ОТЗИВИ |
Един спектакъл за пътуването, което винаги ни връща назад
Куфарът – време за пътуване и пътуване във времето
|
|
Успелият в чужбина български актьор от Свиленград Герасим Дишлиев-Геро представи в Кърджали по време на единадесетия международен фестивал „Перперикон 2011” авторския си спектакъл „Монолог с куфар”. Геро е роден е на 29 юли 1968 г., завършва Ecole Internationale de Mimodrame de Paris – „Marcel Marceau“ за пантомима и мимодрама. Веднага след получаване на дипломата си през 1996 г. е поканен лично от Марсел Марсо да стане негов асистент и преподавател в школата. Когато Марсо заминавал на турне, Герасим водел класовете му и в края на всяка година организирал представленията на учениците. Изключително ценен от маестрото, той го придружавал и в турнетата му по световните сцени. В кариерата си Дишлиев е играл с Марсел Марсо, Магали Ноел, Жак Ижлен, Емануел Вакка, Мари Трентинян, Рафаел, Мадона Буглионе, Костантино Раймонди. Смята, че мимът не е човек, който не говори, защото не може да говори, а е човек, който е решил да се изразява без думи.
От няколко години Герасим и италианецът Константино Раймонди имат собствена трупа, наречена "Раймонди–Дишлиев". След премиерата на последния й спектакъл "Prove/Rewind" в Неапол ги канят и в България. Подбират онези импровизации, които били отпаднали от "Prove/Rewind", и те дават скелета на "Монолог с куфар". Така в този вид го представят в Сатиричния театър. Игран е с успех и във Франция, Израел, Македония, където спечелва първа награда на фестивал в Скопие. Представен е и пред родната му свиленградска публика на сцената на читалище „Просвета", където преди това Геро организира семинар за изкуството на пантомимата.
„Монолог с куфар" е проектът на моя живот, казва той. Посветен е на родния ми Свиленград и има автобиографичен сюжет. Описва със средствата на пантомимата в трагикомичен тон развитието ми от Свиленград до Париж - пътят, корените, бъдещето, миналото, семейството, родната къща, новият пристан, това кои сме ние, за всичко това се разказва. Какво съдържа куфарът на имигранта ли? Ами тениски за прегръщане, обувки, готови винаги за път и др. Все неща, които подпомагат пътуващия да се връща назад. На всички ни се случва, когато пристигнем някъде, да сe запитаме: "Докога ще стоя тук? Ще мога ли да се върна? Пътувах ли въобще? И тук отново ни идва на помощ куфарът, който ни напомня, че той е времето на едно пътуване и пътуването във времето. Защото пренася вещите на спомените, като българската тениска, през която усещам, че ме прегръща България. Геро си идва в родината поне веднъж на 6 месеца, а когато се връща в Париж, взима в куфара си семена от невен и ракията на чичо му Кольо и чичо му Христо...
А ние, имащите щастието да видим неговия наситен и задъхан монолог на пътуването-живот, можем почти реално да го придружим. Наникъде и навсякъде, но преди всичко към себе си. Към пространството, което само изглежда затворено като куфар. Но все пак, с очи, отворени на четири страни и тъкмо затова събиращи всички посоки в един център. Там, където са родните корени. За да не бъде емигрантът чужденец, където и да се намира, колкото и страни и езици да познава.
|
|
|
