Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




РекламаСравни цени вКнигосвят
Третият разстрел
Марин Георгиев
Не пипай тази книга!
Ян ван Хелсинг
Пари на борсата
Ботьо Тачков
Опушена спирка
Александър Вутимски
Американски лекции
Итало Калвино
Натоварени със зло
Аркадий и Борис Стругацки
Муртаза
Орхан Кемал

ГЛЕДНА ТОЧКА


Българската национална идентичност не може да се продава на Женския пазар!


Брифинг на ИЕФЕМ – БАН на 17.12.2016


Българската национална идентичност не може да се продава на Женския пазар!
На снимката от ляво надясно: доц. д-р Петко Христов, проф. дфн Албена Георгиева, доц. д-р Валентина Райчева, доц. д-р Ива Станоева


Проф. дфн Албена Георгиева, зам.-директор на ИЕФЕМ – БАН:

Всичко, което знаем за нашите традиции от миналото, дължим на учените, които от Възраждането насам документират и съхраняват знанието за песни, приказки, обичаи, музика и танци. Това е нашата роля и до днес – да обогатяваме и допълваме това знание, което се съхранява в архивите на ИЕФЕМ. Знанието за културата, която е съществувала и продължава да се развива по нашите земи, ни дава лице, прави ни различни и специфични, дава ни идентичност. Ако държавата не отделя необходимите за наука средства и продължи да отрежда унизително положение на учените, страната ни е обречена на обезличаване и на лишаване от най-способните млади умове, които търсят по-добри условия за реализация навън.

Доц. д-р Валентина Райчева, зам.-предс. на Научния съвет при ИЕФЕМ:

Учените в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей не се занимават само с изследване на културните традиции и културното наследство. Нашият институт има много лица и това е само едно от тях. Всичко, което се отнася до човека и човешкото, във всекидневието и в празника, важни проблеми на обществото са във фокуса на нашия интерес – разрушаване на семейната структура и други ефекти от масовата емиграция от България, демографският срив, природните бедствия, многопосочните връзки и отношения човек – природа и мн. др. Нашият институт има традиции в изследването на етнокултурните общности в България, на българската диаспора, на субкултурните общности и стилове. По заглавията на книгите ни се виждат различните проблеми, по които правят изследвания учените. А докторските дисертации на нашите млади колеги, издадени по проект „Стимулиране на научния потенциал и изследванията на културната памет, културното наследство и идентичности”, финансиран по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” са друго голямо изследователско поле, в което институтът работи много добре. Важна изследователска област представя човешката мобилност, в това число и вълната от мигранти и бежанци към България и другите страни на Европа. Чувстваме като свой дълг да подготвяме и издаваме енциклопедични речници и енциклопедии, които са много трудоемко дело, отнемащо години, но много полезно (речник на словесните термини във фолклора, на човешкото тяло, енциклопедия на народната медицина и др.). 

Ние предлагаме резултати от своите изследвания на различните държавни институции, които могат да бъдат използвани за законодателни промени, промени в определени политики и практики (например в сферата на осиновяването, обучението по български език в диаспорно съществуване, в културния туризъм и др.). Те винаги са посрещани добре, но не са прилагани.   

Обърнахме се към вас, медиите, защото сте ни необходими. Искаме да бъдете посредник между нас и управляващите, за да започнем най-накрая разговора за науката и обществото. Досега бяхме свидетели само на монолози. В публичното пространство управляващият елит отправя най-вече обвинения към учените на БАН или демонстрира снизхождение и безразличие. Ние опровергаваме неверни твърдения, принудени сме да доказваме необходимостта от развитието на наука в държавата и да обясняваме с какво се занимаваме. Но така и не успяваме да влезем в диалог.

Искаме обикновени неща, които са право на всички работещи. Искаме да работим при нормални условия на труд. Например, в по-голямата част от сградата на института и музея няма отопление през зимата, както и в момента тук в залата! Искаме да имаме достойно заплащане за ценза и труда си, да не се налага да самофинансираме с мизерните си заплати теренни изследвания, участие в научни форуми, консумативи, необходими за дейността ни. Ако учените от моето поколение все още приемат работата си като мисия или скъпо хоби, на което са се посветили, младите хора не се задоволяват с мизерните условия на труд и заплащане и не е далече денят, в който ще се прекъсне нишката на приемственост в нашата наука. И това не се отнася само до нас, работещите в БАН. Нашите проблеми са проблеми и на хуманитаристиката във висшите училища.

Гл. ас. д-р Ива Станоева, научен секретар на ИЕФЕМ:

Една от важните дейности, които осъществява ИЕФЕМ е експертната. Ние подпомагаме държавата в реализирането на различни културни политики в опазването на културно наследство. Особено съществена е ролята ни в сферата на опазването на нематериалното културно наследство (НКН) и прилагането на Конвенцията на ЮНЕСКО от 2003 г. Благодарение на нашата активна роля България има свой Национален регистър на НКН; през две години провежда Националната система „Живи човешки съкровища”, чрез която се попълва Националната представителна листа на елементи на НКН. От ИЕФЕМ са екипите, изготвили досиетата на всички кандидатури на България, които до този момент са вписани в Световния списък на ЮНЕСКО за НКН на човечеството – Бистришките баби, Нестинарството, Чипровските килими, Пернишката Сурова, както и на Събора в Копривщица в списъка на добрите световни практики. Ние подпомагаме експертно не само Министерството на културата, но и читалищата в страната, самите носители на НКН. А тази помощ допринася за икономическото развитие на дребен и среден бизнес в общините сферата на алтернативния туризъм. Днес, когато все повече ставаме свидетели на бутафорни крепости и на измислени ритуали, които да привличат туристи със своята атрактивност, има реалната опасност да загубим стойностното наследство, това, което е характерно и типично за съответната локална общност, и което сме длъжни да съхраним за поколенията след нас. И тук е нашата роля на експерти. Ние провеждаме семинари в института, на които се обсъждат реалните проблеми на опазването на културното ни наследство и каним колеги от други институти и университети, от музеи и читалища. Винаги каним и представители на Министерство на културата, но явно поради голяма ангажираност те не успяват да намерят време и да вземат участие. Не получаваме отговори и на предложенията, които формулираме в края на подобни семинари и изпращаме до ресорните заместник-министри на културата. Освен с тези по-видими дейности, ИЕФЕМ е изключително ценен за обществото като цяло с огромното културно богатство, което съхранява в своите архиви и музея – документи, теренни материали, снимки, аудио- и видеозаписи, облекло, накити, предмети и др.

И днес, когато политиците и управляващите казват, че бизнесът е този, който трябва да финансира науката в България, не се замислят, че при хуманитарните науки нещата стоят по-различно. Държавата е тази, която трябва да осигурява средствата, необходими за изследване на културата на различните общности, живеещи на територията на България, както и на тези, емигрирали и установили се в чужбина. Не бизнесът, не чуждите фондации, не европейските програми. За да знаем кои сме, за да пазим и съхраняваме паметта на предците си, за да я предадем на поколенията след нас, ние правим своите изследвания и предлагаме експертните си становища, а българската държава трябва да поеме своята финансова отговорност.

Доц. д-р Петко Христов, директор на ИЕФЕМ:

От изказванията на колежките ми стана ясно, че целта на този брифинг е да представим ИЕФЕМ при БАН като изключително важен изследователски, експертен, духовен и образователен център.

Да, моите колеги от ИЕФЕМ са автори на множество книги и статии на разнообразни теми, които са публикувани в различни издателства и са на европейско равнище, част от Европейското научно пространство. Благодарение на експертите от ИЕФЕМ са направени вписванията на културните постижения на българския народ в листата на ЮНЕСКО за постижения в областта на световното нематериално културно наследство. ИЕФЕМ е важен духовен център – само като пример днес в хода на Коледните ателиета в залите на Националния етнографски музей ще пее Хорът на НГДЕК – София, а след три дни Посолството на Украйна в България ще направи представяне на най-новата книга за големия български архитект от украински произход Михайло Парашчук. В ИЕФЕМ се обучават много докторанти, но едновременно с това по повод на редица големи традиционни празници като и Коледа, Великден и Баба Марта, в залите на Националния етнографски музей се правят ателиета за деца, които да изработят своите мартенички, писани яйца, сурвачки и коледни хлябове. Нашата амбиция е да направим в Музея един модерен Образователен център, който да предложи на Училището – и на основния, и на средния курс, целогодишно обучение по определени теми от програмите по география, човек и общество и история. Затова и стартирахме DMS-кампания за набиране на средства – достатъчно е да се изпрати SMS на номер 17 777 с текст „DMS MUZEY“ и така с 1 лев ще бъде подпомогната нашата инициатива.

Нашият отговор на призивите на политиците към учените да излязат на улицата и да предложат продукта на изследванията си на пазара е, че българската национална идентичност не може да се продава на Женския пазар! И ако българските граждани, включително българските политици, искат да обяснят на децата и внуците си какво ги прави българи, нека ги доведат при нас, ние ще им разкажем и покажем!

 




Автор: ИЕФЕМ - БАН

20.12.2016 - 16:00

Посетено: 1327


Етикети: ИЕФЕМ БАН, позиция, наука, национална идентичност, брифинг




Вземи линк към публикацията:

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=24866&sid=23






ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . Писателят Илия Троянов и дебатът около превода на „Macht und Widerstand“
коментари: 0 посетено: 672
-
bg . Общественият съвет на БНР призова „Музикаутор“ да преоцени финансовите си претенции към Националното радио
коментари: 0 посетено: 639
-
bg . БНР не приема исканията на „Музикаутор“ и ще инициира обществена дискусия по темата
коментари: 0 посетено: 516
-
bg . Българската национална идентичност не може да се продава на Женския пазар!
коментари: 0 посетено: 1328
-
bg . Наука или колония?
коментари: 0 посетено: 402
-
bg . Юношество, социализъм, утопия. Октомврийски дни на четенето
коментари: 0 посетено: 1205
-
bg . Децата ни са сами, докато спорим за „История славянобългарска”
коментари: 0 посетено: 405
-
bg . Книга на бъдещ президент
коментари: 0 посетено: 425
-
bg . Защо да не е „Бариерата“?
коментари: 0 посетено: 576
-
bg . О, недостойни, свалете портрета на Левски от кабинетите си...
коментари: 0 посетено: 1163
-
bg . Изкуството иска жертви
коментари: 0 посетено: 687
-
bg . Още малко по темата "социализъм"
коментари: 0 посетено: 954
-
bg . За заптиетата и телефоните
коментари: 0 посетено: 815
-
bg . Един учебник по литература?
коментари: 1 посетено: 1069
-
bg . Списание "Пламък" и опитите да бъде ликвидирано
коментари: 7 посетено: 2210
-
bg . Пласидо Доминго в зала "Арена Армеец": "Моя България, ще се върна"
коментари: 0 посетено: 1036
-
bg . Пак не знаем какво да правим с литературата
коментари: 0 посетено: 1206
-
bg . "Махали" Ботев, "слагали" Фотев
коментари: 0 посетено: 1275
-
bg . Бащинията на Бойко Борисов
коментари: 1 посетено: 1646
-
bg . Съдбата на фестивалите в НДК. Културна и конгресна дейност – що е то?
коментари: 5 посетено: 2422
-
bg . Къде е мястото на политиците в международния културен диалог?
коментари: 0 посетено: 1285
-
bg . Железници, дирижабли, костюмирано безразличие
коментари: 1 посетено: 1739
-
bg . С Чипике по Алеята на книгата във Варна
коментари: 1 посетено: 1504
-
bg . Не обиждайте Маестро Коларов, моля!
коментари: 1 посетено: 1790
-
bg . Легитимна ли е науката ни?
коментари: 17 посетено: 2419
-
bg . За подгряващия словесен спектакъл на Калин Терзийски в галерия "Снежана" и има ли защо да сме му благодарни…
коментари: 10 посетено: 2462
-
bg . Родино мила, Теб привет
коментари: 4 посетено: 1884
-
bg . Salve, индианецо!
коментари: 3 посетено: 1462
-
bg . Атанас Славов: Животът ни с превръзка на очите свърши нацията
коментари: 1 посетено: 2238
-
bg . Хубава работа!
коментари: 0 посетено: 1444
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>







 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
 РЕКЛАМА
bg Vampirromane
bg Business & Karriere
bg Shoes & Handbags
bg Dictionnaires techniques
bg Laptops & Notebooks
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини и в седмичния му бюлетин, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: http://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти


Valid XHTML 1.0 Transitional