СЛЕД-И |
Премиера на "Непреодолимо желание" от Сергей Устинов
Кръв, плът и морален размисъл
|
| На снимката: Виктория Бисерова, Любомир Левчев, Сергей Устинов, Надя Попова
Хитов роман на Сергей Устинов се появи на българския книжен пазар. На 12 юли 2012 г. в най-голямата книжарница у нас – Книжен център „Гринуич“, Сергей Устинов представи на българските читатели най-новия си детективски роман „Непреодолимо желание, публикуван у нас от издателство „Enthusiast“. Романът, пожънал вече завиден успех в Русия, предлага всичко, което трябва да притежава един истински качествен трилър: преследване, любов, тайнствена серийна убийца, загадъчни произшествия и изкусно заплетена интрига.
Виктория Бисерова от издателство „Ентусиаст“ откри премиерата и сподели, че със своя вълнуващ сюжет „Непреодолимо желание“ със сигурност ще се нареди сред най-четените книги това лято.
Поетът Любомир Левчев в характерния си есеистико-философски стил говори за приятелството, извънвремевата съдба на книгите, текстовото тайнство на „непреодолимото желание“:
„Срещите с приятелството и дружбата – тези светли чудеса, като че ли са привилегия на детството и младостта. Но всеки знае, че последните плодове на живота са най-сладки. Такава неочаквана беше и срещата ми със Сергей Устинов. Запозна ни известният и у нас есеист Аркадий Вайнер. Споменавам този личен факт, за да отдам почит към покойния вече пътешественик във времето. Винаги когато се ръкувам със Сергей Устинов, имам чувството, че предавам щафета, която някой ми е предал преди това. Устинов е един от най-ярко талантливите съвременни руски белетристи, обсебен от криминалния жанр. Употребявам този израз „обсебен“, защото подозирам, че не той е избрал жанра си, а жанрът е избрал него. Сергей пресъздава такава действителност, каквато аз не съм виждал, макар да минавам за стар приятел на Русия. Като че ли бъдещето е наело писателя за частен детектив, който да проучи новите тайнства и да му каже струва ли си да настъпва вече. Няма да издам „Бялата Дама“, но няма да забравя да поздравя преводачката – прекрасната наша поетеса Надя Попова. И да я помоля да ни разкаже как е преодоляла това „непреодолимо желание“. В никакъв случай няма да забравя да поздравя издателство „Ентусиаст“ и неговата шармантна директорка Виктория Бисерова с новата книга и с новата книжарница „Гринуич“, която май е най-голямата и най-хубавата в България в момента.
Така че, Сергей, да ти пожелая на „Добър час!“ в българското духовно пространство, на теб и на „непреодолимото ти желание“! Но, обещавайки, че няма да забравя много неща, вече забравих две: Първо, Сергей Устинов е български гражданин – той е с две сърца – едно българско и едно руско; и второ, от днес той е член на Съюза на българските писатели!“
Надя Попова говори и от преводаческа, и от литературно-критическа гледна точка:
„Разбира се, аз сигурно съм най-близкият съучастник на автора, защото преводът е единственият начин активно да се приобщиш към нещо, което те възхищава, защото едно е да го прочетеш, а друго е да му дадеш българско битие, да прозвучи на родния ти език. Имах голям шанс – в ролята на съдбата се появи Любомир Левчев – той има рядката дарба да открива хората, които заслужават да бъдат открити. Такъв писател и човек е Сергей Устинов. Преводът на този доста обемист роман (който се чете на един дъх, с нетърпение, с желание да стигнеш до края!) беше едно пътешествие, защото това не е обикновено четиво.
Както в други криминални книги, тук също има напрежение, има кръв, тежки престъпления, но има и друго: героят се пита защо в света има толкова много зло... Частният детектив Стас Северин е професионалист, но той в никакъв случай не е победител (или супермен). Той прави много „погрешни“ ходове, продиктувани от неговата човешка природа, защото той е един сложен характер. Той не е само мускули, а преди всичко – ум, душевност, личност, която ни е близка – не толкова като персонажа „детектив“, а като наш мислещ съвременник. Това е майсторството на Сергей Устинов.
Произведението му е литература, богата литература, която те кара да мислиш, изисква от теб духовни усилия, за да я прочетеш и осмислиш.
В този смисъл и превеждането беше за мен много приятно: тук има всевъзможни лексикални пластове – има жаргон, има вътрешни цитати, има цялата ерудиция, която носи един писател и човек.
Героят на Сергей Устинов не е някакъв Франкенщайн, съшит от късчета подобни герои от чужди романи, а е наистина човек от плът и кръв (в един работен вариант книгата имаше и такова заглавие – „Плът и кръв“). Както казва Устинов, шансът на криминалния писател се състои в това, че има възможност доброто да победи злото... И това се случва тук!
Романът е изключително кинематографичен – знаем, че повечето книги на Сергей са филмирани. Това е книга, която не се забравя, след като затвориш и последната й страница. Убедена съм, че това е книга, която остава.“
Специално за гостите на премиерата Сергей Устинов разкри, че подготвя следваща книга, в която главен герой отново ще бъде Стас Северин, но запази подробностите в тайна като изненада за читателите. За собствения си творчески метод той сподели следното:
„Аз пиша за тези читатели, които няма да ги домързи, когато срещнат непозната дума, да натиснат клавишите на компютъра и да научат нещо ново.... Опитвам се да пиша с чувство за хумор. А що се отнася до професионализма, ще кажа, че всяко писане е занаят във високия смисъл на тази дума. Криминалната литература има собствени закони, както има поезията и другите жанрове.“
Десетки читатели и колеги-писатели получиха автограф от автора и проведоха лични разговори с него на чаша бяло вино в новия изискан дом на книгата – книжарница „Гринуич“.
***
Сергей Устинов е роден през 1953 г. в Москва. След като завършва филологическия факултет на Московкия педагогически институт „В. И. Ленин“, Сергей Устинов става журналист, кореспондент на в. „Московски комсомолец“. Пише съдебни очерци, разкази с криминална тематика, а от 1984 г. се фокусира върху писането на детективски романи. Освен на романи, той е автор и на много повести. Превеждан е в Сърбия, Чехословакия.
|
|
|
