Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




РекламаСравни цени вКнигосвят
Третият разстрел
Марин Георгиев
Не пипай тази книга!
Ян ван Хелсинг
Пари на борсата
Ботьо Тачков
Опушена спирка
Александър Вутимски
Американски лекции
Итало Калвино
Натоварени със зло
Аркадий и Борис Стругацки
Муртаза
Орхан Кемал

ОТЗИВИ


Да уловиш бягащата река


За романа на Здравка Евтимова „Една и съща река”


Да уловиш бягащата река


Фасетъчната река на неподражаемия Христо Гочев, която тече върху корицата и Мадоната (по-късно ще разберем, че всъщност е Сара), е първият визуален анонс за историите, които ни очакват между страниците на романа. Признавам веднага, че ще ми е трудно да говоря без суперлативи за този роман. Колкото пъти се връщам към него, все откривам нови пластове и тази полисемантичност постоянно допълва и дооформя представата ми за цялото. Това е и най-хубавото на една книга – тя да занимава фантазията ти, да те води след себе си, а ти да я следваш, обсебен от магията на откривателствата и множащите се смисли, в които съучастваш.

То е като да следваш течението на реката, която бяга пред теб, хем е една и съща, хем не е... Реката тече, всичко тече, всичко се променя. Дори прочутата крилата фраза на Хераклит Panta rhei се е преобразила у Сенека като Реката, в която никога не влизаме два пъти...

Здравка Евтимова използва тези два цитата за епиграф на романа си, подтиквайки ни към търсене на фината и почти неуловима разлика между тях, а също и към разсъждението защо все пак заглавието на романа е ориентирано към Сенека, а не към Хераклит. Може би, защото интерпретирайки Хераклит, Сенека олицетворява движението (на мисълта), т.е. самата промяна. И още защото, ако Хераклит назовава явлението, Сенека предпочита да обърне гледната точка от явлението към човека. Той - човекът е, който не влиза два пъти в една и съща река...

Несъмнено гледната точка към човека е важната за Здравка Евтимова. Тя поставя трите сестри Люба, Сара и Пирина в центъра на събитията, така че останалите герои се явяват в различна степен техни производни. Сестрите привличат или отблъскват другите, извеждат ги от обичайното им равновесие, подбуждат ги към понякога неочаквани за самите тях реакции. Те са, които водят - съзнателно или не драматургичното действие. Светът - особено мъжкият свят в Старо село, се върти около трите местни грации.

Красивата Сара – по-голяма луна от истинската на небето, твърдоглава, с гръб от мъгла и гърди от пролетен вятър, нехае за двойките в училище, защото от малка знае как да подлудява мъжете и съзнателно упражнява тази си дарба. Любовният талант дори й носи невероятно признание – благодарен клиент, комуто тя възвърнала мъжката сила, издига църква в нейна чест, където - ако се помолиш на Света Сара, ще бъдеш възнаграден с любов.

Пирина - за разлика от Сара, не допуска никого до себе си и от 10-годишна носи камък в джоба си. Камъкът е свобода, както я е научил баща й. Освен че си служи убедително с това оръжие, Пирина също като Сара притежава лечебна дарба. Песента й може да прилича на мънкане, но е пълна със змейове, които хапят. Може да няма мелодия, нито думи, но вдига линеещия Калчо на крака.

Най-малката сестра Люба здравомислещите герои в романа намират за завеяна откачалка. Тя живее в измисления свят на книгите и умее да си приказва единствено с тях. Иначе „най-много прилича на облаче, защото в него има всичко – буря и горещина, жажда и влага, дъждове и деца, заровили се в топлата прах. Но това можеше да забележи само човек, когото Люба е учила на буквите от българската азбука.”

Всяка от трите сестри води своята житейска битка, свързана на първо място с изтощителната работа сред запръжките и тенджерите в кухнята на „Черната вдовица”. Завръзката идва с уволнението на момичетата от собственика на мотела – мутрата Яков, който владее всичко наоколо, върти бизнес с проституция, търговия с деца и наркотици. Заради борчове Яков си присвоява къщата на сестрите, заедно с Пирина - свободолюбивата Пирина...

Тук тръгва потресаващият разказ за оцеляването, чиято цена се измерва с всякакви унижения, от които изнасилването далеч не е най-страшното. Опитът на един отчаян, разпадащ се свят да се справи със съдбата си на жертва... Дъното на живота, което те изпълва с обида, омерзение и гняв и само ако си силен като Пирина ще понесеш непоносимото и ще се пребориш за своя истински избраник. А ако си безпомощната Люба и живееш единствено чрез книгите, те ще ти помогнат, ще ти вдъхнат надежда в най-ужасния момент. Книгите по чудодеен начин ще накарат дори изнасилвача Киро, който е виждал повече убити, отколкото разплакани, да се влюби в Люба и да се промени.

Защото човек, дори и зле да живее, жадува за любов, за добро и за знание – вярва Здравка Евтимова и кара своите герои да докажат правотата й. В парадигмата на тази вяра се вписват всички сюжетни линии – от мисията на Люба да просвещава циганчетата до парвенюшкия стремеж към лукс и будещата насмешка пристрастеност на кръчмаря Ано към Шекспировите сонети. Трогателно и обречено е влечението към Люба на дребния бисексуален Давид, който за да я впечатли, й подарява най-скъпата Шекспирова книга, нищо че съдържа комедии и дори като своя библейски предтеча се възправя срещу голиата Киро.

Ето я и баба Марица, която достатъчно дълго целувала един учен мъж, за да разбере за реките Марица, Арда, Струма и Бистрица и да кръсти на тях внучките си. Направила го не само заради мъжа, а „защото водата никой не може да я тъпче.” И т.н., и т.н.

Срещу апокалиптичната метафора на пожара, в който изгаря запалената от хората на Яков църква на Сара: „Тресна тътен. Тревата подскочи, дърветата се обърнаха с корените нагоре. Небето грохна” в края на книгата стои доминантната метафора на възраждането и вярата. И всички - пияниците, гробарите, ромите, всички участват в градежа на новата църква. Тя – както и предишната, няма да е съобразена с църковния канон, но по-важното е, че те имат нужда от църква и вяра. Вече са го разбрали, знаят го, защото „Господ беше дошъл тук и мъкнеше камъни с тях за строежа. Всички от Старо село го познаваха.”

„Една и съща река” не е феминистки роман, но интригува със силните си женски характери. В много от разказите на Здравка Евтимова присъстват ярки женски образи, в романа „Четвъртък” има четири такива, тук са три. Трите сестри от „Една и съща река” навяват асоциация за Вяра, Надежда и Любов, също за Чехов. Не само заради тройката, а защото след Чехов всички добри разказвачи се съизмерват с него. Здравка Евтимова определено притежава „чеховски” качества - брилянтно конструиран сюжет, ярки персонажи, достатъчно различни и оригинални, за да се появи между тях задължителното за повествователната интрига напрежение. И още - логично разгръщане на наратива и вкус към детайла, който пестеливо и прецизно изграден, характеризира образи и ситуации. Изчистен диалог, никаква претрупаност, никакви клишета.

В повече от Чехов у Здравка Евтимова има приказност. И ако търсим общото излъчване или общото настроение на романа, то идва именно от завладяващата поетичност, зад която нееднозначно прозират романтика, наивност, дори лудост, чудатост и щуравост, наред с изконните кодове достойнство, любов, морал. Поетът Валентин Дишев нарича това митически реализъм.

Енигматично и витално напук на всички беди, Старо село на Здравка Евтимова се родее със селото на Йордан Радичков, като мислене,  поведение и език. По „радичковски” - и в същото време съвсем самостойно, звучи метафоричното писане на Здравка Евтимова. Метафорите са еквивалент на прозрението и пречистването, тяхната образност и красота завладяват читателя още в началото и го пускат чак в края на романа. Не, не го пускат, а продължават още дълго да го държат в свой плен.

Представете си например: Къща от плет и кал, „напълнена с книги до кръста”; Или момиче, което „мълчи 10 часа, докато кучетата чакат да свърши лятото”; Човек, „беден като изсъхналата кал по улицата към корията”; „Дъжд болен, ситен и страхлив”; „Въздух, който се огъва”; „Вятър, който побягва”. „Приказка, сладка като пъпеш и безкрайна като релсите край Струма”.

Каква магьосница на думите е Здравка Евтимова!

В едно отдавнашно интервю, на въпроса какъв талант най-много би искала да притежава, тя отговаря: „От най-малките парчета, от остатъците на нещо разбито, да направя друго нещо здраво и хубаво, като му дам част от себе си.” Точно това е направила Здравка Евтимова в последния си роман. Съчетала по оригинален начин белетристичното и лирическото начало, определена от Националния фонд „13 века България” за Български роман на годината, „Една и съща река” несъмнено е една от най-добрите творби на съвременната българска литература.

 

______________

„Една и съща река”, Здравка Евтимова, ИК „Жанет 45”, 2015

 



Автор: Виолета Тончева

30.08.2016 - 12:12

Посетено: 901


Етикети: Една и съща река, Здравка Евтимова, ИК Жанет 45, отзиви, Виолета Тончева




Вземи линк към публикацията:

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=24095&sid=64






ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . Арогантната простащина – бич на днешния ден в „Щастливеца”
коментари: 0 посетено: 1166
-
bg . На „Влюбеният Шекспир” с любов
коментари: 0 посетено: 195
-
bg . Без паузи
коментари: 0 посетено: 325
-
bg . „Женитба” от Гогол като кабаре в Театър „София”
коментари: 2 посетено: 1001
-
bg . Село става столица на градската песен
коментари: 0 посетено: 228
-
bg . Никола Манев - пленникът на светлината
коментари: 0 посетено: 502
-
bg . Най-сетне: чешитите от блоковете - клюкарките, котките и кучетата може да видим в изложба
коментари: 0 посетено: 411
-
bg . Галерия "Нюанс" кани в приказния свят на Рошпака
коментари: 0 посетено: 432
-
bg . Човек прилича на своя бог
коментари: 0 посетено: 337
-
bg . „Мона и Mагелан”, или конкретното измерение на другостта
коментари: 0 посетено: 729
-
bg . Доня Алба – мистичната румънка
коментари: 0 посетено: 537
-
bg . Тъга, която рисува крила
коментари: 0 посетено: 998
-
bg . Филмът „Врагове” – човешки за войната
коментари: 0 посетено: 351
-
bg . Пънк изложба вплита кумирите в изкуство
коментари: 0 посетено: 365
-
bg . Изложбата „Откровение” - откровено за любовта на Борис Христов и Пенка Касабова
коментари: 0 посетено: 1587
-
bg . "Влюбеният Шекспир". Рефлексии
коментари: 0 посетено: 1264
-
bg . Суперпродукцията "Влюбеният Шекспир" на Варненския театър ни зарадва с разкошни декори и актьорски превъплъщения
коментари: 0 посетено: 1448
-
bg . Свободата да станеш такъв, какъвто можеш
коментари: 0 посетено: 563
-
bg . Жени Костадинова за „Лятото на астрите” от Илеана Стоянова
коментари: 0 посетено: 337
-
bg . Връщане към българските корени в театрален сезон 2016-2017 г.
коментари: 0 посетено: 827
-
bg . Истинската отплата за приятелството
коментари: 0 посетено: 739
-
bg . Фотографската изложба "Статуята" на Зафер Галибов – повод за много размисъл
коментари: 0 посетено: 622
-
bg . Магическият реализъм в чешкия филм "Желари"
коментари: 0 посетено: 1093
-
bg . "Воевода" – най-добрата историческа драма в новото българско кино
коментари: 0 посетено: 23700
-
bg . "Моята орис" - извън притворството и фанатизма
коментари: 0 посетено: 467
-
bg . Книга с празни места между шиповете и вдишвания между стиховете
коментари: 0 посетено: 658
-
bg . Когато крещиш тихомълком
коментари: 0 посетено: 1527
-
bg . На пресекулки през думите
коментари: 0 посетено: 971
-
bg . Северозапада и р. Дунав в новата изложба на Чавдар Петров
коментари: 0 посетено: 360
-
bg . За Мила Ламбовска – nom de plume и флуидност
коментари: 0 посетено: 503
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>







 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
 РЕКЛАМА
bg Vampirromane
bg Business & Karriere
bg Shoes & Handbags
bg Dictionnaires techniques
bg Laptops & Notebooks
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини и в седмичния му бюлетин, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: http://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти


Valid XHTML 1.0 Transitional