Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




РекламаСравни цени вКнигосвят
Третият разстрел
Марин Георгиев
Не пипай тази книга!
Ян ван Хелсинг
Пари на борсата
Ботьо Тачков
Опушена спирка
Александър Вутимски
Американски лекции
Итало Калвино
Натоварени със зло
Аркадий и Борис Стругацки
Муртаза
Орхан Кемал

ОТЗИВИ


Връщане към българските корени в театрален сезон 2016-2017 г.


Гастролът на Варненския и Пловивския театър потвърдиха тази тенденция



Обръщане към класиката и към българските корени – може би това е най-характерното за театрален сезон 2016-2017 г. и това бе потвърдено от неотдавнашния гастрол на Варненския и Пловдивския театър в София. Тъй като тази година голям дял от номинациите за театралните награди на Съюза на българските артисти „Икар” се паднаха на извънстоличните трупи, затова интересът към представленията на Варна и Пловдив бе голям. През март те отново ще пристигнат в София с нова продукция, така че ще може да оформим окончателно впечатленията си от тяхната работа за отминаващия сезон.

Две от показаните представления - „Криворазбраната цивилизация” по Добри Войников, под режисурата на актьора Стоян Радев Ге. К. и „Вълци” по „Трънски разкази” на Петър Делчев на Диана Добрева се опират на българското, но подходът към поставянето им е коренно различен.  

Спектакълът на Стоян Радев Ге. К. „Криворазбраната цивилизация” е решен в стилистиката на България от началото на ХХ век и напомня малко лирическите романтични филми на късния Чарли Чаплин. Може би това се дължи на ретро сценографията и костюмите (дело на Даниела Николчова), както и на прекрасната музика, която звучи като фон през цялото време. Постановката далеч надхвърля добре познатия ни средношколски текст – малко наивната пиеса на Добри Войников, защото тя е обогатена с авторски вметки на режисьора. В представлението успоредно вървят три линии. Освен основния сюжет на „Криворазбраната цивилизация”, добавено е пътуване на една театрална трупа, която репетира „Криворазбраната цивилизация” в чакалните на различни гари. Водещо в тези интермедии е показване всеотдайността на актьорите към театъра и обяснение в любов към това трудно изкуство. Освен това в действието са вплетени автентични откъси от пресата от началото на ХХ век, от които научаваме как е била създадена морската ни трупа и критически текстове за нейните първи постановки. Тази „документална” линия се дължи на това, че спектакълът „Криворазбраната цивилизация” е посветен на 95-годишния юбилей на Варненския театър. Всичките линии се преливат плавно една в друга, така че зрителят на моменти сигурно се пита къде му се „губи”сюжетът на „Цивилизацията”, но пък това е обогатило постановката.

В този спектакъл няма главни и второстепенни роли, актьорите играят ансамблово в един специфичен сатиричен, на моменти гротесков маниер, който напомня много играта на самия режисьор – варненската звезда Стоян Радев. Този стил го открихме още в блестящото му превъплъщение като Ричард III, който актьорът постепенно доразви, за да го видим като Аркадий Чхеидзе в „Кавказкият тебеширен кръг” на Маргарита Младенова - роля, донесла му номинация „Икар” за главна мъжка роля. По време на спектакъла актьорите през цялото време са на сцената и извършват някакво действие, подход, който стана нещо като запазена марка за Александър Морфов.

„Криворазбраната цивилизация”  дава възможност на младата Гергана Арнаудова да блесне като Мадам Злата и две сцени с нейно участие предизвикват най-голям възторг сред зрителите. В едната тя се извива гъвкаво подобно на риба, а в другата – седи заедно със „съпруга” си Хаджи Коста – Николай Божков на обърната гарова пейка, така че зрителите от залата все едно ги гледат отгоре. Оригинално хрумване.

Онова, което обединява „Криворазбраната цивилизация” и „Вълци” е, че и двете пиеси са написани на архаичен български. Но докато първата носи езика на своето време - Добри Войников пише пиесата през XIX век, като нарочно изкривява малко думите за по-голяма комичност, то „Вълци” принадлежи на едно течение (може и така да го наречем) в българската литература и драматургия, което се опитва и то доста успешно да възкреси стария български говор. Тази мода не започва от „Възвишение” на Милен Русков или „Калуня-каля” на Георги Божинов, които толкова нашумяха, а има своите корени още от Йордан Радичков, Николай Хайтов, Боян Папазов, Възкресия Вихърова, Иван Добчев и Маргарита Младенова, за да бъде продължена и от Петър Делчев с неговите „Трънски разкази”, написани на автентичен трънски диалект. Те служат за литературна първооснова на „Вълци”, сценичната адаптация е на Александър Секулов.

Постановката „Вълци” е тревожен вик, че губим човешкото, че все повече се отдалечаваме от цивилизационното развитие на човечеството. Че сякаш оскотяваме и се връщаме назад към животинското. Героите на „Вълци” са изгубили много от своя човешки облик – те са заприличали на получовеци-полуживотни, живеят в някакви груба първобитна обстановка, облечени са в кожи. Те живеят като в глудница – посока в живота им дава „старшия” и, ако някой се отклони от предписанието, те са готови да го разкъсат на парчета и са по-безпощадни и жестоки от самите вълци. При тях действа само законът на дивата природа, тоест на по-силния. Загубили човешкото, те вече почти не могат да говорят и да изговарят думите, а от устата им излиза нещо като грубо мучене. В тях няма никаква доброта, съпричастност и любов, благородството и топлината, те са станали безпощадни, свирепи и жестоки, подозрителни и отмъстителни. Затова вълчият вой звучи като рефрен през целия спектакъл.  

Това силно социално послание е поднесено експресивно, стегнато и със сгъстени краски, така както го умее само Диана Добрева. Образно, почти без думи с ярки, почти пантомимични сцени. Може да наречем „Вълци” много „мъжки” спектакъл, за разлика от предишните й „Къщата на гнева“ и „Йерма”, които бяха далеч „по-женски” може би заради тематиката си и заради преобладаващото присъствие на актриси в тях. Докато суровия „Вълци” е откровено „мъжки” спектакъл. Софийската публика сигурно е открила за себе си страхотни актьори от пловдивската трупа, някои от които критиците добре познават - Добрин Досев, Ивайло Христов, Венелин Методиев, Красимир Василев, Димитър Банчев, Алексей Кожухаров, Димитър Димитров, Троян Гогов, Симеон Алексиев, а към тях се е присъединил и Герасим Георгиев-Геро. Не може да подминем майсторския монолог на Ивана Папазова, играта на Мария Генчева, както и сполучливия избор на непрофесионалния актьор Иван Костадинов като Попчето. Режисьорката е вплела в действието своята запазена марка - сцени-метафори, които приличат на живи картини (вселяване на вълк в човек, заплюване на съгрешилата мома Ягода с кървава слюнка, обругаване и кърваво малтретиране на божи човек), с които ще бъде запомнен спектакълът.

Воят и вопълът зловещо се надпяват, а човешката глутница е по-безпощадна от вълчата.

 



Автор: Мариана Цветкова

20.02.2017 - 17:00

Посетено: 851


Етикети: Драматичен театър Варна, театър, гастрол, София, Криворазбраната цивилизация, Драматичен театър Пловдив, Вълци, отзиви, Мариана Цветкова




Вземи линк към публикацията:

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=25138&sid=64






ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . Бохемските кафенета на соца като артистична агора
коментари: 0 посетено: 443
-
bg . Дневникът на водата
коментари: 0 посетено: 312
-
bg . Падне ли сянка върху сърцето, то гърми като пистолет
коментари: 0 посетено: 436
-
bg . Галерия „Нюанс” ни кани сред природата на Марио Жеков
коментари: 0 посетено: 285
-
bg . Мигове в градината
коментари: 0 посетено: 244
-
bg . Георги Лечев нарисува дъха на морето
коментари: 0 посетено: 457
-
bg . Бежанците влязоха в изложба
коментари: 0 посетено: 459
-
bg . Арогантната простащина – бич на днешния ден в „Щастливеца”
коментари: 0 посетено: 1274
-
bg . На „Влюбеният Шекспир” с любов
коментари: 0 посетено: 231
-
bg . Без паузи
коментари: 0 посетено: 369
-
bg . „Женитба” от Гогол като кабаре в Театър „София”
коментари: 2 посетено: 1084
-
bg . Село става столица на градската песен
коментари: 0 посетено: 295
-
bg . Никола Манев - пленникът на светлината
коментари: 0 посетено: 750
-
bg . Най-сетне: чешитите от блоковете - клюкарките, котките и кучетата може да видим в изложба
коментари: 0 посетено: 463
-
bg . Галерия "Нюанс" кани в приказния свят на Рошпака
коментари: 0 посетено: 463
-
bg . Човек прилича на своя бог
коментари: 0 посетено: 364
-
bg . „Мона и Mагелан”, или конкретното измерение на другостта
коментари: 0 посетено: 753
-
bg . Доня Алба – мистичната румънка
коментари: 0 посетено: 564
-
bg . Тъга, която рисува крила
коментари: 0 посетено: 1028
-
bg . Филмът „Врагове” – човешки за войната
коментари: 0 посетено: 392
-
bg . Пънк изложба вплита кумирите в изкуство
коментари: 0 посетено: 394
-
bg . Изложбата „Откровение” - откровено за любовта на Борис Христов и Пенка Касабова
коментари: 0 посетено: 1623
-
bg . "Влюбеният Шекспир". Рефлексии
коментари: 0 посетено: 1298
-
bg . Суперпродукцията "Влюбеният Шекспир" на Варненския театър ни зарадва с разкошни декори и актьорски превъплъщения
коментари: 0 посетено: 1480
-
bg . Свободата да станеш такъв, какъвто можеш
коментари: 0 посетено: 587
-
bg . Жени Костадинова за „Лятото на астрите” от Илеана Стоянова
коментари: 0 посетено: 367
-
bg . Връщане към българските корени в театрален сезон 2016-2017 г.
коментари: 0 посетено: 852
-
bg . Истинската отплата за приятелството
коментари: 0 посетено: 764
-
bg . Фотографската изложба "Статуята" на Зафер Галибов – повод за много размисъл
коментари: 0 посетено: 641
-
bg . Магическият реализъм в чешкия филм "Желари"
коментари: 0 посетено: 1116
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>







 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
 РЕКЛАМА
bg Vampirromane
bg Business & Karriere
bg Dictionnaires techniques
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини и в седмичния му бюлетин, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: http://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти


Buy Books from Amazon: Bücher Amazon | Amazon Livres
Valid XHTML 1.0 Transitional