◊ СЪБИТИЕТО
На 5 август от 19.00 ч. на импровизираната сцена на "Алея на книгата" пред Фестивалния и конгресен център Виолета Тончева ще представи книгата на Митко Новков „От Медуза до Магрит. Есета по картини”.
Творбата излиза в луксозната поредица на издателство „Агата А” „Punctum”, оформена с графичния дизайн на Илко Грънчаров.
◊ КНИГАТА
Известният с критическото си перо публицист и журналист, писател, литературен и медиен критик Митко Новков е носител на наградите „Паница", „Златен будилник", Златен Пегас", Национална награда за оперативна критика по повод 150 години от рождението на Иван Вазов и Захари Стоянов и др. След книгите „Изядената ябълка", „БАРТвежи“, „Подир сенките на литературата" и „Нервът телевизия" сега той предлага една изящна есеистична творба.
Концептуална по своя замисъл, „От Медуза до Магрит” извежда своите рефлексии върху шедьоври на изобразителното изкуство, които със селективността на куратор Митко Новков е подредил във въобразена експозиция. Читателят е поканен на вернисажа, за да сподели изкушението и да се впусне, следвайки автора, в едно интригуващо изследване на митовете, които визията отразява, създава и чрез които въздейства.
От „Meдуза, Споделената” с нейния вкаменяващ поглед, през „Цветовете на смъртта” с Колелото на съдбата в “Codex Buranus” и у Захари Зограф, през „Везните на насилието”, двойката Дон Кихот и Санчо Панса, видяна от Пабло Пикасо и Оноре Домие, картините-поуки на Стария Брьогел, трите открития на Младия Холбайн, „Луцифер, Емигрантът” на Магрит – във всички, неслучайно 13 есета, митовете извайват съдбата, наратива и нажежават съзнанието на читателя. Специално място е отделено на Бащата на психоанализата Зигмунд Фройд, който апропо също се е самосъздал като мит. След като е разполагал с двете инцестни истории – древнобиблейската за Лот и прелъстилите го дъщери и древногръцката за Едип цар, който убива баща си и се оженва за майка си, защо евреинът Фройд избира за своето най-голямо философско откритие нееврейския мит? И дали, ако не се беше случило така, сега щяхме да говорим за Лотов, а не за Едипов комплекс? - спекулира, иронизира и съвсем сериозно пита философът Митко Новков.
„От Медуза до Магрит” избягва класическия изкуствоведчески тон, за да се задълбочи във философски и психологически анализ, който ерудирано и същевременно с лекота се движи между философия, психология, литературознание, естетика, културология, история и т.н. В подбора на артефактите, както и в техните трактовки, проличава умението на автора да провокира и да прокарва връзки там, където никой друг не ги вижда. Асоциативен и комуникативен, стилът неусетно приближава до високата материя на изкуството и една по-широка аудитория. Това впрочем също е една от целите на увлекателното четиво.
