Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




РекламаСравни цени вКнигосвят
Третият разстрел
Марин Георгиев
Не пипай тази книга!
Ян ван Хелсинг
Пари на борсата
Ботьо Тачков
Опушена спирка
Александър Вутимски
Американски лекции
Итало Калвино
Натоварени със зло
Аркадий и Борис Стругацки
Муртаза
Орхан Кемал

ПРИМЕР-НО


Театър "Ла Моне" от Брюксел може да бъде модел за нас


Пред конкурса за директор на Националната опера в София


Театър "Ла Моне" от Брюксел може да бъде модел за нас


◊ ПОЛЕЗНО ЧЕТИВО

Дейността на този забележителен оперен театър днес се следи от цяла Европа. Благодарение на телевизионния канал "Mezzo" от няколко години можем да гледаме репортажи и цели постановки от операта в Брюксел. Сега, когато псевдореформата “ОФД” осакати нашите музикални сцени и на практика унищожи филхармониите и оперите в големите градове, можем само да завиждаме на белгийците за това, което имат и ревниво пазят. Но за разлика от нас, те не рушат, а поддържат традициите си и градят!

Първият оперен театър в тази страна е основан през далечната 1862, а през 1697, благодарение на парите на банкера Джан Паоло Ломбарди и проекта на двама венециански архитекти, Паоло и Пиетро Беци (вуйчо и племенник), е построена първата сграда на “Ла Моне”. Името  идва от “монета” на френски. През 1819 сградата е преустроена и открита тържествено по повод обявяването на независимостта на новосъздаденото Кралство Белгия - с премиерата на операта на Даниел Франсоа Обер “Фенела или Нямата от Портичи”, със сюжет - прочутото селско въстание на Мазаниело.

Опустошителен пожар през януари 1855 унищожава прекрасната сграда в стил Луи ХIV, пощадени са единствено външните стени и красивата фасадна част в неокласически стил. Възстановителните работи продължават само 14 месеца (Да си спомним за нашата Старозагорска опера, чиято сграда стоя повече от 15 години опожарена, но е добре, че Операта в този град дава от 85 до 100 представления годишно, докато Пловдивската не изнася и 15 за сезон!).

И нещо много важно: Ла Моне е прекрасен музикален театър, който се ръководи не от директор-диригент, а от интендант, както е в почти цяла Европа. Нашият печален опит с директори диригенти, някои от тях вече на пенсионна и дори на преклонна възраст, като Борислав Иванов, а други - некомпетентни като Найден Тодоров (време е Министерството на културата да помисли за това!), доведе музикалните ни театри до „под кривата круша”, те представят вече не музикални спектакли, а нещо средно между оперни представления и костюмирани концерти с набързо комплектувани и небалансирани състави, с примитивна режисура от рода на „влез-излез”, без художествено осветление, със сценография в една напълно овехтяла, читалищна естетика.

Със своите 1800 места залата на “Ла Моне” е една от най-красивите и функционалните в Европа. А театърът - един от най-добрите ансамблови театри в света - е една от трите белгийски национални институции на пряко подчинение на правителството - останалите две са Кралските музеи и Националният оркестър на Белгия.

С процеса на обединението на Европа мнозина днес вярват, че “Ла Моне” може да се утвърди в скоро време като “театър-модел на бъдеща обединена Европа”.
Огнян Стамболиев


◊ РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА "ЛА МОНЕ" ПРЕДСТАВЯТ ТЕАТЪРА И СЕБЕ СИ

. Генералният директор:
Бернар Фокруи, органист и генерален директор, наследил харизматичния Жерар Мортие, водил цели 12 години “Ла Моне”, за да бъде днес той такъв, какъвто е - голям и съвременен музикален театър, превъзхождащ в редица отношения други, доста по-големи от него. Той е единственият белгиец от ръководството.

Не се ли чувства малко изолиран?
- В “Ла Моне” работят хора от 30 националности. Нашата мисия като национална опера може да се изрази чрез серия концентрични кръгове: първият - община Брюксел (тя е двуезична!), после - региона Брабант, а след това и федералното Кралство Белгия...
- А след него и Европа?!
- Предпочитаме да говорим за “международно присъствие”. Всъщност нашето присъствие в Европа е от края на ХIХ век.
- ...Когато Вагнер е повече представян в Брюксел, отколкото в Париж...
- Да, а също и авторите от младата тогава френска школа: Шабрийе, Рейе, Маняр, Венсан Д'Енди, идвали тук да поставят своите нови сценични опуси, които не са имали достъп до Париж. През 2003 чествахме 100-годишнината на една важна опера, “Крал Артур” от Ернест Шосон, представена у нас, след като е била нежелана в Париж и Дрезден...
- Междувременно авторът й умира...
- Грижим се много за живите автори. Откакто съм директор, осъществихме 15 световни премиери. Нашият композитор Филип Бьоман написа наскоро опера по драмата на Аугуст Стриндберг “Госпожица Юлия”. Поръчахме на японеца Тошио Хокосава нова опера по сюжет от Юкио Мишима - “Ханжо”. Освен това разполагаме с добра трупа за модерен балет, с която правим спектакли по музика на нови автори. Този състав даде през м.г. 137 представления тук и на турнета в 9 страни!
- А традиционния репертоар?
- Опери, балети, концерти с певци - един голям и богат афиш. Нашата формула е “1:3” или всяка година поне по една класическа опера, една съвременна творба и една “нова класика”...
- Което означава?
- Забравени класици от минали епохи или все още непризнати напълно като такива. Стари и нови. Например, “Питър Граймс” на Бритън, която поставиха за нас Антонио Папано (беше копродукция с операта в Билбао, Испания). Или една абсолютна “новост” от ХVII век - операта-серия “Хелиогабал” на Франческо Кавали, известен днес с “Калисто” и “Еджисто” (реализирани на наша сцена), непоставяна никога на сцената, поради цензурна забрана.
- За бароковата опера имате много място. Можете да разчитате на най-големия й познавач днес Рене Якобс... Не ви ли засегна световната криза? Тук никой не говори колко скъпо изкуство е операта...
- Вярно е, че театрите и музеите, изобщо културните институции са по принцип скъпи предприятия. Но за  съжаление, никой не прави обратната сметка: колко ще изгуби обществото без тях?! А трябва да се подчертае, че културата е не по-малко важна от икономиката. В Билбао музеят “Гугенхайм” направо съживи регионалната икономика. Днес големите фирми и предприятия, които търсят нови седалища се съобразяват с наличието на оперни театри в градовете. Знаехте ли това?...

. Финансовият "министър" на "Ла Моне":
Бернар Куган, финансовото лице на “Ла Моне”, е кореняк-парижанин и живее в Брюксел от десетина години. Макар и с минало на “бизнес адвайзър”, той не обича да говори много за цифри.

- Една френска поговорка гласи: “Църквата трябва да е в центъра на селото”. Нашата “църква” е сцената, центърът на нашето “производство”. Една “машина за сънища и мечти”, наречена театър.
- Сънища и мечти и нищо друго?
- Да кажем още: място за открития, срещи, експерименти, контакти. Ние сме едно голямо предприятие. Габриел Моне, считан за един от “бащите на Европа”, казваше, че: “ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПОЧВА НЕ ОТ ИКОНОМИКАТА, А ОТ КУЛТУРАТА”, макар че културата все още не е влязла напълно в прерогативите на ЕС. Но и това ще стане в скоро време...
- Не ви ли вълнува преди всичко баланса?
- Балансът не е фетиш, а инструмент за изпълнението на една културна мисия. Ние сме 500 щатни служители, произвеждащи спектакли почти всеки ден, един пълен цикъл на производство. 20 милиона евро при нас отиват за заплати и осигуровки, 14 за постановки и 6 за сградата и за други основни разходи.
- А приходите?
- 28 милиона от държавата, 5,5 милиона от билети, 6,5 от спонсори и турнета.
- И турнетата ли считате за част от вашата дейност?

- Да, те показват лицето ни пред света. Барселона, Севиля, Париж, Амстердам, Виена, Дрезден, Лондон, Берлин, Токио... Освен това, правим копродукции с Ковънт Гардън, Метрополитън, Шатле, Париж... И това ни носи по 2,5 милиона годишно.
- Впечатляващо! А кои са главните ви спонсори?
- Те са организирани във Фондацията “Ла Моне” и са десетина банкови групи като: “Агфа”, “Дексиа”, “Ситибанк”... Имаме още партньори като: “Пежо”, “Униливер”, телевизионни мрежи, големи вестници...

. Художественият директор:
Валерио Тура, наскоро пристигнал от Италия...

- С какви задачи?
- Да помагам на генералния директор и на музикалния директор в осъществяването на проектите, а също и в разпределението на ролите (кастингите).
- Какво е отношението ви към гост-солистите?
- Опитваме се да им предложим подходящи условия и климат за работата им тук. Репетициите при нас са доста по-продължителни, отколкото са в другите театри, защото само така се прави ансамбъл, а не в последния момент! Хонорарите при нас не са много високи. Но въпреки това много артисти са готови да дойдат да работят при нас, именно заради театралната работа тук.
- Може би и климатът на работа ги привлича?
- Сигурно. Аз участвам в дирекционния съвет, състоящ се от 6 души, които се събират всеки вторник за около три часа. Колегиалността тук е забележителна. Обменят се мнения, идеи, предложения.
- “Ла Моне” не е театър на звездите. Спомням си войната на Жерар Мортие през 80-те срещу Павароти...
- Да, той казваше: “У нас коридорите, а и вратите са твърде тесни за фигурите на Павароти и Джеси Норман!” Тук се предпочита ансамбловият театър, единственият, който дава истински резултат. Хората идват тук заради певците, които трябва да бъдат артистични и хубави, а не дебели и статични! Освен това ние сме достъпен за публиката театър. Цените на билетите варират от 8 до 90 евро. Всеки може да влезе тук. Залата се пълни докрай, всяка вечер!
- Дори на модерните опери?
- Данните говорят, че “Три сестри” по Чехов на унгареца Петер Етвьош е била посетена досега 96%, а “Балада” на италианеца Лука Франческони - 88%. А това са постановки с доста сложен музикален и сценичен език. Поддържаме и изпитаната политика на абонамента. Даваме сериозни намаления за младежите, пенсионерите, инвалидите, безработните, дори за бившите затворници. Поддържаме  програмата “Опера-Училище”. Освен това имаме и Студия за млади артисти, които нямат постоянна работа и ангажименти.

. Музикалният директор:

Казуши Оно, четиридесетгодишен, роден в Токио. Когато бил на три години, родителите му го заварили да дирижира Ероиката на Бетовен пред радиото у дома... Работил е в Монте Карло и Милано, асистирал е на Волфгант Савалиш, а също и на Джузепе Патане. Дирижирал е в Парма, Карлсруе, Германия - там е бил шефдиригент от 1996 до 2002.

- Защо точно в Брюксел, господин Оно?

- За младите японци музиката на класиците е начин на живот и една мечтана кариера, в която може да се осъществи най-вече в Западна Европа. Малко са оперните оркестри, а също и симфоничните, днес без японски музиканти в тях. И “Ла Моне” не прави изключение. Тук аз се чувствам като у дома си… Аз, разбира се, съм японец, но и европеец. В свободното си време чета: Шекспир, Ибсен, Хофманстал, Д'Анунцио, Оскар Уайлд...
- А Мишима не е ли японският Д'Анунцио?
- За мен е чест да дирижирам  операта “Ханжо” по текста на Юкио Мишима в Брюксел и Екс Ан Прованс. Мисля, че интеграцията между културите и езиците в операта може да поддържа това прекрасно изкуство като жив организъм, за да не се превърне то в музей. Аз обичам всяка музика, която дирижирам, но ако е върху драматичен текст - за сцена, я предпочитам. Бих искал да правя сега повече Моцарт, защото този невероятен автор е една вселена. В него има всичко - и прекрасни герои, и прекрасно пеене, и прекрасна музика!

сп. „Амадеус”, Рим
Преведе от  италиански:
Огнян Стамболиев



Автор: Огнян Стамболиев

08.11.2007 - 23:08

Посетено: 3143

Вземи линк към публикацията:

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=4830&sid=35






ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . Пътят към Мангалия. Или за "Вечерта на морето" в Румъния
коментари: 0 посетено: 4129
-
bg . Прощално слово на Спас Ташев
коментари: 3 посетено: 2445
-
bg . Познаваме ли внуците си?
коментари: 0 посетено: 1583
-
bg . Диктатурата на "Белия боклук"
коментари: 3 посетено: 2603
-
bg . Денят на Заека в Англия
коментари: 0 посетено: 2466
-
bg . Театър "Ла Моне" от Брюксел може да бъде модел за нас
коментари: 0 посетено: 3144
-
bg . За един несъстоял се детски конкурс
коментари: 0 посетено: 1806
-
bg . Авангарден театър в Европа. Опера без... текст?!
коментари: 0 посетено: 1920
-
bg . Нов роман на А. Дончев достигна 100 000 тираж
коментари: 0 посетено: 1986
-
bg . Представяне на съвместен френско-германски учебник по история
коментари: 0 посетено: 1809
-
bg . Тя ще дойде в България
коментари: 0 посетено: 1749
-
bg . В стрес от зори до мрак
коментари: 0 посетено: 1497
-
bg . Как се избира учебник
коментари: 0 посетено: 1401
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>







 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
 РЕКЛАМА
bg Vampirromane
bg Business & Karriere
bg Dictionnaires techniques
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини и в седмичния му бюлетин, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: http://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти


Buy Books from Amazon: Bücher Amazon | Amazon Livres
Valid XHTML 1.0 Transitional