Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




РекламаСравни цени вКнигосвят
Третият разстрел
Марин Георгиев
Не пипай тази книга!
Ян ван Хелсинг
Пари на борсата
Ботьо Тачков
Опушена спирка
Александър Вутимски
Американски лекции
Итало Калвино
Натоварени със зло
Аркадий и Борис Стругацки
Муртаза
Орхан Кемал

ИНТЕРВЮ


Литературата носи по-особена памет от историята


Интервю с Дияна Боева, автор на романа „Писма за оригами”, който предстои да излезе в издателство „Ерго”


Литературата носи по-особена памет от историята


Дияна Иванова Боева
е родена в гр. Добрич. Завършила е българска филология. Работила е като журналист, редактор и учител по български език и литература. Има публикации в различни литературни вестници и сборници. Нейни са вторите места, от първото и петото (в съавторство) издание в конкурса за кратка проза на LiterNet и eRunsMagazine. Автор е на сборник с разкази. Нейният проект "The Literature Blog: “Зона за четене и писане" получава първа награда на осмото издание на конкурса (2011) на Департамента за усъвършенстване на учители - София (СУ "Св. Климент Охридски"), за иновации в образованието. През 2013 година получава наградата на Столичната библиотека за курса си за творческо писанe, както и награда от МОН за практики, които обвързват литературата с гражданското образование. Участва като гост-редактор в проект на Министерството на културата за оперативна критика. Един от водещите е на рубриката "Нещо за четене" (2012-2013) по "Дарик" радио. По различни проекти води курсове по творческо писане, включително и във виртуални платформи. Сътрудник на plovdiv-online. Харесва Северното Черноморие - по-голяма част от свободното си време прекарва в гр. Балчик. „Писма за оригами” е първият й роман, който ще бъде издаден от издателство „Ерго”.



- Какво представлява романът „Писма за оригами”?

- Романът представя два сюжетни плана на действие. Първият се развива през 80-те години на миналия век и представя живота на едно семейство – Богомил и Ирена и техните деца. Това е малко преди падането на Берлинската стена. Действието се развива през 1989 г. – от януари до октомври. В един зимен ден Богомил излиза на улицата, нещо стяга душата му и той замръзва. Вероятно натрупвани травми и неосъщественост... След като се връща от болницата, Богомил започва да чете дневниците на Ели Хаджидимитрова – майката на жена си Ирена. През 50-те Ели е била изселена в комунистически лагер в село Р. Там се сблъсква с един друг свят – светът на лагерите, светът на сталинистките правила. Четенето на дневниците, не изяснява нещата в живота на Богомил, а още повече го обърква. Заради миналото на майката на жена си Богомил не може да стане член на БКП, оттам не може и да израства в професията си... И други такива конюнктурни неща, които до ден-днешен ни владеят.

Имате ли прототипи?

Да, имам прототипи, но понеже са свързани с моето семейство, с роднини на мама, не мога да кажа всичко докрай. Някои като срещнат името на героя – Русанов, ще си спомнят, че в Добруджа някъде в края на 50-те, е имало такъв човек – изселен в близко село до границата. Начинът, по който изграждам Александър Русанов – няма нищо общо с онзи човек, който е бил наоколо и се е различавал от останалите. Само името е същото. Всъщност Ели Хаджидимитрова среща Александър Русанов в комунистическия лагер в село Р. Той е ченгето разузнавач, в когото тя се влюбва. Любовта може да дойде навсякъде, дори и в лагера.

- Откъде идва заглавието?


- „Писма за оригами”. Писмото, като нещо, което можеш да прочетеш и да превърнеш в оригама. В комунистическия лагер Ели работи като учител, но е принудена всеки ден след работа да отива при партийната на село Р. и да описва деня си, да доносничи, да представя живота на останалите. Естествено, аз засилвам този момент – вечното дебнене, вечната стагнация над онези, които са различни и не влизат в общата рамка. На Ели й се иска да превърне листите, върху които пише за родителита на децата и колегите си, в оригами. В лагера Ели среща интересни хора – сред изселниците има професор по литература, медицинска сестра, приятел на Дан Колов и пр.

Този момент с оригамите го пренасям и през 80-те. При героите има един чисто символичен момент, в който те държат салфетки, самолетни и автобусни билети и правят оригами, завързват и засукват хартията. Вадят напрежението от себе си. Може би, оригамите са спасение или бягство. Идеята, че нещата в нашия живот, дори днес и сега, могат да се случват по по-различен начин. Та, оригамата е метафора, която една колежка прие така: правиш птиче с криле и после някой ти го смачква. Край на полета – няма го птичето. А човекът? Всеки би могъл да открие символа за себе си.

- Защо роман? Това е голяма отговорност, струва ми се.

- Имам награди за кратка проза и знам, че прозата е предизвикателство – особено по-дългото повествуване. Там има навързана интрига, сюжет, който може да достигне същината на разказването – интересната история. Кратките разкази са вид упражнение по писане – в тях не можеш да развиеш сюжет и характер, да приложиш различни техники на писане.

За мен беше предизвикателство да видя как другите съвременни европейски автори пишат. С учудване открих, че в българската литература няма жена в комунистически лагер. Може би имаме някакви герои тук-там по темата, но нямаме традиция. Такава, която да задвижва социалните механизми, паметта и фикцията, а не публицистиката. Нямаме „Един ден на Иван Денисович” на Солженицин, в наш български вариант. Нямаме Херта Мюлер, Петер Надаш... Не виждам отскок към Гросман и Оруел. Изобщо, тези дистопични, утопични и антиутопични светове са избягвани. Много странно, едно такова скатаване на българските писатели по темата, конюнктурност, дори. Аз не казвам, че правя кой знае какво – опазена съм от буквализъм и посредственост. Опитвам се да вменя емоция, плът и фикционална достоверност на тема, която у нас се подменя чрез... мълчание.

Естествено, имам много добри редактори, рецензенти и приятели, които ми помогнаха. Романът ми е писан повече от три години. Искам да благодаря на Антон Баев, Вихрен Чернокожев, Радослав Радев и редакторът ми Веселин Веселинов (емигрант в Канада). Доста изнесе на гърба си и съпругът ми Христо Боев (преводач от румънски и английски), който безпощадно чистеше текста ми, помагаше ми да подбирам и задължителните автори, които трябваше да чета. Веселин ми помогна много за автентичността на текста. Литературата има това право – да увлича в разказването.

- Романът е готов. За кого е обаче? Големият Увалиев казваше, че няма общо за всички. Той е насочен към една аудитория и трябва да достигне до нея. Учениците Ви дали ще четат романа?

- Аз се постарах, като всички съвременни писатели, да го напиша много просто, с много ясен език. Второто нещо, което е по-сложно, но се постарах да го направя, е да напиша роман на нива. Човек като започне да чете, може да проследи любовната история, ако желае дистопичния свят на Р. от 50-те, консумацията и инерцията от 80-те в град К. Да чете дневника на Ели, който е в първо лице, или да го затвори, ако не издържа... Да усети морето, защото К. е морски град и морето присъства и навлиза отвсякъде. Изключително много се изтощих, влизайки в кожата на Ели, когато изграждах образа й. Прегледах и много свидетелски разкази за 50-те, натоварих се и се възмутих – това време ми се видя зловещо и се амбицирах още повече. Трябваше да разкажа интересно историята на моите герои! Осемдесетте и част от деветдесетте си ги спомням като ученичка. Учениците ми пък могат да се докоснат до емоционалната нишка в романа или до времето на своите родители от 80-те... Една по-сериозна аудитория може да открие нивата в текста, които поставям, моментната „снимка” и недоизказаното, защото в случая  аз не съм публицист и не съдя героите си, оставям ги сами да говорят.

Изследвайки периода, разбрах нещо важно чисто в човешки план – не бива да се забравя. И пак не бива – това е начинът да се върви напред, без „замитане”, с ясно съзнание какво е било и как искаме да бъде. По-сериозната аудитория може да види по-особената памет, която носи литературата и да установи начина, по който литературното поставя проблеми. Историята не може така, защото настоява за достоверност – литературата не държи на това, „измисля си” и в същото време звучи автентично. Интересни са механизмите, по които функционира литературния свят.

Ели Хаджидимитрова попада в лагера в село Р., защото не е била на една снимка с колежките си пред паметника на Сталин. Не е била, защото е снимала. Какъв ужас, не се намирам на снимка пред паметника на Сталин! Нито аз, нито моите ученици в езиковата гимназия, можем да разберем това. Търсех неща, които да хващат въображението и душата в един мислен сюжет...

- Кога можем да очакваме представянето на книгата пред публика?


- Книгата в момента се странира. Издателството е „Ерго”. В началото на другата година книгата ще излезе от печат. Представянето ще е съобразно с времето и обстоятелствата.




Автор: Севдалина Сарандева, Информационна агенция „Добруджа”

04.11.2015 - 16:44

Посетено: 470


Етикети: Дияна Боева, Дияна Иванова, Писма за оригами, Ерго, нова книга, интервю




Вземи линк към публикацията:

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22280&sid=34






ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . Музика за птици
коментари: 0 посетено: 307
-
bg . По пътя с Кирил Матеев
коментари: 0 посетено: 630
-
bg . "Котките" сме вие и аз, всеки от нас
коментари: 0 посетено: 470
-
bg . Всички мюзикъли на Уебър са ми предоставени с право на моя собствена постановка
коментари: 0 посетено: 443
-
bg . Калин Николов. Свободата да се влюбиш в музиката
коментари: 0 посетено: 503
-
bg . Бързо интервю с влюбените от "Влюбеният Шекспир"
коментари: 0 посетено: 502
-
bg . "Непосредственият контакт с читателите винаги ме зарежда с положителна енергия"
коментари: 0 посетено: 1254
-
bg . Историята на една любов
коментари: 0 посетено: 578
-
bg . Ив Деска, автор на мюзикъла "Граф Монте Кристо", в София
коментари: 0 посетено: 601
-
bg . Върджил Донати: Учил съм се от Алексис Вайсенберг
коментари: 0 посетено: 819
-
bg . „Българи от старо време” са българските Монтеки и Капулети
коментари: 0 посетено: 615
-
bg . Весела Сели Райчинова: Фестивал на добротата и любовта
коментари: 0 посетено: 1354
-
bg . С ясна визия какво искаме и с правилните партньори няма непостижими цели
коментари: 0 посетено: 520
-
bg . Ключът към една епоха. Образи и документи. Въпроси и отговори.
коментари: 0 посетено: 457
-
bg . Тодор Игнатов - 40 от 95
коментари: 0 посетено: 434
-
bg . Завръщане към детството или как се прави книга
коментари: 0 посетено: 640
-
bg . Хубаво е да предизвикваш усмивка върху намръщените лица на българите
коментари: 0 посетено: 512
-
bg . Симеон Лютаков - театрално завръщане с „Едноокият цар” във Варна
коментари: 0 посетено: 723
-
bg . „Димитър Злочести и Войводата Патрев“ от Анчо Калоянов - поредната възродена класика
коментари: 0 посетено: 595
-
bg . Протестът като грешка на системата или на индивида
коментари: 0 посетено: 699
-
bg . „Кавказкият тебеширен кръг” - черно-бяла линия с цветни проблясъци
коментари: 0 посетено: 375
-
bg . Диляна Георгиева: Класическият музикант е потенциален емигрант
коментари: 0 посетено: 456
-
bg . Сергей Антонов: Да се стремиш да станеш Болшой театър
коментари: 0 посетено: 436
-
bg . Подарѝ концерт за Коледа
коментари: 0 посетено: 445
-
bg . Милена Гартли: При всички обстоятелства има избор. И най-често по-трудният избор е правилният
коментари: 0 посетено: 624
-
bg . Маноло Пунто: Да бъдеш творец означава да абсорбираш външните усещания и да ги възпроизведеш по личен начин и под друга форма
коментари: 0 посетено: 463
-
bg . „Доходно място” като усещане за българския преход
коментари: 0 посетено: 524
-
bg . Литературата носи по-особена памет от историята
коментари: 0 посетено: 471
-
bg . Мисълта да се вижда
коментари: 0 посетено: 441
-
bg . „Адриана Лекуврьор” във Варна – първа постановка в България на македонския оперен режисьор Деян Прошев
коментари: 0 посетено: 513
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>







 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
 РЕКЛАМА
bg Vampirromane
bg Business & Karriere
bg Shoes & Handbags
bg Dictionnaires techniques
bg Laptops & Notebooks
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини и в седмичния му бюлетин, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: http://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти


Valid XHTML 1.0 Transitional