Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




РекламаСравни цени вКнигосвят
Третият разстрел
Марин Георгиев
Не пипай тази книга!
Ян ван Хелсинг
Пари на борсата
Ботьо Тачков
Опушена спирка
Александър Вутимски
Американски лекции
Итало Калвино
Натоварени със зло
Аркадий и Борис Стругацки
Муртаза
Орхан Кемал

ГЛЕДНА ТОЧКА


Съдбата на фестивалите в НДК. Културна и конгресна дейност – що е то?


Някои неизвестни на обществеността факти



По повод публикацията от 12 юли 2012 в БГНЕС "Георгиев и Бинева: Направихме пълна инвентаризация на НДК" - отговорът на Ивайло Георгиев, председател на борда на НДК, и изпълнителния директор на НДК Десислава Бинева, предизвикан от интервю на бившия генерален директор на НДК Христо Друмев пред БГНЕС, считам, че би било интересно да споделя някои неизвестни на обществеността факти от позицията на свидетел и потърпевш бивш служител на Двореца.

Като бивш член на старото ръководство на НДК (по този член бях съкратена, въпреки че бях просто ръководител отдел и трудовият ми стаж в Двореца не достигна дори 3 години - бях поканена в екипа след 14 години работа в  частна медия, най-напред в Класик ФМ радио и после в концертната агенция Кантус фирмус), бих искала да фокусирам вниманието върху публичните твърдения на г-жа Десислава Бинева, която според мен се опитва да манипулира общественото мнение. Тя оповести намерението на сегашното ръководство на НДК да запази трите знакови формата на НДК като марка – Салон на изкуствата, Киномания и Коледно-новогодишния фестивал. Но... добавя, че ще има „нови моменти”, които... Именно тях бих искала да коментирам.

Медийното пространство се наводни от информация за финансовото състояние на НДК, за нарушенията, амортизациите, за загубите, за инвентаризацията, за активите, за това колко струва сградата по данъчна оценка. Сегашното ръководство публично оповести, че набляга на първата си задача - установяването на „действителното” състояние на НДК, както и преобразуването му (чрез уволнения и назначаване на „наши хора”, не по-малко на брой от уволнените, но с по-високи заплати) в работеща фирма със съответната вътрешна структура. В тази нова структура няма отдел, който да се занимава с продуцентска и импресарска дейност и няма нито един служител с музикално образование, което би било редно поради факта, че се случват толкова концерти в НДК, дори те да са само на външни промоутъри! В цялата нова структура на НДК има само един служител - от старите, с образование, свързано с изкуство! Нито един от новоназначените няма подобно образование или познания. Втората задача на мандатното ръководство - да разработи тригодишна бизнес стратегия, чрез която успешно да управлява недвижимата собственост и отношенията с наемателите, да оптимизира режийните разходи и т.н., е положителна и вероятно ще бъде успешно решена, предвид образованието и брокерския опит на един от директорите.

Липсва обаче като задача развитие на културната и конгресна дейност! Явно те не са приоритет за борда на директорите на НДК!

Вкарването на НДК и Фестивалния комплекс във Варна в нормална правна и парична регулация според сегашното законодателство само по себе си е редно и похвално. Но това няма нищо общо със стратегията за работата на двете институции, която би трябвало да е свързана с развитие на културна и конгресна дейност, а не главно с отдаване под наем на наличния сграден ресурс. Това, което всеки може да види от сайта на НДК, и събитията, които се случват в Двореца, е, че собствена културна и конгресна дейност Дворецът няма. Т.е. той не работи по предназначение, поради причината, заради която бе създаден. Например концертите, които се състояха от юли 2011 насам в НДК, са плод на работата на частните промоутъри у нас, които наемаха залите за своите събития. Още първите дни от назначението на сегашното ръководство на НДК то организира среща с промоутърите, за да им изясни „новите условия” за наемане на залите. Интересно, че тогава, а по моя информация и досега, на подобна среща не е бил поканен например директорът на Дирекция Художествени състави на БНР и диригент на Радио оркестъра Емил Табаков, или директорът на Националната опера и балет Пламен Карталов, или директорът на Софийската филхармония Явор Димитров, или директорът на Кантус Фирмус и на Класик ФМ М-тел оркестър радио Васил Димитров, или шефът на Съюза на музикалните и танцови дейци, директорите на оперните театри и оркестри от страната или партньори от чужбина, работещи в областта на сериозните музикални жанрове. В предишните години на „лошо ръководство”, те бяха добре дошли в НДК и са били винаги подкрепяни и уважавани. Сега тази част от хората на музикалното изкуство са пренебрегнати.

Да, от трите фестивала на НДК, Киномания остана и традицията продължава поради факта, че благоразумието надделя и старият служител на НДК и външният сътрудник, които работеха по Киномания, запазиха работните си места. Те продължават работата си с досегашните партньори, наред с новите, а „осъвременяването” на кинофестивала не пострада така явно, за разлика от Новогодишния фестивал и Салона на изкуствата.

Все пак киното е по-популярно изкуство и при него по-лесно се възвръщат вложените средства, за разлика от класическата музика например, която е изцяло в основата на Новогодишния фестивал, създаден от Емил Чакъров преди вече 26 години. Като венец на Фестивала бе традиционния Празничен новогодишен концерт на 1 януари, излъчван години наред директно от БНТ. Публиката се радваше и забавляваше да сравнява обедния Новогодишен концерт на Виенската филхармония и нашия концерт от НДК в 18.30 вечерта – като реплика на майсторството и авторитета на музикантите от столицата на класиката. За добро или не, но факт е, че създаването на Новогодишния фестивал е било белязано със силна държавна подкрепа и е целяло да бъдат привлечени най-ярките световни имена в областта на сериозната музика, които да идват в България в периода на коледно-новогодишните празници, когато се предполага, че ангажиментите им по световните сцени са по-малко. За радост на столичната публика, в онези години, които сега наричаме тоталитарни, онази власт си е дала сметка за едно: че положителният имидж на страната ни се гради в голяма степен от нашите музиканти, певци, хорове, оркестри, които бяха на световно ниво, от художници, писатели, поети, артисти, както и от българските спортисти, и от българските учени, които бяха унизени и обругани през последните няколко години.

Добре информираните хора знаят, че никъде по света културни събития не могат да покрият от печалба вложените за реализацията им средства! Такива проекти се подпомагат от държава, общини, спонсори, частни дарителски сдружения, фондации, частни лица. Тъкмо назначеното през май 2011 година ръководство на НДК реши да направи нещо нечувано, като си постави амбициозната цел да печели от културни събития (такава бе първоначалната идея), пък и след покриване на разходите да привежда част от печалбата на Министерството на културата, което от своя страна да ги преразпределя и подпомага по свое усмотрение други културни проекти. Звучи благородно и достойно. Но и смешно. Защото подобно нещо в световната културна практика досега не се е случвало, тъй като бизнес механизмите, които работят в областта на мениджмънта на изкуствата, са различни от търговските. Ако сегашните мениджъри на НДК бяха учили артмениджмънт или имаха бегла представа от изкуства, нямаше да се бият в гърдите, че превръщат Двореца в търговско дружество. И обществото нямаше да се пита къде остана основната функция на НДК - да организира и реализира културни и конгресни събития. Нали затова бе създаден? Като символ на културата и интелекта на българина. И да отговаря на обществените потребности? Явно е, че те са се променили в условията на прехода и вече не е желателно да има хора, които да се интересуват от културни събития, от класическа музика, от конгреси или други публични прояви на интелекта. Колкото по-малко интелигентни индивиди има нацията, толкова по-манипулируема е тя. 

А какво стана с обещанието отпреди една година, НДК да се прехвърли под шапката на Министерството на културата, където си му е мястото? Осемте месеца, през които принципал трябваше да е Министерството на финансите, отдавна изтекоха. Финансовите проверки приключиха. Защо това не се случва – няма отговор! Вероятно някому не е изгодно. Остава съмнението, че въпреки публично заявената позиция и поставянето на Двореца в забранения списък за приватизация, могат да настъпят внезапни наложителни промени, по уважителни причини – напр. финансови загуби или неизпълнение на основното предназначение на Двореца - като средище на конгресна и културна дейност. И тогава НДК ще се превърне в нещо друго. Или ще бъде подарен някому. Защото моралните и интелектуалните загуби и пропуснатите ползи финансовото министерство не отчита. Не счита за необходимо създаване на такъв механизъм за следене и контрол.

Относно съкращенията на възлови мениджъри в НДК от стария екип, вярно е твърдението на г-н Друмев - започнаха именно от тях. На всички предложения, идеи и опит за комуникация от наша страна, новоназначеното ръководство отговаряше с пълно мълчание или с поведението „по презумпция си виновен”. Отговаряйки за импресарската дейност за Новогодишния фестивал и Салона на изкуствата, аз бях от първите трима съкратени – на 4 юли 2011, заедно с ръководителя на конгресната дейност и председателя на синдиката. В продължение на месеци всяка седмица се съкращаваха на порции стари служители.

НДК имаше дългогодишни ползотворни връзки с конгресния и корпоративния бизнес, с посолствата и културните институти, с медиите, с творческите съюзи, с образователните и държавните институции. От една година насам голяма част от тези традиционно добри връзки не биват използвани ползотворно и броят на съвместните инициативи значително намаля.

Връщам се отново към Новогодишния фестивал на НДК. Какво да кажем за съдбата на създадения от Емил Чакъров Фестивален симфоничен оркестър, който бе основният гръбнак на фестивала и който през по-голяма част от изданията му изпълняваше няколко симфонични и кантатно-ораториални творби, както и Празничния новогодишен концерт на 1 януари? С този оркестър Чакъров, заедно с Мишел Глотц – един от най-мощните световни импресарии и продуценти, записа и издаде като CD под етикета на Сони класикъл оперите „Борис Годунов” и „Хованщина” на Мусоргски, „Княз Игор” на Бородин, „Евгений Онегин”, „Дама пика” на Чайковски, „Живот за царя” на Глинка и др., които и до днес се продават по света и НДК получава съответните проценти от продажбите. Фестивалният симфоничен оркестър, с който България се прослави през изминалите години в Русия, Франция, Германия, Италия, Швейцария, Холандия и за чието име и марка бившето ръководство на НДК води години наред дело и го спечели - сега този оркестър не съществува! Той събираше в едно най-добрите музиканти от столичните оркестри, той обединяваше онези, които обичат класическата музика.

Преди откриването на миналогодишния Салон на изкуствата – само няколко дни след уволнението на Христо Друмев, тъй като една от новите директорки бе решила да се настани в кабинета, в който се държеше архива на Новогодишния музикален фестивал, ми бе наредено от средата на работния ден до края му да освободя стаята. Изпратените помощници от техническите служби, бяха принудени да струпат „25-годишната историята на НМФ в хартия, снимки и звуконосители” пред тоалетните на 9-тия етаж на Проното. Успяхме да спасим част от архива. Какво остана от него и къде се намира сега, нямам информация. Г-жа Десислава Бинева – сега изпълнителен директор на НДК и заместник-председател на борда на директорите, със сигурност не познава имената на Николай Гяуров, Мирела Френи, Димитър Петков, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Стефка Евстатиева, Александрина Милчева, Калуди Калудов, Иван Консулов, още по-малко имената на Николай Геда, Агнес Балца, Монсерат Кабайе, Елена Образцова, Иво Погорелич, Наталия Гутман, Алексис Вайсенберг и много други именити певци, изпълнители, диригенти и оркестри, които заедно с най-ерудираните си български колеги тук, написаха историята на Новогодишния музикален фестивал. За концерта на мецосопраното Веселина Кацарова с Радио оркестъра под диригентството на Емил Табаков, с който бе закрит миналогодишния Салон на изкуствата по повод 30-годишнината на НДК, г-жа Бинева заяви, че „такива концерти вече няма да се правят, защото не са печеливши”. Това изказване чертае стратегия на НДК относно концертите, които се случваха там през изминалата година. Споделям, че именно за концерта на Веселина Кацарова умишлено бе спряна рекламата, дори не ми беше позволено да отпечатам афиши на стойност 200 лв.! И въпреки единствените комуникационни канали, които ми бяха останали като помощта на колегите журналисти, фейсбук и изпращане на покани по мейлинг листа, Зала 1 бе пълна. Целият Салон на изкуствата по повод 30-годишнината на НДК бе умишлено саботиран от новоназначеното ръководство миналата година, като част от уговорените събития отпаднаха. Едно от тях бе гостуване на Русенската опера и изложба на русенски художници.

Сигурно има редица положителни промени в НДК от година насам. Всяка дейност, за да прогресира, се нуждае от свежи идеи, промени, подобрение в организацията. Похвално е, че се работи по прогнозиран финансов разчет и финансов бюджет, в който са заложени средства за поддържащи ремонтни дейности. Оповестяването на заложените 700 хил. лв. за собствени продукции на НДК - ще рече средно по 233 хил. лева за Киномания, Новогодишен музикален фестивал и Салон на изкуствата, не са достатъчни. Но и с тях могат да бъдат подготвени смислени културни форуми, макар и по-кратки като времетраене и с по-малко на брой събития. До момента обаче опитът с тазгодишния Салон на изкуствата, не оправда очакванията на публиката. И колко класически концерта бяха продуцирани от НДК? Един, два, три? Фокусирането върху българското изкуство под мотото "Говорите ли български" като че ли елегантно пропусна българските музиканти от сериозния жанр. Студентите от НМА „П. Владигеров” се изявиха на добра воля, „за идеята”.

А относно оправданията на г-жа Бинева за неуспешния формат на миналогодишния Коледно-новогодишен фестивал, с турболенциите на преходния период, са повече от несериозни и подвеждащи общественото мнение. За откриването на Новогодишния фестивал в НДК на 7 декември 2011, докато все още бях на работа, бяха приключени преговорите и бе готов договорът за поредното директно излъчване на операта „Дон Жуан” на Моцарт от Ла Скала - Милано, с което се откри сезон 2011-2012 на прочутия оперен театър. Лично смених името на Христо Друмев с това на новия изпълнителен директор Тодор Влайчев. Но подписване на договора не последва. Обяснение защо – също. Чуждестранните ни партньори не получиха такова обяснение нито извинение. Бях съкратена своевременно. Програмата за Празничния новогодишен концерт за 1 януари 2012 с Фестивалния симфоничен оркестър също бе уточнена с Емил Табаков още в края на юни 2011, но договор също не последва. Дори и телефонно обаждане до диригента, с което да го уведомят, че няма да има ангажимент „този път” поради някаква причина... Много интересно, кое поредно приятелче на г-жа Бинева ще бъде „куратор” на тазгодишния Новогодишен музикален фестивал при наличие на толкова ерудирани музиканти, музиковеди и продуценти от водещите музикалните институции у нас? Кой ли ще ни наложи своя „изтънчен вкус” за съвременните музикални жанрове и високи постижения този път? Бях изумена наскоро, когато чух в едно телевизионно предаване, популярният водещ да пита още по-популярния световен рок-музикант „Защо мислите, че България няма своите световноизвестни музиканти?” „Сигурно, защото сте малка страна” - бе отговорът. Доплака ми се, какво се тиражира в ефира. Нашето младо „чалга поколение” не подозира за световната слава на българските оперни певци и музиканти от близкото минало и дори настояще. Ами откъде да знаят, щом и в НДК – символът, Двореца на българската култура, вече не се случват подобни концерти, които да ги ориентират поне информативно. Видяхме какви са „новите моменти” (според Десислава Бинева) в традиционните фестивали на НДК – да няма класически „непечеливши концерти”, да няма Фестивален симфоничен оркестър, да няма Празничен новогодишен концерт на 1 януари, да няма директно откриване на сезона на Ла Скала, излъчвано по сателит в зала 1, да няма гостуване на световни оркестри от ранга на Лондонската филхармония. Да има само концерти, организирани от външни промоутъри, за които НДК не само, че не дава лев и капка труд, но и прибира наем от залата. А що се отнася „до осмислянето на всичко, което се е случвало във фестивалите на НДК” от страна на новото ръководство „и това, което е ценно в никакъв случай да не бъде отхвърляно и зачеркнато” – нямаме доказателства през изминала година за проява на такава мисъл и адекватни действия. Безрезултатен се оказа опитът ми да запозная през май-юни 2011 подробно и писмено новоназначения борд на директорите на НДК с традициите, историята и формата, както на Новогодишния музикален фестивал, така и на Салона на изкуствата. Реакцията бе незаинтересованост и липса на елементарно уважение към онези, които са работили и създали фестивалите преди тях и онова, което е било и е изградило традицията. Авторитетите, имената в изкуството не им говорят нищо. Особено в областта на класическата музика.

Убедена съм, че под „осъвременена форма” на трите фестивала на НДК г-жа Бинева разбира – без класически концерти, още повече пък камерни. Пълна загуба! Но откога, питам се, търговските закони определят стойностите в областта на изкуствата?

Ако г-н Христо Друмев имаше уважение и завидни познания в областта на почти всички изкуства и можеше да прецени доста точно от позицията на мениджър ефекта и смисъла от дадено културно събитие като художествен продукт, то сегашният борд на директорите на НДК не може да се похвали с подобна ерудиция. Явно е специализиран в брокерската дейност и управлението на сграден фонд. Така че би било добре да ползва консултанти, поне по един за всяко изкуство. Впрочем бордът на директорите на НДК трябваше да се състои от 5 души по първоначална информация. Говореше се, че другите двама, ще бъдат авторитетни фигури от артистичните среди, хора, които разбират от изкуства! Защо ли това не се случи до ден-днешен? Може би някой е твърде близък с Доротея Пандова? Може би още двама души в борда на директорите на НДК биха се противопоставили на сегашната стратегия - ако изобщо има такава - за представяне на конгресната и културна дейност на НДК, на Киномания, Новогодишния фестивал и Салона на изкуствата?


Юлияна Караатанасова,
бивш „Ръководител отдел художествено-творчески дейности” в НДК за периода 1 август 2008 – 4 юли 2011







Автор: Юлияна Караатанасова

14.07.2012 - 18:22

Посетено: 2526


Етикети: НДК, фестивали, артмениджмънт, културна програма на НДК, ръководство, Юлияна Караатанасова, гледна точка, позиция, полемики




Вземи линк към публикацията:

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=15187&sid=23






ВАШИЯТ КОМЕНТАР
браво
Ваня Дойчинова2012-07-14 22:24:00
някой трябваше да го каже
скучно
наблюдател2012-07-15 21:23:37
Е стига с този Друмев бе, опищяхте всички медии. Не беше ли време да бъде сменен? Беше...Няма вечни хора, всички знаем какво се случваше във въпросното НДК, и какви подкупи събираше въпросният любимец 13.Е, нещата слава богу се променят, и не мога да разбера за какво плачат всички бивши функционери на тази държава в държавата? Още 35 години ли да го дундуркат Ицо Покера? А после и мавзолей да му издигнат.
не е скучно
оглеждащ2012-07-15 23:07:30
щото тук думата не е за Друмев, ами за други неща. ама кой да чете... и като чете, да се напъне да разбере. трудна работа.
Браво
Evelina Portier2012-07-17 22:59:39
Браво на авторката! До кога ще слушаме чалга, така ли се възпитава вкус? А после се сърдим защо подрастващите са нули, агресивни и без познания, без чувство за стил, красота и уважение. След като събиран архив на известен фестивал е захвърлен така, вероятно тези ръководители захвърлят така родители,деца и приятели??
Но и те ще бъдат захвърлени по същия начин от децата си, защото те са ги възпитали така.Да не се чудят след време...!
Безсрамие!
Не става дума за Друмев или други пострадали, а за пострадалата ни култура!
Помощ!!!
SOS - вандали!
НДК и културата
В час2012-08-08 09:15:25
Добре е да се знае, че авторката на статията е права, но не само това. НДК като нов проект има една майка - Доротея Пандова, която се провали с този проект. Недоносчетата Бинева и Влайчев са просто кукли на конци. За Ивайло Георгиев важи същото, но той също трепери от кака Доротея. Дянков няма хабер за нещата в НДК, но рано или късно ще му стане доста мъчно, че е се предоверил на Пандова. Тя пък иска да покаже, че е много добра ученичка на батковците с парите - от новото поколение е, което мисли само за печалба. Липсва и качеството да анализира за сметка на агресията и и непрекъснатото желание да съсипва.

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . Post factum: Не мога да мълча
коментари: 0 посетено: 817
-
bg . За старите проблеми след матурата по български език и литература
коментари: 0 посетено: 1977
-
bg . Писателят Илия Троянов и дебатът около превода на „Macht und Widerstand“
коментари: 0 посетено: 778
-
bg . Общественият съвет на БНР призова „Музикаутор“ да преоцени финансовите си претенции към Националното радио
коментари: 0 посетено: 704
-
bg . БНР не приема исканията на „Музикаутор“ и ще инициира обществена дискусия по темата
коментари: 0 посетено: 583
-
bg . Българската национална идентичност не може да се продава на Женския пазар!
коментари: 0 посетено: 1409
-
bg . Наука или колония?
коментари: 0 посетено: 461
-
bg . Юношество, социализъм, утопия. Октомврийски дни на четенето
коментари: 0 посетено: 1278
-
bg . Децата ни са сами, докато спорим за „История славянобългарска”
коментари: 0 посетено: 461
-
bg . Книга на бъдещ президент
коментари: 0 посетено: 481
-
bg . Защо да не е „Бариерата“?
коментари: 0 посетено: 640
-
bg . О, недостойни, свалете портрета на Левски от кабинетите си...
коментари: 0 посетено: 1220
-
bg . Изкуството иска жертви
коментари: 0 посетено: 747
-
bg . Още малко по темата "социализъм"
коментари: 0 посетено: 1009
-
bg . За заптиетата и телефоните
коментари: 0 посетено: 878
-
bg . Един учебник по литература?
коментари: 1 посетено: 1131
-
bg . Списание "Пламък" и опитите да бъде ликвидирано
коментари: 7 посетено: 2299
-
bg . Пласидо Доминго в зала "Арена Армеец": "Моя България, ще се върна"
коментари: 0 посетено: 1095
-
bg . Пак не знаем какво да правим с литературата
коментари: 0 посетено: 1268
-
bg . "Махали" Ботев, "слагали" Фотев
коментари: 0 посетено: 1327
-
bg . Бащинията на Бойко Борисов
коментари: 1 посетено: 1700
-
bg . Съдбата на фестивалите в НДК. Културна и конгресна дейност – що е то?
коментари: 5 посетено: 2527
-
bg . Къде е мястото на политиците в международния културен диалог?
коментари: 0 посетено: 1345
-
bg . Железници, дирижабли, костюмирано безразличие
коментари: 1 посетено: 1805
-
bg . С Чипике по Алеята на книгата във Варна
коментари: 1 посетено: 1548
-
bg . Не обиждайте Маестро Коларов, моля!
коментари: 1 посетено: 1847
-
bg . Легитимна ли е науката ни?
коментари: 17 посетено: 2485
-
bg . За подгряващия словесен спектакъл на Калин Терзийски в галерия "Снежана" и има ли защо да сме му благодарни…
коментари: 10 посетено: 2531
-
bg . Родино мила, Теб привет
коментари: 4 посетено: 1942
-
bg . Salve, индианецо!
коментари: 3 посетено: 1513
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>







 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
 РЕКЛАМА
bg Vampirromane
bg Business & Karriere
bg Dictionnaires techniques
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини и в седмичния му бюлетин, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: http://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти


Buy Books from Amazon: Bücher Amazon | Amazon Livres
Valid XHTML 1.0 Transitional