Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




РекламаСравни цени вКнигосвят
Третият разстрел
Марин Георгиев
Не пипай тази книга!
Ян ван Хелсинг
Пари на борсата
Ботьо Тачков
Опушена спирка
Александър Вутимски
Американски лекции
Итало Калвино
Натоварени със зло
Аркадий и Борис Стругацки
Муртаза
Орхан Кемал

СЛОВА


Чародеят на българския театър Константин Кисимов (1897-1965)


Памет за легендарния български театрален и филмов актьор


Чародеят на българския театър Константин Кисимов (1897-1965)


От ученическите си години помним записите на Кисимов  в радиото, пламенните му рецитали в „Опълченците на Шипка“ на Вазов. Той завършва право в Софийския университет през 1922 г., след което заминава в „Сорбоната”. Не става адвокат или съдия, а се отдава на любовта си към театъра и киното и още през 1923 г.започва да учи в Театралната школа при Народния театър. Изпратен е отново на специализация в Париж.  Завърнал се в София неговият талант изгрява в Народния театър.

Владеещ богата актьорска техника, характерна с отличителния тембър на гласа при точния изказ на текста и показване на емоционалното състояние на своя герой по израза лицето, Константин Кисимов  остави след себе си  запомнящи се образи в етапни постановки като „Големанов“, „Боян Магьосникът“, „Хамлет“, „Хъшове“, „Свекърва“, „Боряна“, „Тартюф“, „Опечалена фамилия“, „Когато вятърът си играе“.

Константин Кисимов е сред първите артисти, играещи в ново появяващия се телевизионен театър, участвайки в телевизионните постановки „Камък в блатото“ (1959), „Юнгфрау“ (1961) и „Българи от старо време“ (1963), за което препрочита произведенията  на Георги Караславов, Богомил Райнов и Любен Каравелов. 

Кисимов започва работа и в киното. Първото си появяване на екрана прави в българския ням филм „След пожара над Русия“ (1929), показващ злодея-надзирател Гърбицата. Актьорът се снима в третия звуков филм - „Грамада“ (1936), създаващ драматичния и точен образ на чорбаджи Цеко. Играе в първия социалистически филм „Калин орелът“ (1950) и наред с Иван Димов представя дядо Стоян, замислен като образ на Димитър Благоев. Оставя в паметта ни легендарната му изява като Колчо слепецът в „Под игото“ (1952), а също и скъперникът Хаджи Костаки в комедията „Хитър Петър“ (1960), продажният чорбаджия и противник на Страхил войвода Йорданчо Крастата в „Страхил войвода“ (1958) и майсторски изваяния портрет на Сюлейман паша в „Героите на Шипка“ (1955). 

Камен Зидаров си спомня в „Звезди от голямата плеада” за гимназиалния ученик в последния клас Кисимов, който в читалище „Надежда” във Велико Търново организира театрални представления. На една от последните  репетиции на „Хъшове” (1919 г.), която условно наричали „Смъртта на Странджата” му трябвало суфльор и той извикал криещия се в празния салон ученик Тодор Манев (истинското име на Зидаров) да подава репликите. Юношата Тодор спирал поглед най-много на Кисимов, играещ умиращия Странджа. Неговият характерен глас бил съвсем подходящ за тази роля и за този болен човек. Той играел с такова увлечение и с такава любов, че се чудел как едва 22-23-годишен човек може да играе тази трудна роля с такова тънко майсторство. От 1924 г. Кисимов е вече в Народния театър и получава ролята на Албрехт от пиесата „Вик на живота”, постановка на Йосиф Осипов, а когато театърът се оглавява от  Николай Масилитинов и организира школа за млади талантливи актьори, директорът му дава да изиграе  значителни роли в десетина пиеси. През 1930 г. постига сценичен връх и неповторим образ като „Топаз” на Марсел Паньол, а през 1931 г. му поверяват Странджата от „Хъшове” на Ив. Вазов, в която роля той блестящо доказва силата на своя безспорен талант. Години по-късно, през 1961 г., помолил Камен Зидаров да напише пиеса за Патриарх Евтимий и роля за Кисимов, но драматургът не бил готов още за тази пиеса. 

Мечтата му се сбъднала, когато на първото тържество  „Поглед през вековете” през 1965 г., в някаква загадъчна и красива атмосфера, обгърнала не само Царевец, но и целия град, на площадката пред Балдуиновата кула ТОЙ се появява в 20 часа в черно официално облекло, покланя се дълбоко на 12-хилядната публика, изразила възторга си от него с гръмки ръкопляскания, после се изправя, вдига десница и всички замлъкват. Кисимов започва отдавна затаеното в душата му слово:

„Царевград Търнов! / Царица на градовете! / Втори Константинопол! / Трети Рим, СТАНИ! / Света обител на безсмъртни сенки, / извор на гордост, вяра на народа, / престолен град на български витязи, / бъди благословен! И заживей! / Стани! / Настъпва твоето възкресение!”

Следват стиховете по народната песен за двата сокола и двата близнака, литнали бащино царство да вземат, казани с прочувствен глас на актьора, а текстовете за сломената византийска мощ и за родните твърдини Царевец и Трапезица, безсмъртни сенки на миналото,  изтръгват продължителни бурни ръкопляскания. 

Търновград сякаш се прощава със своя чародей, загинал при автомобилна катастрофа на 16 август 1965 г., но останал завинаги в името на Музикално-драматичния театър на престолния град и пантеона на безсмъртните творци-актьори!





Автор: Никола Чолаков

26.10.2014 - 11:18

Посетено: 1377


Етикети: Константин Кисимов, български актьор, театър, кино, памет




Вземи линк към публикацията:

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=20113&sid=75






ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . Пловдив е това, което е, благодарение на Копривщица
коментари: 0 посетено: 426
-
bg . Максим Максимов като хаджия (не ханджия!) и шахматист в поезията
коментари: 0 посетено: 290
-
bg . Образи от слово, или автопортрет в цял ръст
коментари: 0 посетено: 313
-
bg . Един бродник на 85 години
коментари: 0 посетено: 540
-
bg . Чародеят на българския театър Константин Кисимов (1897-1965)
коментари: 0 посетено: 1378
-
bg . Как и кога оживява историята
коментари: 0 посетено: 1003
-
bg . Пет минути за Увалиев
коментари: 0 посетено: 1211
-
bg . Слово за Мая Дългъчева
коментари: 0 посетено: 910
-
bg . Само шапката и котката на Биньо знаеха защо обича той живота
коментари: 0 посетено: 1618
-
bg . "Ох Зъбчо" или Още за Петя Караколева
коментари: 0 посетено: 2387
-
bg . Защо Илко Димитров не иска да говори за великолепните стихотворения на Борис Роканов?
коментари: 0 посетено: 2094
-
bg . 24 май – повик за вътрешно съзерцание и откровение
коментари: 0 посетено: 1895
-
bg . "Прикоткване на смисъла" от Мария Донева
коментари: 0 посетено: 1972
-
bg . 21 март - Световен ден на кукления театър
коментари: 0 посетено: 1893
-
bg . Кратко премиерно слово за книгата на Тамара Караколева "Молитва за Петя"
коментари: 1 посетено: 1913
-
bg . Будителството е напътена национална съвест
коментари: 0 посетено: 1628
-
bg . Някой да обича лицето ти
коментари: 1 посетено: 4040
-
bg . В 2008 година е заложен поривът на Същността
коментари: 0 посетено: 1793
-
bg . Похвално слово за нашего брата
коментари: 0 посетено: 1895
-
bg . Майорът, който "възкреси" Окуджава
коментари: 0 посетено: 1907
-
bg . Будността е напълно осъзнаване на нашата вечна същност
коментари: 0 посетено: 1493
-
bg . Слава вам, будители народни!
коментари: 0 посетено: 2550
-
bg . Дамян Спасителят
коментари: 0 посетено: 3398
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>







 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
 РЕКЛАМА
bg Vampirromane
bg Business & Karriere
bg Shoes & Handbags
bg Dictionnaires techniques
bg Laptops & Notebooks
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини и в седмичния му бюлетин, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: http://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти


Valid XHTML 1.0 Transitional