика?

- Просто така се получи. Започнах на шега една работа, която чисто композиционно и пластически си я търсех. Но разбира се, в главата ми се въртеше точно тази тема за неверието, за съмнението. И всъщност първата пластика беше „Съмнението“. НЕвярата, където Тома бърка в раните на Христос, за да се увери, че това е Бог, който е възкръснал. След нея реших, че мога да направя и още много други скулптури по тази тема и в тази стилистика, да ги събера в изложба, където да стоят като едно цяло. Появиха се „Кръстът“, „Напускането“, „Завръщането“, „Страстта“, „Изкушението“, „Изборът“...

В случая с пластиката „Водачът“ тръгнах от Мойсей, който извежда племето, обаче, за разлика от истинския Мойсей, моят водач не го следват тези след него. А напротив – вървят в обратната посока. Замислих се, че човекът е винаги е самотен, че дори и тези, които го следват, невинаги го разбират. Друга работа е „Тайната вечеря“, но не в онзи, каноничния смисъл с всеизвестните думи на Христос: „Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде“. Не това е моята тема, по-скоро показвам: че всеки се бори да е водачът, да води „бащина дружина“, а не толкова кой е предателят. Затова в случая и започва  едно ритане под масата, една суматоха, едно брожение. И тогава естествено се появи „Необходимият грешник“ с Юда. Нали има една поговорка, че човекът е това, което са приятелите му. Но пък на Юда всичките му приятели са светци. Та, дали той не е по светец от тях всъщност? И дали той е грешникът или са те. Надали съм прав, но ето такива въпроси съм си задавал.


- Винаги си се занимавал със скулптура. Непрекъснато експериментираш с материала – дърво, камък, керамика, метал. Кое те води при избора на  определен материал за дадената творба?

- По-скоро сменям материала често, защото по този начин даже си почивам. Когато човек работи само с един материал, рано или късно започва да прави едно и също, да се възпроизвежда. Ръцете имат памет. И по тази причина, тъй като всеки материал иска по-различно отношение – и дървото, и камъкът, керамиката искат много по-различно отношение от това към метала, защото всеки материал изисква точно толкова намеса в него, колкото той може да понесе. В метала можеш да направиш някаква плетеница, една страхотна дантела. Това в камъка трудно ще го постигнеш… е, може и да се постигне, но то пък ще унищожи материала като камък. Керамиката пък иска по-друго отношение, защото там остават следите от всички отпечатъци от пръстите, за разлика от метала например не минаваш първо през восък, а директно работиш в материал, той се изпича и както са ти останали отпечатъците, така и излизат. И керамиката е много по-непосредствена като въздействие вече. Аз бих я оприличил на една рисунка. Както се прави една рисунка – много бързо и спонтанно, така и керамиката може да се направи. Дървото, от друга страна, е нещо средно между метала и камъка и самото то е много топло на пипане и когато го докоснеш, е истинско удоволствие, докато камъкът и металът са студени. А дървото наистина топли отвътре. Както и керамиката топли, разбира се. Та така... А иначе аз ги сменям непрекъснато точно по тази причина: едно, че си почивам, друго, че не си позволявам да вляза в някакъв улей, да се преповтарям. Малко или много металът ме кара да бъда различен. А това най-силно  обичам – да бъда различен, не да бъда един и същ. В тази изложба 11 работи са от бронз, „Танцът“ е от дърво, а „Любовта“ от камък. Реших да са тези три материала. Спокойно можех да сложа и керамика и още нещо, но реших да съчетая точно тях. Защото аз ги работех и те се вливаха точно в темата „По пътя...“.  А по пътя понякога човек среща любовта, колкото и да е странно.


- Интересен е подходът ти и към постаментите. Те се явяват и част от композиционното решение?

- Това бяха гранитите, аз си ги бях измислил. Нарочно ги направих тези постаменти, защото и самите композиции са такава. Имах по една широка плоскост – бронзова и каменна и краката на фигурите се явяват в ажура между тях. Само тези крака се движат, извършват действието... Останалото е само рисунка и загадъчност. Даже и затова го оставих камъка по-суров, защото по-хубаво от суровия камък няма. Всяко заглаждане, полиране води към едни други естетики. А няма нищо по-хубаво от суровата истина. Както и суровият камък е точно суровата истина. Затова и така ги оставих, нарочно. Може би на някого ще му се стори странно, но аз отдавна открих тази красота на естествения камък. И много рядко правя постаменти или нещо към композицията с рязан или полиран камък. Случва се само за някой клиент, който изрично иска да направя такова нещо. Но обикновено се мъча да го убедя, че другата естетика е по-хубава. Тъй като съпоставянето на по-изящната метална част и грубостта на камъка носи допълнителна емоция.


- Интерес предизвикват и рисунките. Защо избра колажа?

- Това са рисунки - проекти за самите пластики. А защо колажи? – Защото това ми се правеше в този момент. Просто не бях правил колаж и самите рисунки са си пълен експеримент, но пък какво – аз се забавлявах, наистина.

 

- Ти си преподавател в НХА. Какво би казал на студентите си, които тръгват„по пътя“?

- Аз непрекъснато им повтарям едно също: че оцелява този, който много иска да стане художник. Защото художник не е този, който размахва четката или длетото майсторски. А този, който има куража да се лиши от нещо за сметка на друго. В случая – от материалното за сметка на духовното. Но когато човек много желае нещо, той няма начин да не го постигне, рано или късно. И аз даже си мисля, и напоследък им казвам, че по-добре е по-късно да постигнат успеха, защото ранният разглезва хората и могат да си останат на това ниво, на което са били харесани. А когато нещо се постигне с повече труд (а не трябва да личи, че е с много труд), когато се постигне малко по-късно и когато човек е малко по-зрял, тогава оценява това, което е постигнал и може да се раздаде докрай в работата си. Тук съм много сериозен, между другото. Със студентите си имаме всякакви приказки, но не с всички, защото не всички са за тази академия, за съжаление. Има хора, с които си говорим на професионални теми, а има и такива, с които не говоря, защото няма смисъл. Няма смисъл, когато човек сам не се усъвършенства, сам не потърси нещата; колкото и да го учиш, е все едно да пренасяш вода с пробита кофа. Нищо не остава в нея. Но пък има смисъл точно за тези хора, на които си заслужава да им обърнеш внимание. Защото може да има две зрънца в цялата тази нива, обаче точно заради тях си заслужава да положиш усилия и труд да ги поливаш, да се грижиш за тях, за да израстват и да се разлистят. А с другите вече спрях да си тровя нервите. Едно време много се ядосвах. Защо не искат да учат? Не можех да си го обясня. После разбрах, че има хора и хора... всички сме равни само по раждането си, след това всеки поема по някоя пътека, една е по-бърза, друга е прекалено бавна, а трета – наникъде не те отвежда.




Автор: Наташа Ноева
Източник: Кирил Матеев

09.04.2017 - 13:15

Посетено: 562


Етикети: Наташа Ноева, интервю, По пътя, София, галерия Нюанс, Кирил Матеев, художник, изложба, скулптура




Вземи линк към публикацията:

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=25452&sid=34






ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . По пътя с Кирил Матеев
коментари: 0 посетено: 562
-
bg . "Котките" сме вие и аз, всеки от нас
коментари: 0 посетено: 409
-
bg . Всички мюзикъли на Уебър са ми предоставени с право на моя собствена постановка
коментари: 0 посетено: 401
-
bg . Калин Николов. Свободата да се влюбиш в музиката
коментари: 0 посетено: 463
-
bg . Бързо интервю с влюбените от "Влюбеният Шекспир"
коментари: 0 посетено: 449
-
bg . "Непосредственият контакт с читателите винаги ме зарежда с положителна енергия"
коментари: 0 посетено: 1208
-
bg . Историята на една любов
коментари: 0 посетено: 547
-
bg . Ив Деска, автор на мюзикъла "Граф Монте Кристо", в София
коментари: 0 посетено: 553
-
bg . Върджил Донати: Учил съм се от Алексис Вайсенберг
коментари: 0 посетено: 781
-
bg . „Българи от старо време” са българските Монтеки и Капулети
коментари: 0 посетено: 578
-
bg . Весела Сели Райчинова: Фестивал на добротата и любовта
коментари: 0 посетено: 1275
-
bg . С ясна визия какво искаме и с правилните партньори няма непостижими цели
коментари: 0 посетено: 488
-
bg . Ключът към една епоха. Образи и документи. Въпроси и отговори.
коментари: 0 посетено: 429
-
bg . Тодор Игнатов - 40 от 95
коментари: 0 посетено: 393
-
bg . Завръщане към детството или как се прави книга
коментари: 0 посетено: 599
-
bg . Хубаво е да предизвикваш усмивка върху намръщените лица на българите
коментари: 0 посетено: 474
-
bg . Симеон Лютаков - театрално завръщане с „Едноокият цар” във Варна
коментари: 0 посетено: 676
-
bg . „Димитър Злочести и Войводата Патрев“ от Анчо Калоянов - поредната възродена класика
коментари: 0 посетено: 562
-
bg . Протестът като грешка на системата или на индивида
коментари: 0 посетено: 658
-
bg . „Кавказкият тебеширен кръг” - черно-бяла линия с цветни проблясъци
коментари: 0 посетено: 341
-
bg . Диляна Георгиева: Класическият музикант е потенциален емигрант
коментари: 0 посетено: 419
-
bg . Сергей Антонов: Да се стремиш да станеш Болшой театър
коментари: 0 посетено: 397
-
bg . Подарѝ концерт за Коледа
коментари: 0 посетено: 406
-
bg . Милена Гартли: При всички обстоятелства има избор. И най-често по-трудният избор е правилният
коментари: 0 посетено: 588
-
bg . Маноло Пунто: Да бъдеш творец означава да абсорбираш външните усещания и да ги възпроизведеш по личен начин и под друга форма
коментари: 0 посетено: 430
-
bg . „Доходно място” като усещане за българския преход
коментари: 0 посетено: 491
-
bg . Литературата носи по-особена памет от историята
коментари: 0 посетено: 433
-
bg . Мисълта да се вижда
коментари: 0 посетено: 405
-
bg . „Адриана Лекуврьор” във Варна – първа постановка в България на македонския оперен режисьор Деян Прошев
коментари: 0 посетено: 468
-
bg . Как Франческо Чилеа доведе световната оперна прима Цветелина Василева от САЩ във Варна
коментари: 0 посетено: 611
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>







 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
 РЕКЛАМА
bg Vampirromane
bg Business & Karriere
bg Shoes & Handbags
bg Dictionnaires techniques
bg Laptops & Notebooks
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини и в седмичния му бюлетин, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: http://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти


Valid XHTML 1.0 Transitional