Актуални културни новини от България
Сайтът е част от Литература
Стани почитател  Бъди част от Културни новини във Facebook!
Следи и коментирай  Културни новини в Туитър: Следи и коментирай!
Вземи RSS-емисия  Културни новини: RSS абонамент!




РекламаСравни цени вКнигосвят
Третият разстрел
Марин Георгиев
Не пипай тази книга!
Ян ван Хелсинг
Пари на борсата
Ботьо Тачков
Опушена спирка
Александър Вутимски
Американски лекции
Итало Калвино
Натоварени със зло
Аркадий и Борис Стругацки
Муртаза
Орхан Кемал

ГЛЕДНА ТОЧКА


Родино мила, Теб привет


За първите седем години, и други неща...



Отдавна подозирам, че нещо с първите ми седем години не е наред. Хем съм от добро семейство, учители бяха родителите ми, много уважавани в родния град. Вярваха в разумността на света, учеха ме на търпение, да разбирам хората… А аз - нещо стане в училище и веднага се ядосвам, започвам да се нервирам, боря се  за справедливост. И по-късно ми остана този лош навик. Слизам например за малко от планината, провизии да си купя в селото. Отпуската си прекарвах с палатка, скитайки из дебрите на Родопите. Брада ми беше пораснала за няколкото седмици самота. Аз много не обичам да имам растителност по лицето, защото ми пречи при свиренето, а и като е топло ме сърби. В този смисъл бях хармоничен с времето и правителството. Но нали не мога да се бръсна всеки ден, а да ходя небръснат не съм свикнал, още по-неприятно е... Та слизам аз, значи, от баира, влизам в сладкарницата на площада и моля за чаша боза. Горещо беше, вече преглъщам с наслада, предвкусвайки студената течност:

- Не мога да ви дам - казва хубавкото момиче на щанда.

- Че защо? - недоумявам аз

- Косата ви е дълга и имате брада - отговаря тя - забранено ни е!

Може да си по-млад, читателю, и да не помниш, но имаше, имаше такива времена. Държавата ни беше пълна с верни на властта Гюро Михайловци, те самоотвержено бранеха режима, бореха се срещу късите полички като слагаха печати на хубавките крачета на момичетата. Които пък от своя страна искаха да вървят с модата в крак, бих отбелязал, ако не се страхувах от изтъркания израз. Сред идеологическите врагове на властта, може би доста неочаквано и за нея, се оказаха и брадатите. Интересно, от всяка стена ни гледаха обилно окосмените лица на идеолозите на комунизма, а Иван и Пенчо, всъщност верни техни последователи, нямаха право да изглеждат като тях. И аз, значи, попадах в категорията на вражеските елементи, които трябва да бъдат лишени от благините, достъпни за покорното население. В случая чашата боза ми беше отказана!

И се ядосваше моя милост, хем знаеше, че гневът е грях и пак. Нали тези първи седем години не бяха ме научили на търпение, ядосвах се за щяло и нещяло, както казваше майка ми. Понякога ей така, просто се нервирах, друг път даже пишех до инстанциите, безрезултатно, разбира се. Оплаквах се например веднъж в Русе. От подведомствения им шофьор се жалвах. Затвори в Шумен под носа ми вратата на автобуса и потегли. Нищо, че си имах редовен билет. Този път даже началството беше на моя страна и запали червения светофар до изясняване на случая… Но безрезултатно, може би виолончелото не му хареса, или  очилата ми, разгневи се човекът и си тръгна. Хайде, аз все ще се оправя, но от заминаващия автобус уплашено гледаха родителите ми, вече възрастни хора, специално дошли за концерта. Заради тях сложих челото на задната седалка на едно такси и кратко помолих: “Карай след него!” Мислено си преброих парите, надявайки се току-що полученият хонорар да стигне. Беше преди доста време, още не беше настанало времето на екшъните. Автобусът с марката “Чавдар” бягаше с пределната си скорост, “Москвичът” се тресеше отзад - много смешно се кандилкахме по междуселските пътища на родината, изпълнени още тогава с различни препятствия. … Краят на  историята не е интересен, тя завърши, както можеш да се досетиш, читателю, с познатия на всички ни резултат. Е, поядосвах се известно време, после махнах с ръка. Направо си е загуба на време и сили да преживяваш всяка неудача в неравната битка с така жадуваната от нашите възрожденци Българска държавност. Нали гражданинът, повишен в чиновник, е винаги прав, презумпцията за виновност на населението отдавна е част от “бита и душевността ни“. Както и “Преклонената глава сабя не я сече” - поговорката, с която ни поучаваха в близкото и по-далечно минало.

… Та думата ми беше за възпитанието в детството. Продължавах аз да се кося за разните там несправедливости, които се случваха в китната ни родина. Гледам например възрастна жена в магазина разглежда внимателно цените, после наднича в портмоненцето… и си излиза.

- Че бива ли бе, чоджум - клатеха едно време глави брадатите старци, живели още в османското ни минало - голям грях е да оставиш майка си и баща си без средства на стари години!

- Е-е-е, парите от пенсионния фонд ли? Та те са изядени - обясняват ни от екрана на телевизора, гледат честно, вдигат рамене и бързат да усвоят и европейските фондове.

А възрастните хора броят стотинките за киселото мляко, бързат още в началото на годината да се наредят на опашката и да си платят данъците. И като ги заболи нещо, търпят, какво друго да правят, естествено, ще търпят до следващия месец, за да получат направление при доктора. Защото наоколо всички искат да приличат на ламята с деветте глави от приказките. А държавните институции са зяпнали даже като стоглавата хидра, с която Херкулес едвам е успял да се пребори, както знаем от митологията.

Така и не се научих търпеливо да понасям нещата, това, което не си усвоил в ранните години, наистина трудно се наваксва. И ето, напоследък даже документално потвърждение получих, за липсващите ми първи години се отнасяше. Повикаха ме, както си е редът, в една стая и ми връчиха трудовата книжка: Аз нея съм я виждал само веднъж, през 1969-та, защото оттогава все съм бил на щатна работа. Затова и в началото безгрижно махнах с ръка, като заговорихме за стажа. “Но за седем години в началото - обясняват ми търпеливо - имате само печат за назначаване. Ето - казват - тук, и тук… и тук липсва продълговатият печат.” Вярно - надничам аз, - няма, права сте!” Послушно изпълнявам указанията, подавам молбата в Министерството. Докато беше още Комитет, там повечето ме познаваха. Не защото беше “по културата“, просто към тях се числяхме. Пък и нали бяхме известни музиканти, по цялата страна концерти изнасяхме, по телевизията често ни показваха. Сега обаче портиерът враждебно ме гледа:

- Не може - казва строго.

- Ще изчакам - давам му право аз, Министерство е това, не бива всякакви да се разхождат и да безпокоят, хората работят.

- Архивите ги няма, изчезнали са. И вас никъде Ви няма - лаконично обяснява слязлата долу чиновничка. Гледа ме с подозрение и на свой ред ме упреква за липсващите години. - Но можете да си платите за тях и тогава да придобиете право на пенсия - съветва ме накрая снизходително. Сбогуваме се почти приятелски, влизам й в положението: “Аз гледам документите - казва, - за мен не сте работили!”

- Да-а-a! - философствам на излизане от Културното министерство, - така е в живота, докато жалиш и се грижиш за възрастните хора, годинките се изтъркулват и внезапно се оказва, че вече не става въпрос за другите, а ти си този, който...

- Абе, що не гледаш - стресва ме грубичък глас и добавя нещо, явно по мой адрес. На пешеходната пътека няма друг, а човечето на светофара е зелено. Но за всеки случай се връщам и давам любезно път, много лъскава и скъпа е колата: 

“Ами, защо не приемат в Народното събрание закон - хрумва ми, - всички българи да си плащат за липсващите им седем години? - и пресмятам, докато чакам на тротоара. - Сметката е проста, за година по хиляда там и нещо левчета, после числото по седем. Тъкмо сега има и преброяване на населението, до няколко месеца ще знаем точно колко сме, ще  умножим сумата… Нали сме в криза, все ще помогне.“

И аз ще си платя! Документ ще мога да показвам - когато ме упрекват…

Всички знаем за Дядо Паисий, от детството усещаме укорния му поглед:

- Поради что се срамиш да се наречеш болгарин? - ни питаше той, вдигнал строго пачето перо.

- Ами ето защо, драги ми Паисие. По твое време не е имало здравна каса, нито пенсионна такава, нито… абе много от чудесиите на нашето време не ги е имало. Затова и ти се е струвало тогава, че не ще да е срамно да се назовеш българин - отговаряме му сега, след толкова години…



Автор: Проф. Венцеслав Николов

14.02.2011 - 17:25

Посетено: 1894

Вземи линк към публикацията:

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=11680&sid=23






ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вълнуващо есе
Dimityr2011-02-14 20:05:56
За пореден път Венци доказва огненото си и запомнящо се
дар слово.Поздравления за автора!
тъжно
Валя2011-02-14 22:49:46
тъжно и хубаво казано. Благодаря ви професоре.
горчивата истина
сем. Момчилови2011-02-15 18:31:30
Единствената утеха при горчивата реалност, описана в това вълнуващо и трогателно есе, е само очарователният благороден хумор, с който то е пропито.
Поздравяваме автора за неговия чудесен талант и словесно майсторство!
историята учи, но не храни настояще
Т.Арабаджиева2011-03-07 18:08:40
Днес ми се наложи да пътувам с автобусна линия 214 в китната (представете си кавичките) ни столица...Е, признавам, дори някоя сюрреалистична картина не може да обхване всичко, на което се нагледах... Тъжни, мрачни, почти отчаяни погледи, старци-съсухрени,изпити, просмукани с бреме...до тях някакви начервени, нагримирани млади хорица...Но дори и тяхната усмивка гаснеше сред миризмата на празно...Прозорците-мръсни,стъклата-пропукани, а сградите отсреща-полусрутени, индустриално забравени...Честно, въпреки коравата ми природа...ми се доплака... Това ли е България? Уморено население с празен поглед на средата на прахта?

Всички полета са задължителни. Коментари, написани на латиница или с активни линкове, не се публикуват.

Име:
Заглавие:
Коментар:
Препиши името на рекламирания сайт: Напишете 'Пазар за книги' с 2 думи.


Коментарите се публикуват след преглед от администратор.
 
ЗА КОРЕСПОНДЕНТИ
bg Регистрация на кореспонденти
bg Вход за кореспонденти
 
  НОВИНИ ОТ РАЗДЕЛА
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>
bg . За старите проблеми след матурата по български език и литература
коментари: 0 посетено: 1716
-
bg . Писателят Илия Троянов и дебатът около превода на „Macht und Widerstand“
коментари: 0 посетено: 691
-
bg . Общественият съвет на БНР призова „Музикаутор“ да преоцени финансовите си претенции към Националното радио
коментари: 0 посетено: 652
-
bg . БНР не приема исканията на „Музикаутор“ и ще инициира обществена дискусия по темата
коментари: 0 посетено: 531
-
bg . Българската национална идентичност не може да се продава на Женския пазар!
коментари: 0 посетено: 1344
-
bg . Наука или колония?
коментари: 0 посетено: 418
-
bg . Юношество, социализъм, утопия. Октомврийски дни на четенето
коментари: 0 посетено: 1223
-
bg . Децата ни са сами, докато спорим за „История славянобългарска”
коментари: 0 посетено: 419
-
bg . Книга на бъдещ президент
коментари: 0 посетено: 436
-
bg . Защо да не е „Бариерата“?
коментари: 0 посетено: 591
-
bg . О, недостойни, свалете портрета на Левски от кабинетите си...
коментари: 0 посетено: 1175
-
bg . Изкуството иска жертви
коментари: 0 посетено: 699
-
bg . Още малко по темата "социализъм"
коментари: 0 посетено: 965
-
bg . За заптиетата и телефоните
коментари: 0 посетено: 830
-
bg . Един учебник по литература?
коментари: 1 посетено: 1085
-
bg . Списание "Пламък" и опитите да бъде ликвидирано
коментари: 7 посетено: 2233
-
bg . Пласидо Доминго в зала "Арена Армеец": "Моя България, ще се върна"
коментари: 0 посетено: 1047
-
bg . Пак не знаем какво да правим с литературата
коментари: 0 посетено: 1217
-
bg . "Махали" Ботев, "слагали" Фотев
коментари: 0 посетено: 1288
-
bg . Бащинията на Бойко Борисов
коментари: 1 посетено: 1657
-
bg . Съдбата на фестивалите в НДК. Културна и конгресна дейност – що е то?
коментари: 5 посетено: 2437
-
bg . Къде е мястото на политиците в международния културен диалог?
коментари: 0 посетено: 1300
-
bg . Железници, дирижабли, костюмирано безразличие
коментари: 1 посетено: 1753
-
bg . С Чипике по Алеята на книгата във Варна
коментари: 1 посетено: 1515
-
bg . Не обиждайте Маестро Коларов, моля!
коментари: 1 посетено: 1803
-
bg . Легитимна ли е науката ни?
коментари: 17 посетено: 2433
-
bg . За подгряващия словесен спектакъл на Калин Терзийски в галерия "Снежана" и има ли защо да сме му благодарни…
коментари: 10 посетено: 2481
-
bg . Родино мила, Теб привет
коментари: 4 посетено: 1895
-
bg . Salve, индианецо!
коментари: 3 посетено: 1472
-
bg . Атанас Славов: Животът ни с превръзка на очите свърши нацията
коментари: 1 посетено: 2249
-
<<< <<< | 1 | 2 | 3 | >>>







 ПАРТНЬОРИ
bg Купи книга
 
 РЕКЛАМА
bg Vampirromane
bg Business & Karriere
bg Shoes & Handbags
bg Dictionnaires techniques
bg Laptops & Notebooks
bg
Актуални културни новини от България: анонси за предстоящи събития, репортажи и становища върху културния живот.

Редактори: Антоанета Добрева, Георги Чобанов

Информацията, публикувана в Културни новини и в седмичния му бюлетин, е свободна за препубликуване,
при условие че поставите на подходящо място активен линк към източника: http://kulturni-novini.info и изпишете автора на новината, ако такъв е посочен.

Комерсиално препубликуване и препубликуване без поставяне на линк е възможно само след уговаряне на условията с редакцията: office@kulturni-novini.info
.

bg
blank

новини, култура, литературни конкурси, конкурс, конкурси, литературни новини, литературни награди, арт новини, изложби, музикални новини, премиери на книги, поезия конкурси, литературни премиери, отзиви за книги, отзиви за филми, кинофестивал, филмови новини, фестивали, изложба, изкуство, театрални новини, награди, концерти


Valid XHTML 1.0 Transitional