Най-напред да припомня на късопаметните, че още преди 5-6 години сценаристите на "Шоуто на Слави" се шегуваха с имена на спортисти, не много известни у нас, като Лиза Мишпека и Путко Мафани. Но когато се оказа, че г-н Мафани ще е шеф на пресслужбата на клуба, където треньор е Камата, нещата излязоха от контрол!
Втора седмица нищи проблема със "смешните" имена вестник "24 часа". Брилянтна селекция "неприлични" собствени имена поднася Пенчо Ковачев. За жалост част от примерите си г-н Ковачев е взел от форуми и коментари, а те едва ли са най-достоверният източник, ако искаш да узнаеш кой е г-н Фанети Мазакура.
Вярно, посмях се на Ляо Хуй и Окака Чука. Но после се почуках по челото: защо не се поразровя тук и там, има интернет все пак...
И отзивчивият Google ме запозна с:
а) атлетката от Самоа Lisa Misipeka, която живее в Съединените щати. Нищо неподозиращата Лиза (или Лиса, или Лайза) стана обект на лингвистични упражнения, защото находчив сценарист "прочете" неправилно фамилното й име. Как то звучи на английски - аз не знам, питайте някой от многото българи, избрали Барак Обама за свой президент, те вероятно са го чували.
б) австрийската социалдемократка Heidemaria Onodi. Хайдемария има нещастието да носи фамилия, която на български означава едно родовъзпроизвеждащо действие. Само дето ударението е на последната сричка, на и, а не на предпоследната...
в) Роджър Касъл (Roger Casale) - бивш парламентарист от лондонската община Уимбълдън, чието име (и - забележете! - снимка) излиза, щом напишеш в търсачката нещо като fanetti mazakura - но само в български сайтове...
Потърсен от "часовата" преса за коментар, езиковедът проф. Владко Мурдаров призовава да се замислим как трябва да се постъпва с чужди имена, напомнящи наши думи, които можем да определим като неприлични, груби или обидни.
Видният ни лингвист съветва журналистите да се отнасят към "голямата книга" интернет, където човек може да прочете точното име на онзи, за когото се отнася информацията, и да спазват правилата за транскрибиране на чуждите имена - тоест да ги предават така, както те звучат в езика, от който идват.
Само че, проф. Мурдаров, нали именно прочитането крие опасността да бъде погазен законът за транскрипцията!
Новинарите трябва да слушат, не да четат вестите, които ще представят на зрителите и слушателите си. От американска телевизия най-добре ще разбереш как се казва американски актьор, спортист или политик, трябва ти френска "говореща" медия, за да научиш името на французин.
Е, общо взето, това е принципът. Иначе словесните ни търсения ще варират от мадам Зелева до фрау Йелева.
А пък "неприличните" имена са просто начин да се изяви прословутото грубовато чувство за хумор на нашенеца и си имат своето място в смеховата култура на съвременния българин.
Чийто езиков космополитизъм се простира от Курило до Курилските острови...
