◊ СЪБИТИЕТО
Малко, но за сметка на това толкова истинско културно събитие разтърси миналата седмица Плевен. В книжарница “Пингвините”, точното място, там където трябва, именно сред книгите, двама трубадури на красотата и грозотата в нашето общество Мартин Карбовски и Христо Стоянов представиха новите си книги.
Самите автори застанаха зад произведенията си пред малка, но всеотдайна публика, защитаваха ги, защитаваха се един друг, забавляваха слушателите интересно, с убедителни разкази за себе си, за своето виждане за литературата, за съдбата на своите стихове, за това какво ги различава като творци от другите стихоплетци и майстори на словото у нас.
◊ АВТОРИТЕ
Мартин Карбовски, журналист, радиоводещ, есеист, пътешественик, провокатор, медиен анализатор и прочие длъжности, докара с джипа си прясно опакованите издания на своите “Пътеписи”, както и три последни екземпляра от първата си стихосбирка “Недялко яде лайна в НДК”.
Христо Стоянов, журналист от Смолян, летописец на смутните помашки взаимотношения в Родопите, богохулника и не на последно място дълбоко лиричния поет, преди сблъсъка четири дни представя в опоменатата книжарница всичките си излезли дотук книги със стихове, есета, размисли, романи, между които “Носталгия по варварите”, последната “Борба за самочувствие” и скандалните “Скритият живот на една помакиня”, “Помашка рулетка”, “Копелето, евангелие от Юда” и др.
◊ КАК ПРЕМИНА СРЕЩАТА
Двамата не използваха хладни оръжия, освен стоманата на думите. Спряха се само на поезията.
За единият това е нов предизвикателен жанр, за другия отминал с навършването на четиридесетте години етап от живота му. Преди да започне рецитацията, Карбовски обяснява защо харесва Стоянов.
“Аз съм с него, защото той е честен. Заработва по един истински начин от нещата, които пише, представя сам книгите си и се издържа от това, без да използва някаква натруфена и скъпа реклама за популязиризане на творчеството си”, казва Карбовски.
Христо пък се запалва по възможността да съпостави класическите си стихове, посветени на извънвременни житейски теми, на белия, свободен, безкомпромисен и циничен стих на Карбовски.
Най-интересното е, че двамата се явиха като две различни лица на една свободна, вариативна поезия без граници. Проблясъци в съзнанието, кратки sms-и, откъслечни остроумни и запомнящи се фрази, записани после, разговори между приятели, лични впечатления за света около нас, директни изрази, куп от провокативни цинизми (използвани на място, никога самоцелно), това лежи в основата на творчеството на сюрреалиста, ако щете на неодадаиста Карбовски.
На него Христо Стоянов противопоставя сонети, поеми, дълги и кратки стихове, посветени на приятели творци, на синовете му, на враговете му, засягащи общочовешките теми - любов, страх от неизвестното, болка от загуба на близък човек, радост и мъка от съществуването, тайната и невъзможността да бъде разгадан живота (да се чудиш как е определен като порнографски писател). Докато Стоянов се придържа и ни представя нагледно романтичния възглед за нещата, то Карбовски, едва ли не образователно, ни показва другия възможен ракурс за писане - взет от философията на улицата, на мига и ситуацията, от близкия контакт с хората, от нуждата да казваш истината, без да си прегъваш езика и да пренебрегваш красотата на думите, пък били те и цинизми.
◊ РЕЗУЛТАТ
И двамата имаха успех в литературната вечер.
Карбовски, както винаги скандализиращ обществените нрави, изпълни сякаш публичен дадаистки спектакъл, успя да предизвика един от слушателите, размениха си остри реплики, заръкомахаха, скараха се гръмко, а през това време Христо Стоянов, живеше втори живот, наслаждавайки се на интереса на присъстващите млади слушатели и влюбени двойки, като подписваше продадени книги с автографи.
Отдавна е ясно, че поетът е поет, когато е от плът и че има разлика от това да четеш поезия от скучния учебник и да я слушаш на живо.
