Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




РекламаСравни цени вКнигосвят
Третият разстрел
Марин Георгиев
Не пипай тази книга!
Ян ван Хелсинг
Пари на борсата
Ботьо Тачков
Опушена спирка
Александър Вутимски
Американски лекции
Итало Калвино
Натоварени със зло
Аркадий и Борис Стругацки
Муртаза
Орхан Кемал

СЛОВА


Образи от слово, или автопортрет в цял ръст


Не мога друг и другаде да бъда. Това ми стига, за да имам име...


Образи от слово, или автопортрет в цял ръст


Трудно е да се определи в жанрово отношение книгата на Христо Черняев „Образи от слово“, защото съдържа различни по вид текстове: есеистични, публицистични, литуратурно-критични, поетични, както - и това сякаш е най-обикнатият от автора жанр – пъстра смесица от тях. Ето затова книгата „Образи от слово“ ми прилича на поп Минчо-Кънчевата „Видрица“ с нейното шарено, разнообразно и многопосочно видово и жанрово съдържание.

Това нито е случайно, нито е преднамерено, защото съдържанието (статии, спомени, есета, посвещения, литературни портрети, отзиви и писма) предопределя и съответната форма на книгата, която е пределно изповедна и в която авторът споделя, разсъждава, спори, доказва, вълнува се, отчайва се, превъзмогва, разисква, критикува от висотата на своята собствена и честно отстоявана през годините морална, обществена и художествено-естетическа позиция най-парливите теми, събития и въпроси на времето в неговите измерения – минало, настояще и бъдеще. Дори когато тема на вдъхновеното му перо е личност от висотата на Христо Ботев, той я разглежда не само в контекста на неговото историческо време, но и на фона на днешния ден.

Колкото по-висок е житейският връх, толкова по-широка е неговата основа. Сякаш имайки предвид тази максима, Христо Черняев отделя достатъчно място на своето варненско детство и на родителите си, на първите големи литературни събития, в които е участвал, на христоматийния случай със стихотворението му за кончето, показателен за времето, когато се робуваше на схеми и догми в живота и изкуството, надвити своевременно от самия живот. Тогава очевидно са се наливали основите, както казва поетът, на творческата личност Христо Черняев, които – всички сме свидетели на това – предопределят неговото творческо дълголетие и неизчерпаемост.

В началото Христо Черняев прибягва до чисто романов похват – спомените за изграждането на личността му са поместени във втората част на книгата, като са предхождани от няколко силни есеистично-публицистични текстове, посветени на съвремието и на някои негови най-релефно очертаващи се прояви: след есетата за Христо Ботев - безспорно най-високият пример за талант, гражданска позиция и героизъм, и за събирателния образ на Незнайния воин като еманация на българщината по отношение на нейното отстояване с цената на най-висшето благо – живота (както е и при Ботев в личен план, впрочем), та след тези две есета идва ред на днешната реалност с нейните прояви на известно неглижиране на културата и на културните процеси от страна на държавата (есето „Забравените, забравеното“); на черната хроника с тлъсти вестникарски заглавия за убийства и престъпления за сметка на премълчаването на духовните убийства на автори и творби от класическата литература;  нашествието на посредствеността, особено в полето на литературата. (Хр. Черняев визира конкретно ТВ предаването „Голямото четене“ и манипулативната му същност, но човек не може да не се присети и за наскоро миналото по БНТ1 предаване „Ръкописът“, което също си беше едно прахосване на бюджетни средства, поощряващо и без това ширещата се графомания)…

Обаче творец като Христо Черняев, когото, както самият той пише, човек може да срещне по чукарите на големите ни планини, успява да съхрани своя здрав и бодър оптимизъм, въпреки лавината от негативни примери, спускаща се стремглаво от Черната хроника. Затова, като лирическо отклонение в роман от епохата на романтизма, авторът ни предлага есето си „Майката-природа“, в което я възпява и противопоставя на лакомия стремеж на човека да я опитоми под формата на „усвояване“. Лирическото „отклонение“ продължава със стихотворението „Вангя“, посветено не толкова на пророчицата от Рупите, колкото на природата и нейната сила и красота в този български край, където

„ … и се изглади вдлъбната рязка
върху челото ми. Пак бях поет.
И чувствах как невидим поглед тласка
съдбата ми – през времето – напред.“

Така Христо Черняев стига до битността си на поет и затова съвсем естествено продължава с есета на тема „Поезията“ и „Сестра на лириката“, посветено на римата, а между тях – преживян разказ за спонтанен рецитал по стихове на Сергей Есенин на руски войник, на който Черняев като малък присъствал на площада в русенския град Борово.

Прави впечатление, че в книгата си Христо Черняев търси своебразен баланс в темите и сюжетите, за да не натежава, въпреки че е преобладаващо, само негативното начало, а за да се отвори място и за нотки на вяра и оптимизъм, които често пъти са затрупани от първите, но също имат място и роля в живота ни. Очевидно балансирането е негово вродено човешко качество, за което поетът споменава във „Варненско детство“: роден във Варна, той по тамошен тогавашен обичай е окъпан с морска вода, за да бъде кален и здрав, силен и пълноценен. Този обичай загатва за единството на противоположностите на брега с постоянството му и на морето с вечното му вълнение. „През целия си живот човек е дърпан и разкъсван от тях, но погледнато с вселенски очи, именно това гарантира неговото житейско равновесие“, обобщава Черняев.

В такъв смисъл и дух продължава книгата на Христо Черняев и по-нататък, като има и доста комични случки, като историята с химна „Шуми Марица“, изпят на публично място от руски поет, гостуващ у нас, който хабер си нямал, че вече е забранена. Бдителните милиционери, които натопили двамата поети за издънката пред началството, били наказани след изясняването на случая да препишат по няколко пъти кратка поема от Христо Черняев…

В книгата се редуват картини на градове, местности, исторически и природни забележителности, стихотворения, релефни литературни портрети-слова за творци, главно писатели и поети – млади и стари, живи и мъртви, повече или по-малко известни, литературно-критически отзиви за отделни стихотворения, книги и поети, мнозина от които аз лично не познавам и не съм познавал, а това е нещо, което ме обогати с една по-близка представа за тях и тяхното творчество.

Особено ме впечатли и зарадва портретът на поета Цоньо Неделкин, когото познавам още от Копривщица, където той беше учител по география, и за когато и аз съм писал навремето…

Във всеки отделен текст от тази книга – искам да подчертая това – личи доброто боравене с езика и неговото дълбоко познаване. То позволява на твореца Христо Черняев да рисува както пожелае и както е необходимо според рисувания обект или портрет – нещо, което той изисква или откроява у другите творци, за които пише.

В тази книга Христо Черняев се разкрива цялостно пред очите ни и всъщност неговите словесни портрети за други, същевременно обрисуват и самия него като талантлив поет, есеист, публицист, мемоарист, като вещ литературен анализатор, като дълбок познавач на родната литература, който обръща еднакво грижовно внимание не само на утвърдените имена, но и на начеващи поети и писатели, като неуморен планинар, който познава отлично величавата българска природа, но не само за да й се възхищава, а за да я възпее и доближи до нас, намирайки също така в нея опора за самия себе си в трудните времена, както сам той признава.

Въпреки че завършва със стихотворението „Изгнаник“, посветено на България, в което преобладава песимистично и дори нихилистично чувство, в крайна сметка и тази заключителна творба е жизнеутвърждаваща, защото

„… не мога друг и другаде да бъда.
Това ми стига, за да имам име,
дъха си с твойте ветрове да сливам,
небето ти в очите си да нося.“

С други думи, своеобразната енциклопедична видрица на Христо Черняев „Образи от слово“ постепенно и необратимо се е превърнала в словесен портрет на самия автор. Тя ще представлява не само четиво за всеки, който се интересува от българската литература, от българската култура, природа и история, но и за всеки днешен и утрешен изследовател, комуто ще са нужни ценни изворови материали за нашето време и за неговите творци и нрави.

 




Автор: Славимир Генчев

31.03.2016 - 12:03

Посетено: 312


Етикети: Христо Черняев, Образи от слово, отзиви, Славимир Генчев




Вземи линк към публикацията:

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=23232&sid=75






ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . Пловдив е това, което е, благодарение на Копривщица
коментари: 0 посетено: 425
-
bg . Максим Максимов като хаджия (не ханджия!) и шахматист в поезията
коментари: 0 посетено: 289
-
bg . Образи от слово, или автопортрет в цял ръст
коментари: 0 посетено: 313
-
bg . Един бродник на 85 години
коментари: 0 посетено: 539
-
bg . Чародеят на българския театър Константин Кисимов (1897-1965)
коментари: 0 посетено: 1377
-
bg . Как и кога оживява историята
коментари: 0 посетено: 1002
-
bg . Пет минути за Увалиев
коментари: 0 посетено: 1211
-
bg . Слово за Мая Дългъчева
коментари: 0 посетено: 909
-
bg . Само шапката и котката на Биньо знаеха защо обича той живота
коментари: 0 посетено: 1618
-
bg . "Ох Зъбчо" или Още за Петя Караколева
коментари: 0 посетено: 2387
-
bg . Защо Илко Димитров не иска да говори за великолепните стихотворения на Борис Роканов?
коментари: 0 посетено: 2093
-
bg . 24 май – повик за вътрешно съзерцание и откровение
коментари: 0 посетено: 1894
-
bg . "Прикоткване на смисъла" от Мария Донева
коментари: 0 посетено: 1971
-
bg . 21 март - Световен ден на кукления театър
коментари: 0 посетено: 1893
-
bg . Кратко премиерно слово за книгата на Тамара Караколева "Молитва за Петя"
коментари: 1 посетено: 1912
-
bg . Будителството е напътена национална съвест
коментари: 0 посетено: 1628
-
bg . Някой да обича лицето ти
коментари: 1 посетено: 4040
-
bg . В 2008 година е заложен поривът на Същността
коментари: 0 посетено: 1792
-
bg . Похвално слово за нашего брата
коментари: 0 посетено: 1894
-
bg . Майорът, който "възкреси" Окуджава
коментари: 0 посетено: 1906
-
bg . Будността е напълно осъзнаване на нашата вечна същност
коментари: 0 посетено: 1493
-
bg . Слава вам, будители народни!
коментари: 0 посетено: 2549
-
bg . Дамян Спасителят
коментари: 0 посетено: 3397
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>







 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
 РЕКЛАМА
bg Vampirromane
bg Business & Karriere
bg Shoes & Handbags
bg Dictionnaires techniques
bg Laptops & Notebooks
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини и в седмичния му бюлетин, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: http://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти


Valid XHTML 1.0 Transitional